Преплетени сърца

Глава 48

На вечеря, а и след това Милисънт наблюдаваше доста внимателно Улфрик. Той все още изглеждаше обиден, макар доста усилено да се опитваше да прикрие огорчението си и страничен наблюдател никога не би го доловил.

Ала Милисънт знаеше какво изпитва, бе го усетила. Той все още й бе ядосан. Самата тя се чувстваше объркана и през целия ден не бе спряла да мисли за признанието му и за новите възможности, които се откриваха пред нея.

Младата жена прекара следобеда с Роланд в приятни спомени за отминалите дни във Фулбрей. Той и родителите му щяха да си тръгнат на следващия ден, а тя не бе имала време да си поговори със стария си приятел и затова се възползва от предоставената й възможност.

Разбира се, с него не би могла да обсъди нещата, които най-много я вълнуваха в момента. По-късно успя да издебне Джоун насаме. Със сестра си можеше да говори за всичко. Въпреки че предпочете да не споделя с нея това, което бе източник на най-голямата й загриженост.

— Е, хареса ли ти сватбената нощ? — я бе попитала Джоун и лицето на Милисънт отново бе пламнало. Изглежда това изчервяване, едно от многото, съпътствали я през днешния ден, бе задоволителен отговор за Джоун. Тя искрено се зарадва, но продължаваше да бъде загрижена за сестра си и затова побърза да попита:

— Мислиш ли, че ще можеш да живееш, без постоянно да се чувстваш отчаяна и нещастна?

— Струва ми се, че това ще зависи от това в коя стая съм — многозначително се усмихна Милисънт.

— Но защо?…

— Няма значение, просто се пошегувах. „Постоянно отчаяна и нещастна“… ми прозвуча толкова окончателно. Обаче научих нещо, което може да направи живота ми много по-щастлив и спокоен.

— И какво е то?

— Той не обича никоя друга.

— Но това е най-прекрасното, което може да се случи на една жена! — възбудено възкликна Джоун. — Всъщност означава, че много скоро Улфрик ще те обикне, ако вече не го е сторил.

— Вече? — недоверчиво изсумтя Милисънт. — Има още нещо, което говори, че не ме харесва… Или си забравила колко години той избягваше срещите с мен? Освен това той дойде в Дънбър без желание и сам ми призна, че се е опитвал да сложи край на нашия годеж. След като не е заради друга жена, тогава защо е бил толкова недоволен от перспективата да се ожени за мен?

— Това е било преди и вече няма значение. Откакто те опозна по-добре, всичко е съвсем различно, Мили. Вчера го наблюдавах внимателно. Той изглеждаше много щастлив.

— Улфрик умее да заблуждава околните и да прикрива истинските си чувства.

— Смяташ, че е нещастен ли?

Милисънт неспокойно се размърда.

— Не, не съвсем, но в момента ми е сърдит.

Джоун я погледна учудено.

— И защо?

— Само му зададох един най-обикновен въпрос за жената, която обича — въздъхна Милисънт. — А той се нахвърли върху мен и заяви, че няма такава и че отдавна е трябвало да го разбера. Бил казал, че обича друга, само заради думите ми, че съм влюбена в друг.

— Не ти ли казах същото? Нищо чудно той да те е излъгал, също както и ти него? На мен не ми прилича на мъж, който желае друга жена.

Милисънт се изненада, понеже и Улфрик бе казал подобно нещо.

— Да, но той много умело прикрива чувствата си. Ти не си била свидетел на многобройните ни караници. Аз нямам никакво доказателство дали това, което твърди, е истина или лъжа. Единственото, което знам със сигурност, е, че обича да ме целува, А нашите постоянни разправии доказват, че всъщност лъже.

Но Джоун понякога можеше да бъде не по-малко твърдоглава от сестра си.

— Или по-скоро са потвърждение на това, което ми каза преди — че възраженията му срещу теб се основават на нещо съвсем друго. Ти попита ли го какво е то?

— Не.

— А би трябвало. Може да не е нищо важно, може да е някакво недоразумение, което много лесно може да бъде отстранено. А ти какво още имаш против него?

— Много добре знаеш отговора — намуси се Милисънт. — Той възнамерява да контролира всяко мое действие.

