Глава 79

— Нищо.

— Не. Не може да бъде — възрази Далас.

— Може. И е така — извъртам кухия камък така, че той и Клементин да го видят по-добре.

Далас присвива очи и се навежда, за да огледа малкото правоъгълно гнездо във вътрешността на камъка. Без съмнение там няма нищо, което означава…

— Някой вече е взел съобщението — Клементин поглежда стъпките към редицата дървета, извита като подкова около нас.

— Или никой още не го е сложил — опитвам се да запазя надежда, но не ме напуска предчувствието, че Клементин навярно има право.

Следвам нейния поглед към редицата дървета в далечината. Нищо не помръдва. Нищо не издава звук. Ала всички разпознаваме онова неясно глождене, което усещаш, когато си мислиш, че те наблюдават.

— Най-добре да се скрием някъде. Все някой може да дойде.

Далас поклаща глава и сочи към гроба.

— Тогава откъде са се взели тези стъпки?

— Всъщност аз си мислех, че са твоите — предизвиква го Клементин и махва към Далас, докато все още гледа онези, водещи към дърветата. — Искам да кажа, макар че Бийчър ти се обади, съвпадението да се появиш точно в момента, когато дойдохме, е доста невероятно.

— Странно, аз си мислех същото за теб — отвръща Далас. — Но щях да бъда достатъчно милосърден да изчакам, докато си тръгнеш, и да го споделя с Бийчър зад гърба ти.

— Може ли и двамата да престанете? — намесвам се аз.

Изкушавам се да доверя на Клементин какво направи Далас снощи, как забеляза онзи човек в таксито… и ми даде видеото с нас в ПСИД, като го опази от Хазей… как ми разказа истинската история за Кръга Кулпър и личната група Водопроводчици на президента. Но това не променя факта, че този камък е празен…

— По-загубени сме от всякога.

— Не е вярно — възразява Далас и близва снежинките от брадата си.

— За какво говориш? Имахме надмощие само когато узнахме на кое място президентът и неговите Водопроводчици си оставят съобщения, но вместо да ги уловим на местопрестъплението, ние стоим тук и ни мръзнат задниците.

— Сигурен ли си, че тези съобщения са между президента и неговите Водопроводчици? — в гласа на Далас прозира онази нотка на самонадеяност, която придобива, когато си въобразява, че контролира положението.

— Какво е Водопроводчик? — интересува се Клементин.

— Приятелите му. Като Водопроводчиците на Никсън — обяснявам. — Хората, с които работи Уолъс.

— Но разбираш какво имам предвид, нали? — добавя Далас. — Ако тази бележка наистина се предава между президента и неговите Водопроводчици, а те са узнали, че си разбрал за нея…

— Защо просто не са променили мястото за среща? — довършвам мисълта му и пак оглеждам бъркотията от стъпки.

— И на всичко отгоре, ако голямото им опасение е било, че ще ги предадеш, защо президентът не ти направи предложение, когато бяхте в ПСИД? Предполага се, че съобщението в речника е било за него, нали?

Това е справедлив въпрос. А откакто започна всичко, се опираме на едно едничко предположение: че когато открихме речника в ПСИД, той е съдържал съобщение, предавано между президента и някой от вътрешния му кръг. Но в противен случай…

— Дали президентът би се опитал да комуникира с някого извън своя кръг? — питам.

— Или това, или някой извън неговия кръг може би се опитва да комуникира с президента — отговаря Далас.

Извръщам се от редицата дървета, умът ми прескача към намереното от нас съобщение: „16 февруари. 26 години са дълго време да запазиш тайната“.

— Вероятно затова президентът поиска да му бъдеш помощник тази сутрин, Бийчър. Навярно той не се опитваше да ти предаде съобщение… по-скоро очакваше да получи. От теб.

Виждам накъде бие. Само така нещата придобиват смисъл. През цялото време смятахме, че някой от неговите приятели е скрил писмо в речника до Уолъс. Но ако всъщност е от човек не на негова страна… и те по някакъв начин са разбрали за Водопроводчиците му и се надяват да разкрие нещо отпреди 26 години…

— Мислиш, че някой заплашва Уолъс ли? — пита Клементин.

— Мисля, че става въпрос за много повече от заплахи. — В мразовития въздух с всяка сричка от устата ми се извиват облачета пара. — Ако е това, което си мисля, че е, значи някой изнудва президента на Съединените американски щати.

Загрузка...