Самозащита

18.

— Повторен процес — каза Луси по-скоро на себе си. — Родителите на Кери да изживеят всичко отново, както и семействата на другите жертви. Наистина ли допускате, че онези ужасни жени стоят зад всичко това?

— Не знам — отвърна Майло. — Но те залагат на публичността. Затова искаме да ви намерим безопасно място и да го направим без шум.

— Мили!… — Прехапа устни.

— Какво има, Луси? — попитах аз.

— Ф… фурната. Бях започнала да се питам дали наистина… Но смятате ли, че някой може да е направил това с мен? Да ме е упоил по някакъв начин? Спомняте ли си, когато споделих, че се чувствам леко замаяна? Беше преди последните два сеанса.

Кимнах утвърдително.

— Тогава си помислих, че е само умора — продължи тя. — Работех много, спях малко. Но нима е възможно?

— Всичко е възможно.

Сви крака така, че брадичката опря в коленете й. Беше обгърнала с ръце краката си и изглеждаше много мъничка.

— Добре, направете каквото е необходимо, за да стигнем до дъното на всичко това. Не се тревожете за мен, ще се справя, независимо какво ще узнаем.

— Публичността не означава само повторен процес. Ще се озовете на първите страници на вестниците, които няма да спестят трите дни, прекарани в психиатричното отделение на „Уудбридж“.

Думите ми набраздиха лицето й с бръчки.

— О. Лудата съдебна заседателка… Господи!

Обърна лице към Майло.

— Сам ще снема пръстовите отпечатъци в апартамента ви, вместо да викам екип от лабораторията. Ще отнеме повече време, но така ще мога да държа ситуацията под контрол. Ще изчакаме резултата и тогава ще решим какво да предприемем. Напоследък да ви е гостувал някой?

— Не, никой.

— Ще ви намеря временно жилище, в което ще останете няколко дни. А след това… Обмисляхме варианта да се обърнем към Кен, защото той се занимава с недвижими имоти. Това устройва ли ви?

— Предполагам. Разбира се. — Към мен: — Той дали ще иска да помогне?

— В болницата каза, че би искал да се срещне с вас, когато ви изпишат. Макар че според мен се притеснява как ще премине срещата.

Усмихна се.

— Изглежда, наистина плаша хората.

— Неизвестността плаши хората.

Усмивката угасна.

Започна да опакова нещата си, а аз се върнах в Малибу и позвъних на Кен. Нямаше секретарка. Започнах да диктувам съобщение на телефонния му секретар, а самият той се обади веднага след като чу името ми:

— Здравейте, докторе, какво ново?

Разказах му.

— Някой е влязъл с взлом?

— Луси каза, че когато се прибрала, намерила вратата си отключена.

— Мамка му! Обзалагам се, че аз не съм я заключил. Толкова бързах да я закарам в болницата…

— Не. След вашето излизане бравата била поправена, а мъжът, който я е поправил, твърди, че е била заключена. Или той е проявил небрежност, или някой е отворил с ключ или шперц.

— Защо биха… Може би някой е следял живеещите в сградата, затова е знаел, че Луси отсъства. Взели ли са нещо?

— Не, само са оставили бележката. Следовател Стърджис се зае с произшествието, но трябва да пазим всичко в тайна, за да избегнем публичността, която може да съсипе Луси и да даде на Швант основание за преразглеждане на процеса.

— В какъв смисъл да я „съсипе“?

— Ако историята се разчуе, някой може да се заеме да проучи фактите и да узнае за поставянето й под тридневно принудително медицинско наблюдение.

— Да, разбирам какво имате предвид. Би било ужасно.

— Междувременно се опитваме да намерим сигурно място, на което Луси може да остане. Брат ви е все още извън града и се питахме дали не бихте могли да й намерите нещо подходящо в Пало Алто.

— Тя съгласна ли е?

— Притеснена е от предстоящата среща с вас, но ще й направите незаменима услуга.

— В такъв случай — да, естествено. Но дори няма да е необходимо да идва чак тук. Компанията разполага с много необитавани жилища в Ел Ей. Повечето са предназначени за хора с ниски доходи, но има няколко наистина приятни местенца… Мисля, че се сещам за едно в Брентууд, което е точно каквото ни трябва, напълно обзаведено. И без това възнамерявах да взема полет до Ел Ей тази вечер. Дайте ми време да проверя, освен ако не считате, че трябва да напусне града.

— Не. Безопасно жилище тук също става.

— Бих могъл да остана с нея, ако това ще помогне. Няма да е възможно да бъда с нея непрекъснато, но през по-голямата част от вечерите.

— Звучи добре. Благодаря, Кен.

— Не е необходимо. Радвам се, че мога да ви помогна.

Майло телефонира в три и половина, за да каже, че е тръгнал насам. Пристигна малко след четири.

— Настаних я в хотел „Рамада“, на кръстовището на Бевърли Драйв и Пико, регистрирах стаята на мое име. — Даде ми номера на стаята и телефонния номер.

— Спокойна ли е, когато е сама?

— Така изглеждаше. Изрецитирах й всички предпазни мерки, прилагани в подобни случаи, макар че не виждам как някой може да я открие там.

