Принцеса на пепелта

ЕПИЛОГ

ПОСЛЕДНИЯТ ЧОВЕК, КОЙТО МЕ НАРЕЧЕ Принцеса на пепелта, беше сестра ми по сърце, която оставих да осиротее.

Ние сме играли заедно като деца, учили сме се да танцуваме и сме се престрували, че сме русалки, но когато се срещнем отново, ще сме врагове. Аз видях омразата в очите й, усетих гнева й като ураган, който разкъсва кожата ми. Тя няма да спре, докато не ми отнеме главата, и това й го причиних аз. За това съжалявам.

Но тя донякъде беше права. Аз бях Принцеса, съградена от пепел. От мен вече не остана нищо друго, което да може да изгори.

Дошло е време една кралица да възкръсне.