Самозащита

23.

Показа ни две фотографии — с нея и Феликс, с думите:

— Само тези имам. Когато човек е в непрекъснато движение, свежда до минимум най-необходимите си вещи.

Първата представляваше сватбен портрет — младоженците, застанали пред цветно тушираните струи на фонтан в стил „Треви“. Мо е била красиво тъмнокосо момиче, но дори на деветнадесет очите й гледаха уморено. Феликс не бе много по-висок от булката, слаб мъж с гелирана коса и уши а ла Кларк Гейбъл. Имал е тънки мустаци като на Гейбъл, но лицето му не притежаваше волевото излъчване на актьора.

Втората снимка бе правена две години преди убийството на Барнард. Мустаците ги нямаше, лицето бе набраздено от бръчки, а тупираната перука — явно различима. Носеше костюм в акулово сребристо с кожени ревери и бяло поло под сакото, пръстите на едната му ръка държаха цигара над пепелник. Мо беше с изрусени коси и леко наедряла, но въпреки това изглеждаше достатъчно млада, за да му бъде дъщеря. Снимката бе направена във вътрешен двор — голямо портокалово дърво хвърляше сянка върху лицата на съпрузите.

— Домът ни в Санта Моника. Сега го давам под наем. Издържам се от наема и пенсията.

Майло помоли да вземе по-скорошната снимка и тя се съгласи. Благодарихме и си тръгнахме. Когато излязохме от караваната, тя рече:

— Желая ви късмет. Обадете ми се, в случай че откриете нещо.

— Приятна жена — забелязах аз, докато отивахме към колите.

— Предложи ми вечеря — каза Майло. — Боб, зеленчуци и пържени картофи. Бях готов да запея планинарски песни. Преди да се отпусне нацяло, гледахме сериала „Заплаха“. Знае много за президентските съпруги.

— Колко време прекара там?

— Пристигнах в шест.

Четири часа и половина.

— Всеотдайност.

— Да, прави ме по-красив.

— Откъде научи за убийството на Барнард?

— От „Социална сигурност“ казаха, че е починал, затова проверих в Районния регистър на издадените смъртни актове и се оказа, че е било убийство. Според доклада на патолога, бил застрелян с куршум в тила в мотела. Това каза и Мо. Онова, което тя не знае, е, че гащите му били смъкнати до глезените, но нямало доказателства за сексуален контакт и прясна еякулация.

— Мотелът бил ли е известен като бордей?

— По-скоро място, където всичко е възможно. Познавам го от времето, когато патрулирах по Уестсайд. Наркотици, побоища, просташки обноски. Детективите приели, че Барнард бил просто търсач на свежа плът, който се е забъркал в неприятности.

— Бил е застрелян. Не е ли логично, ако е била проститутка, да го наръга с нож или остър предмет?

— Няма правила, Алекс. Част от момичетата се гушкат с револвери, а може да го е застрелял и сутеньор. Повечето от тях носят огнестрелно оръжие.

— Някой чул ли е изстрела?

— Не. Трупът бил открит от чистача. Докато се обади в полицията, мотелът бил вече празен.

— Глух чистач?

— Улицата е оживена, телевизорът работел високо, кой знае? Нямало е основание да се мисли друго, освен че Барнард е избрал неподходящото място да се разтовари след работа.

— А сега?

— Може би е същото. Позвъних ти, защото фактът, че е бил убит, поставя случая „Карен Бест“ с една десета по-високо по скалата на интригата. Както и интуицията на Мо, че Феликс е попаднал на тлъста пачка.

— Бест ми каза, че издирването на Карен е последният ангажимент, по който работел Барнард — вметнах аз. — А Барнард е убит година след изчезването на Карен. Мислиш ли, че може да е изнудвал някого с изчезването на момичето и на изнудваните накрая им писнало да плащат?

— Или е станал прекалено алчен. От друга страна, може да е изнудвал някого във връзка с информация по случай, нямащ нищо общо с Карен. Или пък е купил „Тъндърбърд“-а с пари, които е заделял без знанието на жена си. Или е спечелил на хазарт. Тя каза, че в банковата му сметка имало около три хиляди долара — колко ли е струвало едно „птиче“ по онова време?

Загледа се в светлините на ресторанта, пронизващи завесата на мрака. На паркинга не се виждаха коли.

— Снощи влязох в ресторанта, търсех Дорис Райнголд, но си е взела няколко дни отпуска… Онова, което ме притеснява в разследването на Барнард, е, че дори Карен да е била наета от двамата Шей да работи на празненството в „Убежище“, то защо някой от персонала в „Долара“ би го споменал пред него?

— Смяташ, че някой е казал на Барнард и той съзнателно не го е отбелязал в доклада си?

