Японският любовник

НЕРОДЕНОТО ДЕТЕ

През първите месеци след сватбата Алма бе така погълната от бременността, че гневът от изгубената любов на Ичимей се превърна в търпим дразнител, нещо като камъче в обувката. Тя потъна в кротката леност на преживно животно, намерила убежище в услужливата обич на Натаниел и създаденото от неговото семейство гнездо. Макар че Марта и Сара вече ги бяха дарили с внуци, Лилиан и Исаак очакваха новото бебе като кралска особа, защото щеше да носи фамилията Беласко. Предоставиха на Алма една слънчева стая в къщата, обзаведена с детски мебели и стени, изрисувани с героите на Уолт Дисни от художник, дошъл специално за целта от Лос Анджелис. Двамата се посветиха на грижите за Алма, задоволяваха и най-дребните ѝ прищевки. В началото на шестия месец тя вече беше наддала доста, имаше високо кръвно налягане, цялото ѝ лице беше покрито с петна, краката ѝ отичаха, непрекъснато я болеше главата, обувките не ѝ ставаха и ходеше с джапанки, но още с първото пропърхване на живота в корема ѝ се влюби в създанието, което носеше; то не беше на Натаниел, нито на Ичимей, и само нейно. Искаше ѝ се да е момче, за да го кръсти Исаак и да даде на свекър си наследника, който да продължи рода Беласко. Никой никога нямаше да узнае, че не носи същата кръв, беше го обещала на Натаниел. Мислеше, в пристъпи на вина, че без намесата на Натаниел това дете щеше да свърши в някоя тихуанска помийна яма. С нарастването на слабостта ѝ към бебето, растеше и ужасът от промените в тялото ѝ, но Натаниел я уверяваше, че е прекрасна, по-красива от всякога, и допринасяше за наднорменото ѝ тегло с шоколади с портокалов пълнеж и други глезотии. Отношенията помежду им си оставаха непроменени, като между брат и сестра. Той, елегантен и безупречно чист, използваше банята до кабинета си, в другия край на къщата и не се събличаше пред нея; Алма обаче, загубила всякакъв свян, потъна в състоянието на безформеност и споделяше с него най-прозаични подробности и интимни неразположения, нервни кризи и страхове на майчинството, обсебена както никога преди това. През този период тя наруши основните правила, наложени от баща ѝ: да не се оплаква, да не проси и да не се доверява никому. Натаниел се превърна в център на нейното съществуване, под крилото му тя се чувстваше доволна, обичана и защитена. Това създаде между тях неуравновесена близост, която им се струваше естествена, понеже отговаряше на характера на всеки от двамата. Ако понякога споменаваха тази изкривеност, то бе, за да се споразумеят, че след появата на детето и след като Алма се възстановеше от раждането, ще се постараят да заживеят като нормална двойка, само дето никой от двамата не изгаряше от желание да стигат дотам. Междувременно тя бе открила идеалното място на рамото му, под брадичката, където да опира глава и да подремва. "Свободен си да ходиш с други жени, Нат. Само те моля да бъдеш дискретен, за да ми спестиш унижението", повтаряше му Алма, на което той неизменно ѝ отговаряше с целувка и шега. Въпреки че не успяваше да заличи следата, оставена от Ичимей в съзнанието и тялото ѝ, тя ревнуваше Натаниел; след него тичаха половин дузина жени и тя предполагаше, че обстоятелството, че е женен, не само няма да попречи, а напротив, може би ще поощри не една от тях.

Намираха се в семейната къща на езерото Тахо, където Беласко ходеха на ски през зимата, пиеха топъл сайдер в единайсет часа сутринта и чакаха бурята да утихне, за да се покажат навън, когато Алма се появи в дневната, препъвайки се, боса и по нощница. Лилиан се спусна да я подкрепи, но тя я отблъсна, опитвайки се да фокусира погледа си. "Кажете на брат ми Самуел, че ще ми пръсне главата", измърмори. Исаак се опита да я заведе до дивана, викайки с пълен глас Натаниел, но Алма стоеше като закована на пода, тежка като мебел, държеше главата си с две ръце и говореше несвързано за Самуел, за Полша и за диамантите в подплатата на палтото. Натаниел дотича навреме, за да види как жена му рухва на земята в конвулсии.

