Преплетени сърца

Глава 39

Милисънт отвори очи и не след дълго осъзна, че е проспала половината ден. Не се изненада, понеже гневът, който Улфрик бе събудил у нея, я държа будна почти през цялата нощ. Учуди се само, че никой не се бе опитал да я събуди, нито дори Улфрик. Но може би той не възнамеряваше още днес да се върне в Шефърд, както бе помислила.

Нищо чудно и самият той да е още в леглото, след като бе яздил през половината нощ, за да пристигне в Клайдън. Но каквито и да бяха причините, имаше да му казва доста неща, особено след като вече не бе толкова изплашена.

Още не можеше да повярва какво й бе причинил. Преди сънят най-после да я надвие, тя бе започнала да подозира, че всъщност годеникът й нямаше намерение да прекара нощта в леглото й, а само бе искал да я уплаши, за да я принуди да му даде клетва за вярност, което тя наистина бе сторила твърде прибързано.

Не че това имаше голямо значение след всичко, което й каза той през миналата нощ. Излизаше, че ако тя се омъжи за някой друг, това означаваше да подпише смъртната му присъда. Изобщо не се съмняваше, че Улфрик ще изпълни заканата си. В крайна сметка си оставаше обвързана с него, понеже той я смяташе за „своя“, дори и след като му съобщи за неодобрението на краля.

Милисънт стана и бързо се облече — предпочете мъжките дрехи, а не красивата рокля, която носеше предишния ден. Направи го напук на Улфрик. Нямаше нужда той да знае, че си бе донесла това, което той наричаше „благопристойно“ облекло. Щеше да си помисли, че няма какво друго да облече. Една малка победа за нея, въпреки че бе твърде незначителна, за да уталожи гнева й.

Когато влезе в голямата зала на Клайдън Касъл, устните й бяха ядно стиснати. Обядът бе свършил и дървените пейки бяха подредени край стените. Улфрик бе там, седнал край огнището с лорд Ранулф. Веднага забеляза приближаването й, както и гневното й изражение.

— Не ме гледай така кръвнишки, жено — бяха първите думи, с които я посрещна. — Ако си мислиш, че ще търпя киселото ти настроение, и то след всичко, което направи, дълбоко се лъжеш.

— След това, което аз съм направила ли? — невярващо избухна Милисънт. — А какво ще кажеш за себе си?

— Това, което аз трябваше да направя, не го направих, но ако настояваш, много бързо можем да поправим този пропуск.

Тя отвори уста, за да възрази, но бързо я затвори, осъзнала, че той навярно има предвид един хубав пердах, а не да легне с нея. Нямаше да му прости толкова лесно тази нова обида, но засега реши да преглътне гордостта си и надигналата се в гърлото й жлъч. Отправи се към издигната платформа, където още не бяха раздигнали масата и грабна една чаша с вино, за да отмие горчивия вкус в устата си.

Чу зад себе си смеха на бащата на Роланд. Господи, тя го бе видяла да седи до Улфрик и въобще не му бе обърнала внимание. Наистина мислите й бяха заети единствено с онзи грубиян. Страните й пламнаха, когато осъзна колко невъзпитано се бе държала. Гневът й не бе извинение за грубите обноски — сър Ранулф все пак бе неин домакин.

Ала когато се обърна към огнището, бащата на Роланд вече си бе отишъл. Улфрик все още бе там, скръстил ръце пред гърдите си и вперил в нея присвитите си очи. Милисънт предизвикателно вирна брадичка. Той повдигна вежди. Тя скръцна със зъби, питайки се дали изобщо някога ще съумее да го надвие. Без съмнение той бе сигурен, че тя никога няма да има подобна възможност.

Здравият разум й нашепваше, че трябва да стои по-далеч от него, докато и двамата не се успокоят. Бедата бе, че тя нямаше да се успокои, ако поне отчасти не излееше насъбралия се в душата й гняв. Освен това трябваше да разбере какво възнамерява да предприеме Улфрик срещу машинациите на крал Джон. Сега се налагаше тя да се върне в Шефърд, където неминуемо щеше да се срещне краля.