— Кой знае? Както сам каза, може да е проявил непохватност и невежество и да не е задал правилните въпроси. Или е получил отговори, но ги е пренебрегнал като несъществени за издирването.

— Полицията в Малибу е разговаряла със същите хора — казах аз. — Ако Карен е била наета за празненството, защо това липсва и в техните доклади?

— Може би изобщо не е била на празненството. А възможно е полицаите да са знаели, че е била там, но да са отхвърлили този факт като несъществен.

— Счели са за маловажна информацията за мястото, където за последен път е била видяна?

— Фактът, че е сервирала ордьоври на петстотин души, не може да се нарече „следа“, Алекс.

Стигнахме до площадката и аз го последвах до поршето. Отвори шофьорската врата и заопипва джобовете си за ключовете от автомобила.

— Казах на Луси за Карен.

— Така ли?

— Все още не съм сигурен, че постъпих правилно, но следвах интуицията си. Трябваше или да продължа да укривам информация от нея и да рискувам да разруша създалата се връзка помежду ни, или да бъда откровен.

— Как реагира тя?

— С първоначален шок. После сякаш се обнадежди от мисълта, че сънят може да има връзка с действително събитие. Реши, че нейната мисия е да се открие истината.

— Чудесно.

— Правя всичко възможно да държа затворен капака на гърнето. Дотук прояви абсолютно здрав разум. Пожела хипноза за активиране на паметта и аз се съгласих да опитам с основни упражнения за релаксиране. Смятах, че ще е особено податлива на хипноза и първоначално впечатлението ми сякаш се потвърди. После тя заспа. Което означава, че е налице силна съпротива. Спеше много дълбоко, но сънят й е нарушен. Всъщност наблюдавах как преминава през няколко фази. Не съм изненадан, че ходи насън и има кошмари. Дори е склонна да допусне възможността да е отишла в кухнята и да е пъхнала главата си във фурната в състояние на сомнамбулизъм. И аз допускам същото. Сънят е нейното бленувано бягство. Изолиране на проблемите.

Извади ключовете от джоба и ги подхвърли във въздуха.

— Заспиването притеснява ли я?

— Омаловажих значението му, обясних, че е нещо обикновено. Тревожех се, че навлизаме твърде дълбоко, при това твърде бързо, но като цяло, изглежда, сеансът беше ползотворен за нея. Събуди се в приповдигнато настроение. Като изключим съня, основната й грижа е Елфи. Знае за наркоманията му, оправдава го като слаб човек. А проблемите около него й помагат да забрави собствените си. Имаш ли някакви нови предположения?

— Нищо, но ще проверя стриктно Вдовиците. — Качи се в поршето, запали двигателя и спусна прозореца.

— Днес минах край магазина за сърфове на семейство Шей — съобщих му аз. — Купих чифт бански гащета. Дойде Гуен със сина им. Той страда от тежка церебрална парализа, нуждае се от постоянни грижи. Том Шей кара ново БМВ-735, а Гуен има изработена по поръчка каравана — за превоз на момчето. И Бест, и Дорис Райнголд твърдят, че Шей притежават къща на брега на Ла Коста. Струва много пари. Да не говорим за разходите за лечение на момчето. Магазинът не ми изглежда добра дойна крава, но дори да приемем, че е, как са осигурили капитал за започване на самостоятелен бизнес само с една барманска и една сервитьорска заплата? А сега, когато допускаме, че Барнард е получавал пари, за да мълчи, питах се дали те също не са прибрали тлъста сума.

— Гуен явно е била предприемчива жена, след като е осигурявала персонал за частни празненства. Може би е правела и нещо друго.

— Скокът все пак е голям — от хора, работещи допълнително, за да преживяват, изведнъж си купуват къща на брега. Ще е интересно да узнаем какво точно се е случило в периода от заминаването на Шей за Аспен до завръщането им тук. И защо са заминали, на първо място. Ако е било единствено заради тормоза на Шеръл Бест, това би означавало известна доза вина.

— Добре, разказах доста неща на вдовицата на Барнард. Малибу все още е малък град. Предполагам, ще плъзнат разни слухове.

— Залагаш стръв?

Сви пръсти в подобие на пистолет и се прицели в предното стъкло.

— Бум!

— Може да се окаже, че имам попадение в някаква голяма игра — казах аз. — Двамата с Луси решихме, че трябва да приема поканата на Бък Лоуел за дружеско бъбрене.

Свали ръката си.

— Къде ще се срещнеш с него?

— В „Убежище“.

— Да не тръгнеш да душиш из имението за стари гробове?

— Обещавам да не го правя, тате.

— Виж, познавам те… Междувременно искаш ли пак да разговаряш с Дорис Райнголд или аз да опитам?

— Мога да го сторя. Вече сме почти приятелчета. Ако няма какво да крие, още един солиден бакшиш може да е достатъчен, за да изскочи заекът от храстите.