Самозащита

46.

Кристофър Грейдън-Джоунс, с обинтована глава, шептеше припряно на своя адвокат.

Аз седях от другата страна до прозорец с едностранно огледално стъкло заедно с Майло, Луси и помощник окръжен прокурор Лия Шварц. Беше жена с елегантна външност, миниатюрна, около тридесетте, с бухнали като облак руси коси, гигантски сини очи и недотам изискани маниери на изключително умна гимназистка. През последните два дни беше разпитвала мен и Луси, водейки си подробни записки и използвайки малък репортерски касетофон. В момента пишеше, седнала встрани от нас тримата. Малкият говорител, който бе слушала, сега блестеше върху скута й на фона на черната пола. Майло не беше свалил своя говорител.

Попитах:

— Някакъв напредък с Ап?

Отрицателно поклащане на глава.

Кокаинът в багажника на продуцента се бе оказал само малка част. Двадесеткратно по-голямо количество бе намерено в мазето на къщата му на Броуд Бийч.

Лия бе разбрала, че ФБР е следяло сделките на Ап от известно време, подозирайки, че „Адвент Груп“ и дъщерните му компании, включително „Ентърпрайс Иншурънс“, са един от големите канали за пране на пари. Майло ме бе запознал с подробностите вчера на чаша кафе и сандвичи, докато чакахме Лия Шварц да приключи телефонния разговор с шефа си.

— От колко време го подозират?

— Отдавна.

— Защо тогава не са предприели нищо?

— Хей — погледна ме той, — те са правителствена агенция. Може би дори не им пука за осуетяване на престъпленията. Тях ги интересува да направят прецизна имуществена оценка на неговите холдинги, за да могат да конфискуват всичко. По-добре да сложат ръка на големите пари, вместо да прибират глобите за пътни нарушения.

— И какво става? Ще се получи съдебно разследване на неговата роля за изчезването на Карен, за да могат федералните да напълнят хазната си?

— Да благодарим на Бога за дрогата, защото смъртта на Карен все още не е убийство.

— Ами костите?

— Няма доказателство за нечестна игра. Всички шийни кости и прешлени си бяха на мястото, а описаното от Грейдън-Джоунс пред теб, докато си бил в изкопа, говори единствено за нещастен случай със свръхдоза.

— И на него може да се вярва?

— Когато ти е разказвал, у него са били всички силни карти, нямал е причина да лъже. Истината е, че обвинение в опит за предумишлено убийство — твоето и на Луси — ще му довлече много повече неприятности от обвинение, свързано с Карен. Но не можем да докажем връзката на Ап с всичко това.

— Не звучи логично — възразих аз. — Ако Карен е загинала при нещастен случай, можеха просто да я оставят някъде в имението, където някой от гостите да я намери. Малко лоша слава, но в онези времена смъртните случаи вследствие на свръхдоза не са рядкост: всяка седмица от вестниците съобщавали за смъртта на някоя рокзвезда, прекалила с белия прашец. Така нищо не би свързало тялото с тях, нямало е да има нужда да плащат на изнудвачи. Не го вярвам, Майло. Говорим за покварени мъже, които са се забавлявали с едно наивно младо момиче. Грейдън-Джоунс каза, че в петък вечер е била девствена, но не и в събота. Той и Ап й дали дрога и нещата излезли от контрол.

— Може би. Но не е възможно да се докаже посредством костите, които ексхумирахме, а те определено са нейните. Намерихме достатъчно зъби, по които да я идентифицираме — получихме потвърждение от личния й стоматолог тази сутрин.

— Вече казахте ли на Шеръл?

— Да, отидох да му го съобщя лично.

— Как го прие?

— Сякаш е било просто въпрос на време. Благодари ми.

— Горкият човек. Телефонирах на сина му днес сутринта. Заплака, после затвори.

Прокара ръка по лицето си.

— Ако някога се стигне до съдебен процес — казах аз, — Грейдън-Джоунс и Ап ще я опишат като леко момиче.

