Тихият палач

27.

Тя не беше на работното си място и ние излязохме. Погледнах през стената от дебело оловно стъкло, която свързваше кабинета й със залата със скенера, но Ан не беше и там.

Светлините бяха изгасени, белият апарат за компютърна томография с наклонена надолу маса за лягане едвам се виждаше. Той бе създаден специално за военните, когато тръгнахме на война с Ирак. С неговата триизмерна визуализация с висока резолюция можехме да огледаме тялото отвътре преди аутопсията. Забелязах какво е изписано на дисплея на бюрото. Случай номер CFC979. Грейси Смитърс.

— Покривът е най-удобното място, от което може да се види безпрепятствено задния ви двор. — Луси продължаваше да говори за това, което бе видяла, когато прелетя над Академията по изкуствата и науките. — Бях пуснала камерата. — Имаше предвид камерата, закрепена на хеликоптера й. — Не видяхме никого, но забелязахме знаци, че някой е бил там.

— Джанет беше с теб тази сутрин. — Разглеждах наклонените и аксиалните изображения на дихателния тракт, синусите, трахеята и бронхите. Забелязах тъмни петна, които показваха задържане на газ и пяна, обичайно явление при удавяне. — Всичко наред ли е между вас?

— След като увеличихме снимките на част от покрива на втория етаж, видяхме бейзболна шапка и яке — каза Луси. — Очевидно някой се е качвал там. Добре сме.

— Имаш ново ферари и не носиш пръстена. — Изображение на белите дробове от горна перспектива, дисталните бронхи бяха пълни с течност. Кликнах върху другите снимки. — Изглеждаш ми отслабнала и имаш нужда от подстригване.

Максиларните синуси също бяха пълни с течност. Имаше някакви частички с голяма гъстота в клиновидния синус. Открих още от тях около гласните струни, в дихателните пътища и в белите дробове.

Пясък.

— Разбира се, може някой работник от поддръжката да ги е забравил там — продължи Луси, — но сериозно се съмнявам.

— Не съм те виждала от месец.

— Бях заета.

— Да не би да ме избягваш?

— Че защо?

— Защото когато го правиш, това никога не е на добро. — Кликнах върху изображенията на главата.

— Хирургическа шапка и яке — каза Луси.

— Какво имаш предвид под хирургическа?

— Патината на покрива е синьо-зелена, като класическите хирургически дрехи. Бейзболната шапка и якето са в същия цвят с избродиран на тях жезъл на Хермес.

— С други думи, този, който ги е носил, се е сливал с покрива.

— Особено ако е носил хирургически дрехи под якето.

— Това звучи странно.

— Не точно — каза Луси. — Те се сливат с околната среда, освен това няма да направят впечатление на никого, защото много студенти по медицина и лаборанти се разхождат с такива дрехи. Тази част от покрива е достъпна само през външна стълба, каквато би трябвало да ползват работниците от поддръжката.

— Би трябвало? — Кликнах върху още снимки и това, което видях, бе потискащо и жестоко. — Но всеки може да се качи.

— Да, но не би трябвало.

Изображения на сагиталния шеф на теменната кост разкриваха линейна фрактура на предната черепна ямка и прилежаща към нея контузия. Аксиалните снимки бяха проблемът. Те не показваха това, което очаквах, ако нараняването на главата се бе случило по описания начин. Нямаше увреждане на предната черепна основа със субарахноидален кръвоизлив.

Насилие.

— Причината за новата кола е, че имаме нужда от задна седалка и тя може да минава през сняг — каза Луси.

— Имате нужда? Купете си волво или тойота.

— Добре. Не се изразих правилно.

— Какво друго?

— Не нося пръстена, защото бащата на Джанет си го поиска обратно.

— Това не е много любезно.

Тя насочи вниманието си към изображенията, които кликвах на екрана.

— Какво виждаш?

— Проблемът е в това, което не виждам — отвърнах.

Обясних, че Грейси Смитърс няма срещуположно нараняване на мозъка, което би трябвало да се появи, ако е скочила върху покривалото на басейна и се е ударила в бетонен ръб.

— Няма кървене на долния фронтален лоб и на горния темпорален лоб. — Посочих липсата на сянка, каквато би се появила при кръвоизлив, на компютърната томография. — Травма от удар в задната част на главата би трябвало да накара мозъка да се удари в предната част на черепа. Трябва да има нараняване както от страната на удара, така и на срещуположната.

— Значи не се е удавила?

— Напротив, удавила се е. Но в басейн и това не е било нещастен случай. — Излязохме от кабинета на Ан обратно в коридора. Попитах Луси дали доктор Шина Кейто е поискала тест за алкохол на Грейси Смитърс. Ако е така, трябва да има доклад. Луси провери в базата данни. Резултатите от анализа бяха отрицателни.

