Вътрешен кръг

Глава 42

Охранителят на пропуска проучи картата на бръснаря, после го погледна отново.

Лоран мразеше този момент. Ако нещо би се объркало, щеше да стане сега.

Охранителят стоеше пред него, а бузите му започваха да се издуват.

Лоран опита да се усмихне, но се почувства, сякаш цялото му тяло се сплесква. Сякаш вътрешната страна на гърдите му се допира до вътрешната страна на гърба му. Не беше шпионин. Не беше създаден за това. Всъщност единствената причина, заради която се съгласи да го направи, беше… Д-р Палмиоти мислеше, че е, защото президентът на Съединените щати е помолил лично. Но не го правеше заради длъжността.

Беше заради човека. Човека, когото Лоран познаваше, откакто Уолъс беше момче. Човекът, който помоли Лоран да се премести във Вашингтон и на когото Лоран беше дал обещание. И докато за някои хора във Вашингтон тези неща не са от голямо значение… там, в Охайо, а и на толкова много други места… знаят какво означава да държиш на думата си.

— Насам, господин Гирич! — Охранителят с обраслите вежди му подаде картата и махна на бръснаря към рентгеновия апарат.

След като лентата се задвижи, Лоран напълни пластмасовия контейнер с ключовете си, мобилния си телефон, и разбира се, книгата, която носеше: „Проблем от Ада“.

Премина през машината без забавяне и след секунди бръснарят можеше да поеме към целта си.

— Благодаря още веднъж — каза на охранителя.

— По всяко време — отговори той. — Добре дошли в Архива. И успешен лов.