— Вероятно няма да се случи, Алекс. При всичко останало едва ли ще има приоритетно разследване на смъртен случай вследствие от свръхдоза наркотик.

— Ами двете очевидни убийства — на Мелърс и на Феликс Барнард?

Майло отхапа от сандвича и избърса устни. Чувах гласа на Лия Шварц през затворената врата — определено се повишаваше.

— Същият проблем — отвърна Майло. — Без солидни улики, които по косвен път да свързват Мелърс и Барнард с Карен, ще разполагаме само с два отделни случая на смърт, причинена от огнестрелно оръжие. Единствената връзка с Ап е, че той притежава мотела и половината от застрахователната компания, управлявана от Грейдън-Джоунс. А до този момент никой от тях не е проявил словоохотливост.

— Защо не ги накараме да мислят, че разполагаш с повече улики, а след това да ги разпиташ поотделно? След едногодишна работа по делото „Швант“ тези двамата ще са като приготвяне на нискокалоричен крем за специалист като теб.

Лия Шварц излезе от кабинета си зачервена, очите й хвърляха гневни мълнии.

— Политици — каза тя. — Всички трябва да бъдат удавени и разфасовани. Разполагаме с два дни, за да се доберем до нещо, или случаят с момичето на Бест отива в края на списъка. Което означава, че съдебен процес няма да има, а помощник окръжният прокурор ще се преквалифицира в чистачка в супермаркет.

— Два дни! — повтори Майло. — Говорим за четиридесет и осем часа, така ли?

— Вероятно ще успея да ги направя петдесет, в случай че попаднем на следа.

— Добре. — Стана и се протегна. — Рим е бил построен за два дни, нали?

Лия Шварц се засмя. За пръв път я виждах да се смее.

Бяха изминали петнадесет часа от даденото ни време.

Грейдън-Джоунс продължаваше да шепне в ухото на своя адвокат. Беше в сини затворнически дрехи, които почти хармонираха с тъмносивия нюанс в костюма на адвоката, който бе дългурест, преждевременно побелял хандбалист на име Джеф Стратън.

— Готови сме.

Микрофон от нашата страна на стъклото усилваше гласа му.

Лия Шварц отново постави говорителя в ухото си. Двамата с Майло влязоха и седнаха пред масата, с лице към Грейдън-Джоунс и Стратън. Аз включих микрофона в ръката си.

— И така, Джеф — каза Лия Шварц.

— Ще чуем това, което имате да ни кажете — отвърна Стратън, — но няма да поемаме никаква отговорност.

Беше ни отнело цял час, за да стигнем дотук.

— Детектив Стърджис? — подкани го Лия.

— Мистър Грейдън-Джоунс, от биографията ви личи, че сте интелигентен човек…

— Почакайте — прекъсна го Стратън. — Разговорът от частен характер ли ще бъде?

— Естествено, Джеф, не става ли така във всички случаи? — намеси се Лия. — Виж, наистина не разполагам с много време. Ако не можем бързо да стигнем до същността на разговора, да забравим защо сме тук, а ние ще оставим клиента ти да тъне в неведение за какво става въпрос до началото на предварителното следствие.

— Натисни спирачките, Ли — апострофира я Стратън. Всяко бяло косъмче бе прилежно прибрано зад ушите. Вратовръзката му беше с щамповани златни пики. — Няма нужда от сарказъм или йезуитска реторика.

Лия погледна Майло.

— Постарайте се да се въздържате от красноречие, детектив. За доброто на всички ни.

Майло я изгледа намръщен.

— Продължавайте — нетърпеливо го подкани тя.

Стратън се усмихна. Грейдън-Джоунс продължаваше да гледа като елен, внезапно заслепен от автомобилни фарове.

— Добре. Мистър… хм-хм… Грейдън-Джоунс, както вече казах, биографията ви е впечатляваща. Посветени хора твърдят, че сте истински застрахователен демон. Затова сме малко озадачени защо оставяте на Къртис Ап да обира лаврите.

Грейдън-Джоунс стрелна с очи Стратън.