— Тя не е пила — обобщих аз.

Минахме покрай хистологичната лаборатория, която приличаше на малка операционна. Вътре беше тъмно и нищо не се случваше, точно в момента не се експлантираха органи, очи, кожа или кости. Натиснах голям метален бутон, който отваряше вратата към преддверието. Там от тавана до пода имаше шкафчета на лекари, полици с лични защитни облекла и други ресурси.

— Доктор Кейто не биваше да й прави аутопсия — каза Луси. — Предполагам, че Люк и другите лекари са били заети със случаи, които са изглеждали по-значими и по-сложни. Джамал Нари, разложеният труп от самоубийството в Бруклайн. Тя взе Грейси Смитърс, което на пръв поглед беше обикновено удавяне.

— Е, не е точно така. — Това щеше да ни създаде проблеми. — Видя ли какво става, като ме няма?

— Никога не трябва да излизаш в отпуск или да имаш личен живот.

— Разкажи ми повече за покрива на Академията за изкуствата и науките.

— Сложна разчупена повърхност с множество пътеки и рампи, за да могат хората от поддръжката да достигат до различните нива, улуците, тръбите, без да стъпват върху металното покритие и да го повреждат.

— И дотам се стига само от вън? — Исках да съм сигурна.

— Точно така.

— И ти се качи там. — Взех калцуни и операционни престилки в същия синьо-зелен цвят, който тя бе описала преди малко.

— Когато първия път Бентън каза, че е видял проблясък, беше рано сутринта, около осем. — Тя седна на пейката, за да си сложи калцуните върху обувките. Беше очевидно, че той подробно й е разказал за случилото се.

— Вторият път беше около единайсет — отвърнах.

— Ако някой се е качвал на покрива, за да ви шпионира, той вероятно е заел позиция много рано, когато е студено.

Джамал Нари беше убит приблизително около девет и четирийсет и пет. Апартаментът на Фарар Стрийт беше на по-малко от километър от нашата къща и Академията за изкуствата и науките.

— Смяташ ли, че убиецът е бил на покрива? — попитах.

Луси стана от пейката, сложи си престилката и я завърза отзад.

— Докато се приближавах над къщата ви, той трябва да ме е чул и да е слязъл по стълбата. Тя се намира на задната част на комплекса, където има дървета и оживена улица.

— И си е забравил дрехите.

— Или пък ги е оставил нарочно.

— Взела си якето и шапката от прозореца и си ги дала за изследване на ДНК. — Мушнах ръцете си в чифт ръкавици.

— Да.

— Защото си имала съмнения, че може да са на убиеца — не се отказвах аз.

— Който обаче не е имал намерение да наранява Бентън или теб. Не и по това време.

— И какво ти дава основание да го твърдиш? — Натиснах още един бутон и вратата от неръждаема стомана тихо се отвори.

— Човек с голяма пушка с оптически мерник, поставка и торба с инертен материал за омекотяване на отката? — Тя ме последва в залата за аутопсии. — Това не може да се разглоби набързо и да се качи и свали по тясна метална стълба, без някой да те забележи. Трябва да мислиш логично.

— Помогни ми.

— Снайперистът избира скривалище. Това е първата му работа — каза Луси. — След като завърши мисията, той разглобява и скрива екипировката си, да речем в кола или на някое място, далеч от чужди погледи, където може после да се върне и да си я вземе. По-вероятно е да е бил насочил към вас далекоглед, а не оръжие, рано сутринта и след това пак по-късно. Както ти казах, искал е да те види, докато намираш монетите. Може би също така как ти се обаждат за убийството на Нари и ти тръгваш към местопрестъплението.

— Продължаваш да говориш за него в мъжки род.

— За по-просто. Нямам представа кой е.

Но начинът, по който го казваше, силно ме притесняваше.

— Възможно ли е да става въпрос за жена?

— Разбира се — отвърна Луси прекалено лекомислено.

Вратата на хладилника се отвори. Изпълзя мъгла, която донесе воня на смърт. Ан се появи, буташе количка с черен чувал, по който се очертаваше човешки силует.

Паркира количката до моята маса в обширното пространство, очертано от мивки от неръждаема стомана и работни плотове.

Естествената светлина се процеждаше през огледалния прозорец. Натиснах няколко копчета и от отдалечения на десет метра таван грейнаха ярки лампи. Завързах престилката си на гърба, ръцете ми бяха защитени от лилави латексови ръкавици. Обувките ми, покрити с калцуни, стъпваха тихо по наскоро измития под.

