— Това не е… не… — запъва се Далас; едва се задържа на крака и сякаш все още не забелязва раната си. — Ти ми каза… каза, че съм в Кръга Кулпър…
Без да му обръща внимание, Палмиоти пристъпва по-близо и издърпва папката от ръцете на Далас.
— Имаше нужда да знаеш, че служиш на страната си, синко.
Далас поклаща глава, парализиран от шока.
Опитвам се да си поема дъх и застоялият въздух изпълва дробовете ми. Тот е бил прав само отчасти. Да, Далас е от Водопроводчиците. Но не знае, че е от Водопроводчиците.
— Бийчър, виждаш ли на какво са способни тези хора? — извиква Клементин. Всички съмнения… цялата тъга… цялата ѝ жалостивост, които ни показваше, внезапно са изчезнали.
През последните няколко дни при всяка промяна в настроенията на Клементин, при разкриване на нова нейна страна си казвах, че се отваря нова врата. У нея имаше десетки стаи. Сега я поглеждам. Най-накрая разбирам, че е без значение колко са стаите. Без значение е колко са впечатляващи. Или колко красиво са обзаведени. Или колко хипнотизиращо е да преминаваш през тях. От значение е, че всяка от нейните стаи, дори и най-хубавата, има дяволски превключвател. И той прещраква. Мигновено. Без никакво предупреждение, по дяволите! Точно като баща ѝ.
От лявата ми страна Далас поглежда надолу към гърдите си, където е разцъфнало кърваво цвете и ризата му подгизва. Краката му се подгъват и той се олюлява.
Без да губи време, Палмиоти насочва пистолета си към мен. Виждам мрака в цевта. Очаквам да ми отправи последна заплаха, но не става така.
— Моите извинения, Бийчър. — Той започва да натиска спусъка и…
Пффф!
Нещо изсвистява във въздуха.
Палмиоти не забелязва. Не и преди да погледне надолу и не види опърлена черна дупка, като изгорено от цигара, да дими на ръката му. От нея потича тънка нишка кръв.
Не е като на кино. От цевта не се издига струйка дим. Само Клементин е. И нейният пистолет.
Тя ме е спасила.
Палмиоти стои там зашеметен. Пистолетът се изхлузва от ръката му и глухо тупва на земята близо до краката на Далас.
Далас едва стои, но разбира, че това е неговият шанс. Последният му шанс. Гледа пистолета на Палмиоти.
Ала преди да успее да се наведе за него, Далас се хваща за гърдите. Кърви лошо. Краката му се подкосяват и той се срива с празни ръце на прашния под.
— Сега си тръгвам. — Клементин продължава да държи пистолета насочен към Палмиоти и отново слага пръст на спусъка. — Вече можеш да ми подадеш тази папка, ако обичаш.