Стратън поклати глава.

Грейдън-Джоунс запази мълчание.

Лия погледна ръчния си часовник.

Грейдън-Джоунс заби поглед в тавана.

— Хайде, продължавай — казах в микрофона аз.

Майло заговори:

— Той твърди, че за всичко сте виновен вие, приятелю. Включително за наркотиците. Твърди, че сте го замесили в бизнеса с дрога. Били сте едър потребител през седемдесетте. Вие сте го покварили. Казва още, че идеята да се перат парите от търговията с наркотици чрез „Адвент“ и „Ентърпрайс“ била ваша и че вие сте осъществявали връзката с наркодилърите във Франция и Холандия и че сте им продавали застрахователни полици, които им помагали да организират схемата за пране на пари…

— Лъжи! — каза Грейдън-Джоунс. — Беше най-обикновен договор, както много други. Нямах представа кои са те. Кърт ги изпрати…

Стратън докосна ръката му и той млъкна.

— Само ви предавам казаното от Ап — продължи Майло. — Твърди също, че няма нищо общо със смъртта на Карен Бест, че дори не е бил там, когато тя е умряла, и че вие, Тери Трафикънт и Йоахим Шпренцел сте я удушили…

— А, не, това са глупости. Шпренцел беше кавал, а Трафикънт дори не беше…

Стратън отново докосна ръката му.

— Трафикънт дори не е бил там ли? — попита Майло.

Не последва отговор.

— Добре, нека да предам докрай версията на Ап: той и вие тримата сте се забавлявали с Карен, той се отдалечил, за да уринира, а когато се върнал, тя била мъртва, във вашите обятия, а вие тримата сте признали пред него, че сте я убили. Той твърди… почакайте… — Извади някакъв лист хартия от джоба си и го показа на всички. — Хм-хм, докъде бях стигнал? А, да. Казва, че единствената причина да вземе участие в укриването на тялото била тревогата му, че някой го е видял заедно с Карен, както и вашата заплаха, че ще разкажете на съпругата му, че е вземал наркотици, а също, че се е забавлявал с Карен и с други млади момичета. Уплашил се е, че ще попадне под ударите на закона, когато малко по-късно неочаквано влезли М. Беярд Лоуел и Дентън Мелърс. Лоуел казал, че Карен трябва да бъде погребана и забравена и Ап се съгласил. Той е готов да ни сътрудничи в замяна на обвинение в съучастничество и присъда при облекчаващи вината обстоятелства, при условие че даде показания срещу вас. Склонен е да ни предостави информация относно вашата роля в търговията с наркотици при отпадане на част от обвиненията срещу него.

Прибра листа в джоба си.

— Глупости — реагира Грейдън-Джоунс. — Не е казал нито дума от това.

— Обадете се на адвоката му — каза Майло. Към Стратън: — Проверете сам дали ще пожелае да разговаря с вас.

— Може би ще го направя — колебливо каза Стратън.

Лия погледна часовника си.

— Абсолютни лъжи — повтори Грейдън-Джоунс.

— Трябва да призная, че във версията на Ап съществува логика, мистър Грейдън-Джоунс — коментира Лия. — Вие сте били този, който е отишъл в „Убежище“ с микробус, пълен с инструменти и чували за отпадъци. Вие сте се опитали да убиете трима души, за да им попречите да изкопаят Карен от гроба. Ако нямате какво да криете за Карен Бест, защо ще поемате подобни рискове?

— Защото Кърт ми каза…

Стратън го прекъсна:

— Клиентът ми няма какво повече да каже.

Прошепнах в микрофона:

— Остави нещата на самоход, не прибързвай.

Майло се прозя. Лия кръстоса крака.

Грейдън-Джоунс поклати глава. Внезапно се разсмя:

— Всичко на моя гръб — чудесно! И сега, съветнико, да се защитавам ли, или да продължа да „изчаквам“ и да позволя на тези задници да ме вкарат зад решетките?

