Вътрешен кръг

Глава 55

Бяха само шест секунди.

Шест секунди от клип.

Шест секунди на Ютюб.

Но за Клементин, която все още седеше сгушена на дивана, все още притискаше котарака в прегръдката си, все още се взираше с уморени очи в екрана на лаптопа, те бяха най-важните шест секунди от цялото видео.

Вече знаеше точно къде да кликне с мишката върху лентата, та малкото сиво кръгче да прескочи обратно към минута 1,05 на видеото. В 1,02 Нико за първи път вдига пистолета, който всъщност се вижда, преди да се появи самият той. В 1,03 излиза на половин стъпка от тълпата пилоти от НАСКАР, но се забелязва само ръкавът на гащеризона му — голямо жълто петно, от което рикошира яркото слънце. В 1,04 се вижда целият жълт гащеризон. Вече се движи. Но едва в минута 1,05 за първи път се вижда ясно цялото лице на Нико.

Гледката трае шест секунди.

Шест секунди главата на Нико е извита надясно към камерата.

Шест секунди Нико е спокоен и дори се усмихва.

Шест спокойни секунди… преди стрелбата, крясъците и хаоса… в които бащата на Клементин не прилича на чудовище. Изглежда овладян. Уверен. Изглежда щастлив. И няма съмнение… дори тя вижда как устните му се разтягат, разкривайки усмивка… а изражението му е съвсем същото. Това беше единствената лъжа, която Бийчър ѝ беше казал. Но тя знаеше истината. Изглеждаше точно като баща си.

„Пук, пук, пук“, изхълцват изстрелите в минута 1,12.

Ала дотогава Клементин вече е цъкнала с мишката, връщайки малкото сиво кръгче обратно, преди хаосът да започне.

Правеше го от доста време, гледаше нескончаемо все тези шест секунди. Не беше здравословно. Знаеше го.

С надежда да превключи на нещо друго посегна към телефона и набра номера на Бийчър. Независимо от дългия път на връщане трябваше да се е прибрал досега.

Вдигна апарата до ухото си, чу няколко позвънявания, а след това гласовата поща. Набра пак. Отново гласова поща.

Не се замисли много, но във всеки случай доста повече, отколкото за целувката им.

Знаеше, че Бийчър я носи в себе си.

Установяваше обаче с колко изненади е пълен все още той.

Вероятно просто е заспал, реши тя, кликна пак, видеото започна отново, а тя продължи да гледа, за да види колко много прилича на баща си.

— Знам, обещах — погали тя котарака си. — Това ще е последният път.