— Някакви нови мисли относно степента, до която може да й се вярва?

— Изглежда адски естествена, не забелязах нищо в поведението й, което да поражда недоверие. Ако лъже, трябва или да е изцяло изкукала, или да е пълна психопатка, а не допускам, че съм чак такъв наивник.

— Не става въпрос за наивност. Всички ние сме като ключалки: независимо колко надеждно е заключването, винаги има ключ, който ни отключва.

— Какво се опитваш да кажеш? Че съм наивник, който умира от желание да й повярва? Ти мислиш ли, че Луси лъже?

— Мисля, че е една много объркана млада жена. Сънят, сега и това. Самият аз се затруднявам да различа реалността от въображението, затова си представям колко трудно й е на нея.

— Отговори само на един от въпросите.

— Дали си мисля, че много ти се иска да й повярваш? Бих използвал по-скоро определението „емоционално податлив“. Ти със сигурност си такъв. Дали намирам, че това е лошо? Не. Тя се нуждае от помощ и ти й помагаш. Както самият ти каза, в най-лошия случай ще ти издърпат ушите. Говорихте ли отново за твоята хомосексуалност?

— Не, не е ставало въпрос. — Изражението му стана угрижено.

— Какво?

— Какво е другото, за което спомена, че искаш да поговорим?

— Сценарият „Карен Бест“ вече изглежда не толкова теоретичен. Вчера наминах в „Пясъчният долар“ и по случайност бях обслужен от сервитьорка на име Дорис Райнголд. Беше в списъка на Бест — работила е там през всичките тези години. Каза ми, че Гуен Шей редовно осигурявала допълнителна работа за персонала — обикновено частни събирания нощно време. Не ми се удаде възможност да вмъкна името на Карен в разговора, но Бест каза, че Карен била в приятелски отношения със семейство Шей. Логично е да са й предлагали допълнителна работа. Затова допускам, че е възможно да е била наета за празненството в „Убежище“.

— Защо частният детектив не е разбрал нищо за това?

— Може би е бил некомпетентен и не е задавал подходящи въпроси. Персоналът пазел в тайна частните ангажименти, от които припечелвал допълнително. Собственикът на ресторанта не одобрявал тази практика.

Отблъсна се назад от масата и протегна крака.

— Значи просто се случи да бъдеш обслужен от нея, а?

— Честна скаутска!

— И по една случайност се хранеше там.

— Има невероятна панорама.

Погледна към френския прозорец.

— Сякаш е необходимо да отидеш другаде, за да се любуваш на океана.

— Не се наложи да отмествам канари. Дорис ме взе просто за един бъбривец, който дава големи бакшиши. А си струва човек да поразсъждава над наученото, не мислиш ли? Карен отговаря на момичето от съня. Изчезнала е в нощта преди празненството. Грандиозно събиране като онова в „Убежище“ вероятно е изисквало няколко дни подготовка. Може би е отишла по-рано. Ако Шей са й предложили работата и нещо се е случило с нея, това не е ли сериозна причина да избягват срещите с бащата? Прибави Трафикънт и неговото изчезване — и съвпаденията стават твърде много, за да са случайни. Не мислиш ли?

Отиде до прозореца.

— Добре, успя да провокираш размисъл у мен, но да не забравяме, че основната причина всичко това да излезе наяве е сънят на Луси. И все още не знаем какво се е случило в действителност.

— Изчезването на Карен Бест е факт и няма безболезнен начин, по който Луси да го узнае. За разлика от празненството, „Таймс“ не е публикувал репортаж за него. Според Бест всички по-големи вестници са отказали да отпечатат съобщение за нейното изчезване.

Взех броя на „Потребителят от крайбрежието“ и му го подадох.

— Платил е за това. Изданието било закрито скоро след публикуването на материала. Съмнявам се, че фигурира в каталозите на която и да е библиотека.

Прочете статията, докато аз се любувах на чайките.

— Може би е прекарала нощта с мъж. Мъж, който я е качил на стоп и й е сторил нещо — казах, след като престана да чете.

— Трафикънт?

— Бил е известен.

— После какво? Зарязва я още същата нощ? Или се е забавлявал с нея отново в събота?

— В съня Луси говори за светлини и глъчка. Може би това са били хората от обслужващия екип, които са подготвяли тържеството. Но по-скоро е самото тържество.

— Сънят — повтори той, като клатеше глава. — Значи е била там да припечели допълнително в събота. Сервирала е изискани блюда и напитки на стотина човека, а никой не си спомня за нея.

— Няма доказателства, че шерифите или Барнард са се досетили, че е присъствала на празненството.

— Може би защото Карен не е била там. — Размаха статията във въздуха. — Това е подробен материал, публикуван в регионално списание. Предполага се, че все някой местен жител го е прочел.