Стратън се обърна към Лия и Майло:

— Трябва да се консултирам с клиента си.

Лия погледна часовника си и демонстративно чукна с пръст по циферблата.

— За последен път. — Започна да прибира нещата си.

Пет минути по-късно двамата с Майло отново влязоха в стаята за разпити.

Стратън кимна на Грейдън-Джоунс. Той обаче гледаше Лия, а не адвоката.

Стратън го подкани:

— Крис?

— Държа да сме наясно от самото начало. Всичко, казано преди малко, са само лъжи. Не съм я удушил, никой не я е душил.

— Открихме костите — каза Майло. — По черепните кости има следи от…

— Не ми пука какво сте открили, по дяволите! Никой не я е удушвал. Никой. Беше ударена! Той я удари. По долната челюст.

Замахна, сякаш нанасяше ъперкът.

— В проклетата челюст — повтори той.

— Кой я удари? — Беше Майло.

— Кърт.

— Защо?

— Защото тя не искаше да го чука. Той я желаеше, но тя не искаше, затова я зашлеви, тя падна назад и удари главата си, а след това… той я изчука. После не можа да я свести. Аз бях там! Няма да си измислям всичко това, а после да се отрека от казаното. Ние наистина се забавлявахме. Бяхме тримата.

— Кои трима?

— Кърт, аз и тя. Трафикънт забавляваше собствените си почитатели. Мелърс вървеше по петите на Лоуел, правеше го постоянно, тлъстият задръстеняк.

— Ами Шпренцел?

— Не знам, казах ви, че беше обратен. Вероятно е задирял момчета.

— А — безучастно каза Майло.

— Да, бях с нея, но не съм я наранявал. Не съм направил нищо, просто двамата си прекарвахме добре.

— И как си прекарвахте?

— Целувахме се, галехме се. Беше в скута ми, опипваше ме през панталоните. Именно мен харесваше — заради мустаците, тогава имах мустаци, и заради акцента. Казваше, че й напомням на Мик Джагър. Беше готова да си легне с мен. Това пораждаше завист у Кърт.

Сложи длан пред устата си. Продължи да говори, без да я свали:

— Пъхаш им малко амфетамини в устата и след това можеш да им пъхаш всичко. Така действаше той. Но тя не беше лесна. Беше девствена, за бога! — Към Лия Шварц: — Не ме гледайте така. Искате истината, аз ви я разказвам. Такива бяха нравите през онези години: свободна любов, нямаше вируси, хората правеха каквото пожелаят.

— Ще се доверя на вашия разказ, що се отнася за това — каза Лия, като оглеждаше маникюра си.

Това го ядоса.

— Вие какво правехте тогава?

Лия вдигна очи от ръцете си и се усмихна.

— Ходех на училище. Четвърти клас.

Грейдън-Джоунс млъкна.

— Това ли е всичко? — попита Майло. — Вашата версия?

— Това е истината. Кърт се вкисна, защото тя не искаше да слезе от моите колене и да се покатери върху неговите. Когато се опита да я целуне с език, тя извърна глава и каза: „Пфу!“. Точно така: „Пфу!“. Сякаш бе вкусила нещо противно. Затова я шамароса и тя падна назад. Всичко стана за секунди. Ще го потвърдя под клетва в съда.

— Крис! — напомни му за себе си Стратън. Към Лия: — Искам да изясня, че изявлението на клиента ми в никакъв случай няма характер на официално предложение за свидетелстване в съда.

Лия повдигна безразлично рамене.

Майло се приведе напред.

— Значи това е вашата версия.

— Точно това каза клиентът ми — отвърна Стратън.

— Тогава ще задам на вашия клиент въпроса, който зададох и на мистър Ап тази сутрин: Ако нямате нищо общо със смъртта на Карен, защо сте се включили в заличаването на следите?

Грейдън-Джоунс загриза горната си устна. Опипваше нервно пръстите си. Измина минута, после втора.

Майло се облегна назад.

Лия погледна часовника си и се изправи. Обърна се към Майло:

— За да спечелиш войната, понякога е нужно да загубиш битката.

