Вътрешен кръг

Глава 65

През ранните му дни в Белия дом това беше любимият момент на Орсън Уолъс.

— За мен е чест, господин президент — произнесе възрастен мъж с прошарена козя брадичка.

— Толкова ми е приятно да се запознаем, господин президент — добави жена с два диамантени пръстена.

— Много ви благодаря, господинн президент — каза висока жена с големи черни очи, когато успя да се ръкува с него.

Беше свършил речта си, а аплодисментите продължаваха. Президентът Уолъс последва своя помощник през летящите врати към хотелската кухня, понесен на вълната на радостта. Опитваше се да докосне всяка протегната ръка от моментално събралата се тълпа, която напираше силно към въжената преграда.

Не ласкателствата го въодушевяваха. Уолъс ценеше просто… оценяването. Елементарното „благодаря“, произнесено от хората. Тези дни, при тази икономика, подобна навалица се събираше все по-рядко и по-рядко.

— Благодаря ви много, господин президент.

— Беше вдъхновяващо, сър.

— Вдъхвахте нови сили на всички нас, господин президент.

— Надявам се закуската да ви е харесала, господин президент — извика главният готвач, докато Уолъс пресичаше кухнята.

— Беше фантастична. Трябва да ви вземем да готвите в Белия дом — отвърна Уолъс; правеше същия комплимент на всеки готвач в кухнята на всеки хотел.

— Просто искам да ви благодаря! — възкликна босът Рос и поведе последната серия ръкостискания с ВИП личностите, очакващи Уолъс за сбогуване в дъното при служебния вход, а оттам да го съпроводят до вратата на бронираната му лимузина.

— Хей! — извика женски глас.

Уолъс, с протегната вече за ръкостискане десница, най-накрая вдигна поглед към последния човек от редицата: набита жена в кралскосиня рокля.

— Обичам те. — Сестра му Мини го целуна по бузата.

— Казваш го, защото съм президент — подразни я Уолъс.

Мини го перна по пищяла с бастуна си с розово фламинго. Президентът все още се смееше, но агентът от Сикрет Сървис натисна скрития под дръжката бутон, отключващ вратата, за да вкара Уолъс в колата. И в този миг, докато се мушкаше вътре, а братът и сестрата споделяха смеха си, Уолъс почти забрави къде трябва да отиде. Почти.

— Хоумрън е в движение — прошепна агент на Сикрет Сървис в китката си, използвайки официалното кодово име на президента в службите. — Пристигане в Архива след около четири минути.