— Материалът е поместен шест месеца след изчезването на Карен. Кой ще си спомни за сервитьорка, обслужвала го преди половин година? При присъствието на Лоуел и множество кинозвезди кой би забелязал обслужващия персонал? Би било добре да открием Феликс Барнард и разберем дали пази документацията по старите случаи, по които е работил, но аз не успях да го открия в указателя. Ще е от полза и повече информация за миналото на съпрузите Шей. Като например дали са се залавяли с някаква незаконна работа след празненството у Лоуел. Мога да посетя отново „Пясъчният долар“ и се опитам да науча повече от Дорис Райнголд. Готвачът, нает за празненството, също е потенциален източник на информация. Да проверим стари регистри или лични архиви, които биха потвърдили присъствието на Карен в „Убежище“. Някакъв мъж на име Нунес от ресторант „Скоунс“.

— Покойник — каза Майло. — Починал от СПИН преди няколко години.

— Познаваш ли го?

— Рик го познаваше. Дошъл за превръзка на порязан пръст в „Бърза помощ“. Няколко пъти ходихме в неговия ресторант и ни откъснаха главите. Зеленчуци, каквито никога не бях виждал, а порциите бяха с намален грамаж. — Почука леко с пръст по стъклото.

— Намери ли нещо за Трафикънт в компютърния архив?

Поклати глава:

— Нищо в НКИС17. Нямах време да преразглеждам данъчните регистри. Ти свърза ли се с неговия издател?

— Не, вече е късно да го направя днес, ще опитам утре. Може би ще имам възможност да чуя гласа на неговия покровител.

Описах му разговора с Лоуел.

— Звучи като чешит, както го описва и Луси. Откъде този внезапен интерес?

— Добър въпрос. Питър му телефонирал от Ню Мексико и му казал за направения от Луси опит за самоубийство. Лоуел го подозира в опит да му вмени чувство за вина, на което обаче той не се е поддал. Заяви, че може да ми предложи своите прозрения относно Луси, но тонът му бе по-скоро презрителен, отколкото загрижен.

— Прозрения значи? След всичките тези години?

— Убеден е, че тя не се е променила много. Единственото ми обяснение е, че се опитва — макар по изключително необичаен начин — да възстанови някакви отношения с нея.

— Като проявява презрение?

— Той е истински чешит, Майло. Изплюва думите, без да спира. Толкова усилия хвърли да ме убеди, че не изпитва вина, че е възможно на едно несъзнателно ниво наистина да се чувства отговорен за случилото се.

— Странно. Значи добрият стар Елфи продължава да се обажда на всички, но не и на Луси. Този човек събужда лошо предчувствие у мен — също като снимката върху нейния телевизор. Тя се усмихва, но той има вид на човек, който няма търпение да си тръгне и си забие иглата във вената. Три ареста за притежание на хероин и два за продажба в рамките на последните шест години. Името му е в картотеките на непълнолетните престъпници в щата Масачузетс и е задържан за някакво нарушение на закона от бостънската полиция. Най-големият му гаф е отпреди три години. Опитал се да продаде прашец за тридесет хиляди на полицай, работещ под прикритие. Измъкнал се благодарение на технически пропуски, работата по случая била преустановена. В съда го защитавал Гари Мандел. Чувал ли си за него?

— Не.

— Бивш прокурор, специализирал се по наркодела, хонорарите му са баснословни.

— Смяташ, че Елфи е в наркобизнеса?

— Тридесет грама не го правят крал Прашец, но доказват, че не е уличен пласьор. Ако е работил с хора от мафията и е обидил някого, това би обяснило внезапното му заминаване. Каквато и да е причината, Луси не печели семейна подкрепа. Надявам се, че Кен няма да се окаже развалено яйце. Кога ще се срещнеш с татенцето?

— Няма да се срещам с него, освен ако Луси не пожелае. И не смятам да повдигам въпроса, преди да съм сигурен, че темата няма да я разстрои.

— Да-а. — Загледа се към разливите, останали след прилива. Няколко албатроса се рееха над мидената колония. — Господи, каква смайваща красота! Човек може да забрави в какъв свят живее.

— Несъмнено — отвърнах аз, но в този момент мислех за дървени бунгала и за вледеняващия ужас от тъмнината, който можеше да смрази ума на едно малко дете.

Телефонът иззвъня и изтръгна и двама ни от унеса. Вдигнах слушалката.

— Докторе? Кен Лоуел е. Още съм в Пало Алто, но исках да знаете, че уредих онова жилище в Брентууд за Луси. Ще летя с полета в седем и би трябвало да пристигна в Ел Ей около осем и половина — девет. Искате ли да дойда да я взема или ще е по-добре да ви чакам там?

Попитах Майло.

— Кажи му да ни чака в Брентууд.

Това и направих.

— В такъв случай ще се видим по-късно — каза Кен. Издиктува ми адреса на Рокингам авеню. — Как се справя тя?

— Чудесно.

— Добре. Ние, от рода Лоуел, сме корави хора — можем да понесем всички трудности.

Затвори. Издиктувах адреса на Майло и той го записа. Върна се при масата, погледна броя на „Потребителят от крайбрежието“ и тръгна към вратата.

— Къде отиваш?

— Да взема вечеря за Луси, после ще пътуваме с колата до Брентууд, ще й помогна да се настани. Радвам се, че той се отзова на молбата ни.

— Най-накрая член от семейството й помага.