— Направих го, защото Кърт ме подкрепяше.

— Как ви подкрепяше?

— Емоционално. Финансово. В деня преди онова глупаво празненство обеща да купи шест от моите скулптури. И да ми осигури договор за голяма композиция за фоайето на застрахователната компания. Бях беден като църковна мишка. Не бях продал нищо след преместването си в Щатите. Ако бяхте художници, щяхте да разберете. Кърт обеща да отвори пред мен широко вратите на възможностите — мислех, че е истински меценат. Не мислех, че искаше да я убие. Тя го ядоса и той я удари — просто идиотско. А каквото и да направех, не можех да я върна. Запитах се защо животът ми трябва да бъде съсипан заради такъв нелеп инцидент.

— Направили сте го, за да си осигурите работа? — попита Майло.

— Не работа. — Гласът му бе станал дрезгав. — Кариера.

Лия погледна Майло.

— Съжалявам, господине, но ми е трудно да го повярвам. Никога не бих отишла в съда с подобно обяснение.

— Но е вярно! — Наведе глава. — Добре, добре, има още нещо, макар че не е кой знае какво.

— Какво е то? — притисна го Лия.

— Таблетките, които той й даде. Бяха мои. Предписани ми бяха като нервноуспокоителни. Работех като луд в леярната, биоритъмът ми бе нарушен…

— Притисни го — казах аз в микрофона.

— За да заспивате по-лесно, а? — попита Майло и поклати глава.

Грейдън-Джоунс се намръщи.

— Добре, и заради секса. На жените им харесваше — не е престъпление. Вече ви казах, че ми бяха предписани от лекар.

— И решихте да споделите предписаните ви от лекаря успокоителни с Карен?

— Тя не се възпротиви: искаше да опита от всичко… освен да се пробва да оправи Кърт. Господи, как се беше вкиснал. Когато я удари, аз го попитах: „Защо, по дяволите, направи това?“, а той отвърна: „Не ми се прави на света вода ненапита, не пред мен“ — и започна да разкопчава панталоните си. После той… когато тя не се събуди, аз се панирах и понечих да си тръгна. Но той ми каза: „Имаш проблем, Крис. Беше в твоя скут, когато се случи, ти я прегръщаше, беше упоена с твоите успокоителни“. Каза, че ако я намерят, ще установят, че е взела хапчета и могат да стигнат до мен. Каза, че според законите аз съм не по-малко виновен от него.

— И му повярвахте?

— Не познавах американските закони. Бях само един гладуващ емигрант, току-що слязъл на американска земя.

— Посъветвахте ли се с адвокат?

— Разбира се — иронизира Грейдън-Джоунс, — и да му разкажа всичко. Та ние я погребвахме, за бога! Нямаше път назад.

Наведох се към микрофона:

— Попитайте го защо е спрял да се занимава със скулптура.

Майло се включи в разговора:

— Как така от изкуството се преориентирахте към света на бизнеса?

— Кърт ми предложи работа в „Ентърпрайс“. Щяха да ми плащат, за да се уча на занаята. Както би казал Марлон Брандо: прекалено добро предложение, за да бъде отхвърлено.

— Предложил ви е също договори за изпълнение на скулптурни композиции. Защо не сте приели и тях?

Грейдън-Джоунс каза нещо, което не можа да се разбере.

— Какво казахте? — попита Лия.

— Загубих интерес.

— Към какво?

— Към изкуството. Цялата негова претенциозност. Глупост!

А Ап е бил готов да се възползва, както се бе възползвал от творческото изчерпване на Лоуел.

Грейдън-Джоунс говореше, вперил поглед в стоически търпеливото лице на Лия.

— Нима не разбирате? Кърт изопачи всичко, за да насади мен върху огъня. Аз само осигурих хапчетата. Той я удари. Огледайте по-добре костите, ще откриете следа върху долната челюст. Можете да ми вярвате, защото бях там. Той е убиецът, не аз. Убил е и други хора.