— Можеш ли да ми намериш докладите и снимките от аутопсията на Грейси Смитърс? — попитах Луси.

Моята работна маса беше най-близо до хладилника и на плота до мивката има компютърен монитор, клавиатура и мишка, покрити с водонепроницаема мембрана. Луси влезе в базата данни на Центъра по криминология. Мониторът се раздели на квадранти пред очите ми и на тях се появиха снимките на Грейси Смитърс.

— Не исках да предприемам нищо, докато лично не те видя — каза ми Ан. — Първо, фланелката й беше обърната и го споменах на Шина, когато правех снимките.

— И които си оставила на бюрото си, за да ги видя.

— Да, за да ти ги покажа. Не исках да пиша нищо черно на бяло за това, да ти пращам имейл или нещо подобно. Някой по-неопитен лесно може да пропусне детайлите. И ти не би искала погрешните адвокати да надушат това.

— Не съм сигурна, че става въпрос за детайли — отвърнах.

— За теб не са такива.

— Тя има значителни охлузвания по двете бузи и носа. — Кликнах с покритата с найлон мишка и се появиха още снимки от аутопсията. — Значителни прорезни рани, кожата на темето й е разкъсана, кръгло нараняване около десет сантиметра в диаметър. Това не е съвместимо с обяснението, че се е ударила в заобления бетонен ръб на басейна.

— По-скоро изглежда, че главата й е удряна в плоска повърхност — съгласи се Ан.

— Точно за това става въпрос — отговорих. — И то е удряна многократно — добавих. — И има тънка права драскотина отдясно на шията. Без бижута ли дойде?

— Нищо. Дори и обеци.

Грейси Смитърс е била хубава, но за да си го представиш, се изискваше доста въображение. Трябваше някак си да забравиш как изглеждаше мъртва. Силно охлузената й кожа беше яркочервена, устните — надробени. Дълга руса коса, сини очи, черен ожулен лак на ноктите. Не знам какво си е мислила доктор Кейто. Метър и петдесет висока, 41 килограма, бледа и безкръвна след аутопсията. На раменете й ясно се виждаха синини с формата на отпечатък от пръсти. Можех да видя къде нечии палци са натискали плешките й от двете страни на гръбнака. Имаше синини и охлузвания и по коленете и бедрата.

— Искаш ли да набера Шина? — попита Луси.

— Ще оставя Грейси Смитърс сама да говори за себе си — отвърнах и вътрешно се стегнах.

Не прощавах некомпетентност и безотговорност.

— И какво беше обяснението на доктор Кейто за фланелката, нараняванията й пясъка? — попитах Ан.

— Че много хлапета си носели фланелките обърнати, защото си мислели, че така е по-яко.

— А за липсата на бельо?

— Някои хлапета не носели бельо.

— Ти ли го казваш?

— Не, доктор Кейто.

— Първото нещо, на което уча специализантите ни, е да не правят предположения — отговорих нервно.

— Охлузванията според нея били от застъргването по дъното на басейна.

— Глупости. — Сега вече наистина се ядосах.

— И басейнът бил мръсен, филтърът и всички пречиствателни системи са били изключени или махнати за зимата, а от двора влизал прах. Така че прахът е влязъл в басейна. — Ан обобщи прибързаните заключения на доктор Кейто. — Да добавя и казаното от Джен. На дъното на басейна имало утайка и тя обяснявала частиците, които виждаме на снимките. Някой от тях са намерени в белите й дробове. Кафеникав пясък, от него има и в косата й.

— Взехме ли проба от така наречената „утайка“?

— Очевидно не. — Този път отговори Луси. — Не е вписана като доказателство, предадено на лабораториите. Само дрехите, една обувка и пробите от токсикологията.

— Тогава няма как да знаем, че утайката е същата като това, което тя е вдишала.

— Не и докато не се върнем и не вземем проба.

— Лошо. — На монитора се показа докладът от аутопсията и аз започнах да го преглеждам.

Нямаше очевидни наранявания по гениталиите, но пък и невинаги имаше, когато здрави девойки бяха изнасилвани.

— Ами разследващият полицай? — попитах. — Някой идиот, предполагам?

— Съмнявам се, че случаят е даден на някой — отговори Ан. — Тъй като е нямало съмнение, че тя е просто нещастен случай. Въпреки че е замесен виден човек.

— Конгресмен Росадо — каза Луси. — Няма насилие и случаят вече не е криминален. Никой детектив няма да се поинтересува кой е собственикът на къщата и кой трябва да бъде съден.