Отново приближи към Улфрик, като този път се опити да изглежда спокойна.

— Ще кажеш ли на баща си какво направи Джон? — попита тя, без всякакво предисловие.

— И какво точно е направил кралят, освен да те остани с впечатлението, че е против нашия съюз? — попита ни свой ред младият мъж, без да отговори на въпроса й.

— Беше нещо повече от впечатление. Той искаше да ти даде основателна причина, за да се откажеш от мен.

Думите й го накараха незабавно да се намръщи.

— Единственото, което може да ме накара да го сторя, е…

— Точно така.

Милисънт с изумление видя, че Улфрик първо пребледня, а след това лицето му пламна.

— Да не би да искаш да ми кажеш, че Джон Плантагенет те е изнасилил?

Сега бе неин ред да се изненада на себе си — никак не й се искаше той дори за миг да повярва в подобна възможност, затова побърза да поясни:

— Не, нищо не ми е направил. Това не означава, че нямаше подобно намерение, но той едва ли би го нарекъл изнасилване. Според него аз трябваше да се почувствам поласкана от предложението му и дори… благодарна. А и няколко пъти повтори, че ще бъде изгодно и за двама ни.

— За каква изгода става дума?

Думите едва излязоха от устата му. Гневът му заплашваше да избухне всеки миг, но този път Милисънт не бе съвсем сигурна към кого е насочен.

— Не ми обясни в подробности, Улфрик. Предположих, че изгодата за него е да спи с мен, макар по-късно да осъзнах, че навярно има нещо много повече. А що се отнася до мен — той ме попита направо дали те обичам и аз му отговорих съвсем честно. Тогава ми каза, че в такъв случай няма да имам нищо против, когато ти се откажеш от мен. Изглеждаше доволен и дори го изрече на глас. Думите му бяха: „Доволен съм, че и двамата ще имаме полза от подобно решение.“

— Но ти си отказала?

Милисънт го възнагради с един яден поглед, задето се бе осмелил да я попита.

— Той не бе склонен да приеме отказа ми. Възнамеряваше да „облекчи съвестта ми“, като вземе решението вместо мен, или поне така ми каза. Аз успях да избягам, но бях ужасена, страхувах се, че той ще ми отмъсти, задето осуетих намерението му. Главната причина да избягам от Шефърд бе да се отдалеча колкото се може повече от краля, макар че няма да се преструвам, че е единствената.

Последните й думи го накараха да изръмжи ядосано, но не го отклониха от темата.

— И тази среща стана в деня на пристигането му?

— Същата нощ — заяви Милисънт. — Един от слугите му дойде да ме повика под претекст, че кралската двойка искала да ме поздрави насаме. Но когато влязох в стаята, вътре бе само Джон. Не губи много време, за да се опита да ме вкара в леглото си. Когато отклоних предложението му, той искаше да ме насили… и тогава го ритнах, бутнах го върху леглото и избягах от стаята. Трябва да призная, че прекарах останалата част от нощта зад барикадирана врата с опънат лък в ръка. На следващата сутрин Джоун ми помогна да се измъкна от Шефърд.

— На следващия ден кралят бе в отлично разположение на духа. Дори не отбеляза отсъствието ти.

— Отсъствие? Нима Джоун не… Няма значение.

— Какво? — многозначително повдигна вежди младият мъж. — Нима Джоун не се престори на теб? Да не мислиш, че все още не мога да ви различавам?

Милисънт стисна зъби, уязвена от самодоволната нотка в гласа му.

— Не можеш да бъдеш сигурен. Поне не напълно и не през цялото време.

— Признавам, че донякъде си права и тъкмо затова те предупреждавам за последен път — никога повече не се опитвай да ме мамиш по този начин, Милисънт, иначе ще изгоня сестра ти от Шефърд! Да, в началото бях заблуден, докато вечерта не забелязах колко е нервна — нещо твърде нетипично за теб. Тогава разбрах измамата ви.