— Задръж! — остро реагира Стратън.

— Трябва да докажа, че казвам истината, Джеф.

— Просто задръж, Крис. — Към нас: — Искам още една консултация с клиента си. Моля ви. И се погрижете този път да няма включени микрофони.

— Не мога да обещая — отвърна Лия. — Ще бъда тук, когато свършите.

Тя и Майло излязоха, а Стратън се обърна с гръб към огледалното стъкло и накара Грейдън-Джоунс да направи същото.

Лия излезе. Майло раздъвка две дъвки и се опита да направи балони. Няколко пъти преброих пръстите на ръцете си.

От другата страна на стъклото Стратън махна с ръка и устните му произнесоха: „Елате“.

Майло включи микрофона и влезе.

Вдигнах палци към стъклото.

— Стратън започва да нервничи. Аз бих продължил да залагам на сценария с бързащия прокурор.

Лия се разсмя:

— Може би по-често трябва да ползваме консултациите с психолози, когато работим върху тежки случаи. Проблемът е, че вероятно ще поискате много високи хонорари. А и повечето от останалите помощник-прокурори ще се чувстват заплашени.

Стисна прясно начервените си устни и попита Луси:

— Държите ли се още?

— Засега успявам. Надявам се само, че ще ви се удаде да го накарате да си признае.

— Ще го притиснем като яйце — отвърна Лия. — Прекалено е лесен.

Оправи косата си, след което влезе в стаята за разпити.

— Добре, хайде да приключваме — каза тя. — Ако имате какво да кажете, мистър Грейдън-Джоунс, побързайте. В противен случай ще процедираме съобразно онова, което вече знаем.

Намеси се Стратън:

— Преди да продължим, бих искал да имам гаранция, че ще получим някаква компенсация.

— Разбира се, „Пулицър“.

— Не искаш ли да пипнеш голямата риба, Ли?

— В този случай, Джеф, струва ми се, всички риби са големи.

Грейдън-Джоунс изруга тихо.

— Какво ще кажете, сър? — попита Лия.

Мълчание.

— Ако искате да направите някакъв коментар, мистър Грейдън-Джоунс, не се притеснявайте да го изречете високо. — Погледна ръчния си часовник.

Стратън се включи:

— Моят клиент е готов да ви предложи информация, която би помогнала за изясняването на други две убийства. Предумишлени убийства, а не нещастни инциденти. Ако не искате да научите за тях, добре. — Сви незаинтересовано рамене.

— Ще го изслушаме, Джеф. Но няма да слагаме етикет с цената на стоката, преди да сме имали възможност да я огледаме.

— Повярвайте — рече Стратън, — предлагаме нещо с изключителна стойност.

Лия се усмихна.

— Винаги вярвам на адвоката на обвиняемите.

Стратън заговори:

— Добре. Слушайте и преценявайте. Убеден съм, че сте достатъчно интелигентни, за да оцените важността на информацията.

— Ето ме, цялата съм слух, въплъщение на интелигентността — каза Лия и демонстративно затвори ръчното си куфарче.

Грейдън-Джоунс погледна Стратън така, както малко дете поглежда майка си, след като току-що се е снимало за първи път.

— Дайте ми обещание, че ако информацията се окаже добра, ще защитите моя клиент.

— Защитата на клиента ви е ваша работа, Джеф. Ако информацията на мистър Грейдън-Джоунс се окаже полезна, към нея ще подходим много сериозно.

— Информацията, с която разполага мистър Грейдън-Джоунс, освен че е разкриваща, има и оневиняващ характер за самия него — продължи Стратън. — Онова, което ще ви каже, разкрива корените на проблема и има отношение към Карен Бест. Мотиви. Две убийства, които са следствие от нещастния случай с момичето и недвусмислено доказват вина за смъртта на Карен. Става въпрос за това, че друг човек, а не мистър Грейдън-Джоунс, се е заел да осъществи замисъла за отстраняването на тези двама…

— Дентън Мелърс, известен също като Дарнъл Мълинс, и Феликс Барнард — прекъсна го Майло с отегчен глас.

