Преплетени сърца

Глава 43

— Видя ли това? — изсъска Милисънт в ухото на сестра си.

Джоун вдигна глава от робата, която шиеше. Това бе нова одежда за свещеника, поръчана от лейди Ан специално за брачната церемония.

— Какво? — попита Джоун и проследи погледа на Милисънт. Не откри нищо необичайно — поне нищо, което да предизвика зелените мълнии в очите на сестра й.

— Улфрик и онази проститутка, с която току-що излезе — поясни Милисънт. — Той дори не смята да изчака да мине сватбата, за да се впусне в мръсните си игрички.

Джоун се втренчи невярващо в сестра си.

— Правиш си заключения, без да си сигурна…

— Видях всичко — остро я прекъсна Милисънт. — Той я спря, за да се спазари за цената, а после излезе с нея — сякаш не вижда, че съм тук и не знае, че винаги го наблюдавам, когато е наблизо. Дори я прегърна през раменете, за да се притисне по-близо към нея.

— Това не означава нищо — напомни й Джоун. — Може да го е направил по много причини, които нямат нищо общо с онова, за което си мислиш.

— Пфу! Този път няма да успееш да го защитиш, Джоун! — гневно възкликна Милисънт. — Не съм сляпа и видях всичко.

— В такъв случай, позволи ми да те попитам какво значение има с кого е в момента Улфрик, след като двамата още не сте женени? Това не би трябвало да те засяга.

— Засяга ме, защото съвсем ясно ми показва какво смята да прави и по-късно. След като не се колебае да развратничи сега, да не би да смяташ, че и след като се оженим няма да се опита да държи любовниците си под носа ми?

— Мили, какво те интересува? Говориш като ревнива жена. Наистина ли ревнуваш?

Милисънт примигна смаяно, но бързо се съвзе и отново се намръщи.

— Не ме интересува какво прави той! — горещо заяви тя. — Може да има всички жени, които му харесват. Не желая обаче всички да ме съжаляват и да ме окайват, че той предпочита леглото на други, а не моето.

— А, значи наистина ревнуваш — засмя се Джоун. — Иначе щеше само да свиеш рамене. И преди да ме засипеш с подигравките си, първо си помисли защо ревнуваш.

— Казах ти, че не ревнувам!

Джоун снизходително кимна.

— Пфу, не знам защо изобщо си правя труда да обсъждам каквото и да било с теб — огорчено проплака Милисънт. — Ти си толкова обсебена от мисълта, че ще се случи някакво чудо и любовта ще намери място в брака ми, че не можеш да видиш дори това, което става буквално под носа ти.

— А пък ти толкова упорито се съпротивляваш на чувствата си, че предпочиташ да те халосат здравата с някой тежък чук по главата, отколкото да си признаеш, че дяволът не е толкова черен, колкото си мислеше.

— Е, признавам — смънка Милисънт.

— Добре ли чух? — доволно се засмя Джоун.

— Само защото все още не съм видяла най-лошото, не означава, че то няма да се прояви веднага след изричането на брачните клетви! — заяви Милисънт с пламнали бузи.

— Мили, престани да се тревожиш за това — вече сериозно рече сестра й. — Каквото е писано да се случи, ще се случи. Но ако не таиш задни мисли и се държиш мило, ще се изненадаш от резултатите. Мъжете са отстъпчиви. Това, което не ти харесва у Улфрик, можеш да го промениш. Не го забравяй.

Милисънт се замисли за миг.

— Би трябвало да стенеш игуменка. Уменията ти да убеждаваш, да помагаш и вдъхваш увереност наистина са забележителни.

Джоун се изчерви.

— Обмисляла съм тази възможност — призна си тя.

— Наистина ли?

Последва смутено кимване.

— Да, след смъртта на Уил.

— Тогава защо не си го направила?

— Защото, въпреки че тогава не исках, а и все още не искам да се омъжвам повторно, аз се наслаждавах на брака си. Знам, че не винаги ще се чувствам така, както в момента.

Милисънт разбираше, че сестра й говори само за себе си, но й стана ясно, че мисълта й не се отнася само до нея. Животът се променяше. Чувствата също. Това, което днес намираше за ужасно, може би след година щеше да намира за търпимо, а нищо чудно и дори да започне да й харесва. Обратното също бе вярно. Утре можеше да възненавиди и презре нещо, на което днес искрено се радваше.

С разума си осъзнаваше, че чувствата могат напълно да се променят поради различни причини. Ала освен това си даваше сметка, че не може да разчита изцяло на това все пак чувствата можеха да си останат същите. А нима човек не изгражда възгледите си за някого въз основа на настоящите си чувства? Мисълта или надеждата, че може някой ден да се променят, едва ли щеше да ги направи по-слаби.

В гърдите й още бушуваше гняв от видяното току-що, но не каза нищо повече и остави Джоун да се върне към заниманието си. Що се отнасяше до нея, убеждението й, че двамата с Улфрик никога няма да се спогодят, се затвърди още повече. Сега разбра, че това едва ли ще има някакво значение за него. Явно не му липсваха жени, които да задоволят нуждите му. Беше й го показал съвсем ясно и напълно съзнателно.

Можеше да отведе в леглото си която слугиня си пожелае, ако не може да се въздържи през двата дни до сватбата. Едва ли някоя от жените ще му откаже, и то само защото е син на господаря на замъка. А вероятно можеше да намери и много по-хубави, и по-спретнати момичета от онази повлекана, с която излезе преди малко.

Милисънт вероятно нямаше да си помисли нищо, ако бе излязъл с някоя друга жена. Дори и да я бе прегърнал, пак можеше да го приеме като приятелски жест към някого, когото познава отдавна. Нямаше да забележи, нито пък щеше да я е грижа.

Но вместо това той бе избрал жена, чието държание и облекло съвсем ясно показваха лекото й поведение. И защо щеше да го прави толкова очебийно, освен ако не за да й покаже, че може да прави каквото си поиска, без тя да направи или каже нищо против това?