Милисънт въздъхна. Нищо чудно, че я бе открил толкова скоро. Колкото до доброто настроение на крал Джон — със сигурност се дължеше на допускането му, че тя се страхува да се изпречи пред погледа му и е твърде уплашена, за да разкаже на когото и да било за случилото се между тях.

— Ако го бях обвинила в нещо, той със сигурност щеше да отрече. Както съм сигурна, че ако бе успял, кралят щеше да стовари цялата вина върху мен, заявявайки, че аз съм го съблазнила или нещо подобно. Ще кажеш ли на баща си?

Преди да отговори, Улфрик се замисли за миг.

— Може би някой ден, когато реша, че е необходимо. Засега не смятам да казвам никому, още повече, че присъствието на Джон е достатъчно потвърждение на одобрението му за нашия съюз.

— Можеш ли да предположиш защо кралят е против? Може ли да има друга причина освен благословията на брат му, когото мрази?

— Със сигурност. Доскоро изобщо не подозирах колко богат е баща ти. Ако такова богатство се съчетае със силата и влиянието на Шефърд, ние ще се превърнем в непобедими съюзници, което никак не е изгодно за Джон.

— Моят баща никога не би обявил война на краля… поне аз не смятам, че би го сторил.

— Нито пък моят, ако няма основателна причина. Но не бива да забравяш каква силна армия би могло да се получи, когато рицарите на Шефърд се обединят с наемниците от Дънбър. Разбира се, подобна сила никога няма да бъде използвана против краля на Англия, но очевидно Джон се бои. Ако зад него стояха всички барони, това не би имало голямо значение. Но след като мнозина открито са се обявили срещу него, той трябва да събере доста по-силна войска, за да може успешно да им се противопостави. Всъщност бароните, които го мразят и презират, с радост биха обединили силите си с Шефърд.

— Излиза, че нашият съюз не е само незначителна тревога за краля, но източник на сериозен страх, който го кара незабавно да сложи край на годежа ни… независимо на каква цена.

— Дори и с цената на твоето убийство? — отгатна мисли те и Улфрик.

Тя кимна и смръщи вежди.

— По време на разговора ни той ми каза още нещо: „Що разбереш, че ти правя голяма услуга“. Тогава приех думи те му като намек, че за мен ще бъде чест да споделя леглото му. Но може би е имал предвид, че ако ти ме от хвърлиш, той няма да има нужда да ме убива.

— Може би — замислено отвърна Улфрик. — Но не бива да забравяш, че между моя и твоя баща съществува дългогодишно и вярно приятелство. Така че не е нужно двамата да скрепяват съюза си чрез този брак, ако искат да се опълчат против своя владетел. Тъкмо обратното — биха могли да съберат цяла армия, ако Джон се опита да се намеси. Смяташ ли, че кралят би рискувал това?

— А нима не го рискува, когато се опита да ме изнасили? — възрази Милисънт.

Киселият й тон го накара да се засмее.

— Ти сама си отговори преди малко. Сигурно щеше да заяви, че цялата работа е твоя идея, а не негова, и че той е бил твърде слаб, за да устои на подобно изкушение. Не се съмнявам, че тъкмо това щеше да бъде извинението му, ако планът му бе успял и аз се бях отказал от теб… Наистина ли си ритнала краля на Англия?

Тя се изчерви и само кимна. Той отново се засмя.

— Ако не беше го сторила, може би щях да се изкуша от мисълта да… няма значение. Съмнявам се, че Джон ще повдигне повече този въпрос. Но може би е разумно след сватбата да подновим клетвата си за вярност към него, само за да успокоим страховете му. Разбира се, ако присъства на церемонията.

— И защо да не присъства, след като вече е в Шефърд? — попита девойката.

— Защото ако всичко, което ми разказа, е чиста истина, той ще е твърде вбесен, за да остане за венчавката. Сигурен съм, че ще измисли някакво извинение, за да си тръгне преди официалната церемония.

Милисънт искрено се надяваше да е така. Всъщност тя се надяваше, кралят вече да си е заминал. Не гореше от желание отново да се срещне с Джон Безземни.