Грейдън-Джоунс се облещи. Стратън запремигва нервно от изненада.

— Да, знаем за всичко това, съветнико — каза Майло. — Старият Кърт твърди, че вината за тяхната смърт е ваша, Крис.

— А, не! — възкликна Грейдън-Джоунс, изпъвайки ръце, сякаш загребваше въздух. — Мамка му, шибаняк, не, не, не! Това е… няма начин, глупости! Мога да докажа, че бях извън града в деня, в който Дени застреля частното ченге. Кърт му плати тридесет хиляди долара да го направи. Вписа го като хонорар за филмов сценарий, който Дени никога не свърши. Тридесет хилядарки — показа ми парите!

— Мелърс ви ги е показал? — недоверчиво попита Майло.

— Не, не! Кърт! Показа ми ги и ми обясни за какво са предназначени. Каза, че Дени с радост приел да го направи, че е само един будоарен хулиган и никога не е бил нищо повече от това.

— Къде се състоя този разговор? — попита Майло.

— В неговия дом.

— В Малибу?

— Не, в другата му къща — в Бел Еър. Държеше апартамент на „Сент Клод“. Сега живее в Холмби Хилс, на улица „Барода“.

— Някой друг присъстваше ли на разговора?

— Разбира се, че не. Покани ме на обяд. Вън, край басейна, гадните му териери пикаеха навсякъде. Тогава извади един плик и ми показа парите. Накара ме да ги преброя. И ми разказа, че някакво частно ченге обикаляло и разпитвало за Карен. Вече цяла година му запушвал устата с тлъсти суми. Но копелдакът ставал все по-алчен и искал повече пари, за да си купи къща някъде. Затова Дени щял да го очисти в някакъв мотел, собственост на Кърт. Той притежава дялове в най-различни неща. Плъзнал е навсякъде като октопод.

— Защо ви е разказал всичко това?

— За да ме направи съучастник. По същия начин, по който ме замеси в убий… смъртта на Карен. И за да ме сплаши. Успя, можете да ми вярвате. Уплаши ме до смърт. Качих се на първия самолет, отлитащ за Англия. Затова мога да докажа, че не бях в града, когато се е случило — запазил съм си стария паспорт. Проверете датата на напускане на страната в глупавата хартия, а също и датата, на която е убит Барнард.

— Колко време останахте извън града? — попита Майло.

— Две седмици.

— Къде бяхте?

— При майка си, в Манчестър. Кърт ме откри, изпрати ми изрезка от вестник. Със статията за убийството на Барнард. Няколко месеца по-късно организира убийството на Дени.

— Чрез кого?

— Не знам.

— В такъв случай защо сте сигурен, че Ап го е организирал?

— Защото ми изпрати втора изрезка. Със статия за Дени. Недвусмислено предупреждение. Той е чудовище: прави ти услуги, после те изнудва чрез тях.

— Струва ми се, че на вас непрекъснато е правил услуги — вметна Майло. — Осигурил ви е кариера и всичко останало.

— Да, но никога не разбрах защо. Не знаех дали един ден всичко нямаше да свърши. Знаех, че не мога да избягам от него… затова си кротувах, държах си устата затворена, вършех си работата. Спечелил съм всеки проклет цент от заплатата, която ми даваше. Но сега разбирам каква е била истинската причина да ме държи близо до себе си.

— Каква?

— Не е ли очевадно? За изкупителна жертва. Ако някога нещо излезе наяве, имал е върху кого да лепне вината.

— Изкупителна жертва? — повтори Майло. — Не той, а вие сте отишли в „Убежище“ с микробуса, натоварен с трион, секира и чували за боклук.

Грейдън-Джоунс замръзна. После бавно се наведе към Майло.

Стратън се пресегна да го възпре. Грейдън-Джоунс му махна пренебрежително.

— Вие не разбирате — каза той. — Живял съм двадесет и една години със страха от този мъж. Бях уплашен.