— Разбира се, че ще го прави. Та той е твой съпруг. Ти ще трябва да решиш дали да го приемеш, или да се опиташ да направиш нещата много по-леки и приятни за себе си. Просто трябва да спечелиш любовта му. И преди те попитах — не смяташ ли, че по този начин ще съумееш да си извоюваш много повече свобода?

В този момент ги прекъснаха, а след това не им се удаде възможност отново да си поговорят насаме. Ала Милисънт имаше достатъчно време, за да разсъждава върху думите на сестра си. Мисълта, че Улфрик би могъл да я обикне… никак не бе неприятна. Наистина все пак оставаше първоначалното му нежелание да се ожени за нея.

Все още не знаеше каква бе причината, но реши да го попита, когато останат насаме в тяхната спалня. Тяхната…

Да, всичките й вещи — без изобщо да я питат — бяха преместени в спалнята на Улфрик, с изключение на домашните й любимци. Животните бяха оставени в предишната стая, която споделяха с Джоун. Дали бе по нарежда не на Улфрик? Или просто слугите не смееха да се доближат до любимците й? Риска понякога изглеждаше доста заплашително, особено за хора, които не бяха свикнали с ловни соколи. А ръмженето на Гроулс можеше да уплаши всеки.

Когато след вечеря се оттегли в спалнята им, Улфрик не беше там. Милисънт не бе забравила последното му желание. Въпреки че сега той бе този, който се сърдеше. Явно продължаваше да й е ядосан, защото когато влезе, лицето му бе намръщено. Започна да се съблича, без да каже нито дума.

Милисънт настръхна. Нима възнамеряваше да не й обръща внимание? И да си легне гневен при нея? Е, в такъв случай ще се постарае да получи отговор и на последния си въпрос, независимо че предишният го бе разгневил толкова много.

Тя приближи зад гърба му, потупа го по рамото и зачака да се обърне. Той го направи и въпросително повдигни вежди. Милисънт остана с впечатлението, че очаква извинение от нея. Затова, че го бе накарала да си признае, че я е излъгал? Младата жена с мъка сдържа недоволното си изсумтяване.

— Бих искала да довършим разговора си — рече Милисънт.

— Ние го довършихме.

— За теб може и да е приключен, но аз имам един въпрос, който се нуждае от отговор. След като няма друга жена… Не, не ме прекъсвай! — заяви тя с остър тон, когато той отвори уста, за да понечи да й възрази. — След като няма друга, тогава защо пристигна в Дънбър с такова нежелание? Знам, че беше бесен, не се опитвай да го отречеш. Сигурна съм, че си предпочитал да се ожениш за друга.

— Може би защото единствения спомен, който имах за теб, жено моя, беше… че си същински дявол в женски образ. А кой мъж би желал да има опърничава и зла съпруга? Може и наистина да съм искал да се оженя за друга, но не защото съм обичал някоя.

Отговорът му би трябвало да я задоволи. Ала описанието му за нея я вбеси. В гърдите й се надигна гняв, но Милисънт го потисна, припомняйки си какво му бе обещала предишната нощ.

Постъпи така, както всяка разумна жена би постъпила на нейно място: хвана го за ръката и се опита да изведе навън от спалнята.

Той обаче не изглеждаше склонен да я последва и затова тя успя да го накара да направят само няколко крачки.

— Какво си мислиш, че правиш?

— Искам да те изведа оттук, за да довършим… разговора си — сърдито отвърна тя.

След като осъзна какво има предвид, Улфрик се засмя и я придърпа към себе си.

— Не, не мисля, че искам да говорим повече.

Тя се отдръпна, но без особено желание. Топлината на тялото му и споменът за изминалата нощ я накараха да се изчерви.

— Значи в леглото трябва само аз да забравя за гнева, но не и ти, така ли?

Улфрик принудено се усмихна.

— Не, не е така и аз ти благодаря, че ми го напомни. Всъщност глупаво е да продължавам да ти се сърдя. — Шепите му обхванаха лицето й, а устните му се доближи ха до нейните. — Надявам се, че и ти мислиш така.

— За какво? — задъхано попита младата жена.

— Ако не знаеш, ще бъде много глупаво от моя страна, да ти го напомням.