— Виж с кого можеш да се свържеш и ми го дай. След това влязох в доклада от аутопсията на Джамал Нари. — Може би Брайс ще успее да намери някого, преди да сме изгубили още време и се подменят още доказателства. Променям причината за смъртта на „убийство“.

Веднага видях какво в стомашното съдържимо на Нари Люк Зенър бе сметнал за интересно. Множество от кръгли форми в стомашно-чревния тракт, с големината на гроздови зърна. Бяха десетки и можеха да бъдат само едно нещо.

— Кондоми, превърнати в капсули. Люк каза, че преброил осемдесет, които тежали над два килограма — каза Ан и аз си спомних издутия корем на Нари. — Каза, че много от тях били пълни с течност. Токсикологичната лаборатория трябва да потвърди, но по всичко личи, че Джамал Нари е пренасял наркотици.

— И е карал колата си в това състояние? — попита Луси. — Защо, по дяволите, е поел този риск? Достатъчно е само един кондом да се скъса.

Прегледахме хронологията. Нари бе напуснал дома си рано сутринта, за да пазарува. Отишъл беше до супермаркет, до магазин за алкохол и до аптеката и часовете на касовите бележки потвърждаваха това. Минути след като се бе върнал вкъщи и бе започнал да внася торбите в апартамента, е бил убит.

— Първо, защо е внесъл покупките в дома си, като е трябвало следобеда да ги премести в новия им дом в Дорчестър? — попита Луси.

— Подозирам, че съпругата му го е предупредила, че договорът се проваля — отвърнах. — Очевидно когато Джоана Кадър се появила в новата къща с нови кашони, агентката й е казала да престане да се пренася и да се изнася. Тогава Джоана се е обадила, вероятно на съпруга си. Да се надяваме, че това може да се установи от телефонните разпечатки, но ми звучи логично да се е обадила веднага.

— И след това е тръгнала обратно към апартамента им в Кеймбридж? — попита Луси. — Това означава, че убиецът е можел да пропусне шанса си, ако Нари бе тръгнал към къщата в Дорчестър.

— Точно така — отвърнах. — Което ни насочва към предположението, че убиецът може да е знаел, че договорът за наем ще пропадне. Със сигурност Ранд Блум е знаел, че е неизбежно, след като той самият е дал информация на Мери Сап, която да оправдае решението й, че Нари и жена му са хора със съмнителна репутация. Започна ли да разглеждаш лаптопите им?

— Съвсем бегло.

— Предлагам ти да видиш дали не са си резервирали самолетни билети — казах. — Това би обяснило контрабандата на наркотици. Шофирането от Кеймбридж до Бостън не го обяснява.

— Къде са били капсулите, след като са минали през хранопровода? — попита Луси.

— Все още в стомаха. Никоя не е преминала през тънките черва и през дебелото черво. — Показах й на монитора.

— А кога ги е погълнал?

— Зависи. Храносмилането се забавя при стрес, особено ако преди това не е ял и пил и е вземал определени лекарства, като например хапчета против диария. Запекът може да е страничен ефект на това.

Спомних си имодиума в шкафа в банята и кондомите без лубрикант, множеството кутии, които светнаха в бяло, когато бяха напръскани с реагент. Нари може да ги е опаковал в кашон. След това са били преместени в шкафа в банята и са били старателно, направо маниашки подредени с етикетите навън. Защо? Може би знам. Нещо тъмно отново се раздвижи в мен. Беше същото като с китарите, които бяха върнати на стойките им. Спомних си какво Бентън каза за предизвикателството.

Нари е бил много зает в ранната утрин — разреждал е с вода наркотика, който е взел от заведението за бързо хранене. Кокаинът е лесно разтворим. Също и хероинът. Но не бях чувала мулетата да ги поглъщат в течна форма. Напълнил е кондомите, след това е почистил апартамента, избърсал е вътрешността на чекмеджетата. Гълтането на капсулите с големина на гроздови зърна сигурно е било последното нещо, което е направил, преди да се качи в колата си. Имал е да свърши някои неща и да реализира по-голям план.

Преместих металната количка с неговото тяло. Обзе ме презрение към шпионирането и тормоза над хора с цел да бъдат изкарани от обичайната си рутина. Месеци наред той се е чувствал следен и наблюдаван.

Бил е ужасен, че полицията всеки момент ще дойде да прибере жена му. А най-лошото от всичко бяха снимките, които може да са го убедили, че арестът му за наркотици е неизбежен.

— Струва ми се невероятно пак да е започнал да употребява наркотици — обясних. — Контрабандистите рядко се друсат. Изглежда, че всичко е било за пари.

Дръпнах пластмасовия цип на черния чувал и той прошумоля, когато го разтворих.