Пристъпът на еклампсия настъпи в двайсет и осмата седмица от бременността и трая минута и петнайсет секунди. Никой от тримата присъстващи не разбра какво се случва, решиха, че е епилепсия. Натаниел успя само да я обърне на една страна, придържайки я, за да не се нарани, и да държи устата ѝ отворена с помощта на лъжица. Ужасните гърчове скоро затихнаха и Алма се отпусна изтощена и дезориентирана, не знаеше къде е, кои са тези хора около нея, стенеше от болката в главата и от спазмите в корема. Вкараха я в колата, увита в одеяла, и пързаляйки се по заледения път, я заведоха в клиниката, където дежурният лекар, специалист по скиорски фрактури и травми, не успя да направи нищо повече, освен да свали кръвното ѝ. На линейката ѝ трябваха седем часа, за да преодолее разстоянието между Тахо и Сан Франциско, борейки се с бурята и препятствията по пътя. Когато най-накрая Алма бе прегледана, акушерката предупреди близките за неминуема опасност от нови конвулсии или мозъчен удар. При бременност на пет месеца и половина шансовете на детето да оживее били нулеви, трябвало да чакат още близо шест седмици, преди да предизвикат раждането, но междувременно майката и бебето можели да умрат. Бебето като че ли я бе чуло, защото няколко минути по-късно пулсът му в матката замря и спести на Натаниел едно трагично решение. Алма бе вкарана спешно в хирургическия блок. Само Натаниел видя детето. Той го пое в ръце, треперейки от умора и мъка, отгърна гънките на пелената и зърна мъничко, сгърчено, синкаво същество, с тънка и прозрачна като ципата на лук кожа, напълно оформено и с полуотворени очи. Доближи го до лицето си и го целуна дълго по главичката. Студът опари устните му и той почувства как от краката му се надига дълбокият бумтящ поток на сдържаните досега ридания, как го разтърсва целия и как се излива в сълзи. Той заплака, вярвайки, че плаче за мъртвото дете и за Алма, но всъщност плачеше за себе си, за спокойния си и подреден живот, за товара на отговорностите, от който никога нямаше да може да се отърси, за самотата, която го гнетеше още от раждането му, за любовта, за която мечтаеше и никога нямаше да получи, за измамните карти, които бе изтеглил, и за всички уловки на проклетата му съдба.

Седем месеца след спонтанния аборт Натаниел заведе Алма на пътешествие в Европа, за да разсее потискащата носталгия, обсебила волята ѝ. Беше я прихванало да говори за брат си Самуел по времето, когато двамата живеели в Полша, за гувернантката, която я преследваше в кошмарите ѝ, за някаква рокля от синкаво кадифе, за Вера Нойман и очилата ѝ като на кукумявка, за две омразни съученички, за прочетените книги, чиито заглавия не помнеше, но пък героите им не ѝ даваха мира, и за други безполезни спомени. Едно културно пътешествие може би щеше да пробуди отново вдъхновението на Алма и да ѝ върне въодушевлението от рисунките върху платове, мислеше си Натаниел и ако това станеше, щеше да ѝ Предложи да остане за известно време в Кралската академия за изкуства, най-старото учебно заведение по изкуства във Великобритания. Според Него най-добрата терапия за Алма щеше да е да се отдалечи от Сан Франциско, от Беласко изобщо и частност от него. Не бяха споменавали повече за Ичимей и Натаниел се надяваше, че тя държи Ив думата си и не поддържа връзки с него. Той си Постави за цел да прекарва повече време с жена ви, намали часовете работа и при възможност проучваше случаите и подготвяше защитните си речи вкъщи. Продължаваха да спят в отделни стаи, но престанаха да го крият. Леглото на Натаниел остана окончателно в ергенската му стая, между стените с тапети с ловни сцени, коне, кучета и лисици. Споделяйки безсънието, двамата бяха сублимирали всяко чувствено изкушение. Оставаха да четат до след полунощ в някоя от дневните, на един и същи диван, завити с едно и също одеяло. Понякога в неделя, когато времето не им позволяваше да излизат с яхтата, Натаниел успяваше да убеди Алма да отиде с него на кино или лягаха един до друг на дивана на безсъниците, заместващ брачното ложе, каквото нямаха.

Пътуването от Дания до Гърция, с круиз по Дунава и още един в Турция, трябваше да продължи два месеца и да завърши в Лондон, където щяха да се разделят. На втората седмица, разхождайки се, хванати за ръка, из уличките на Рим, след паметен обяд и две бутилки от най-доброто кианти, Алма спря под един фенер, сграбчи Натаниел за ризата, дръпна го към себе си и впи устни в неговите. "Искам да спиш с мен", нареди му тя. Същата нощ в западналия палат, превърнат в хотел, където бяха отседнали, двамата се любиха, замаяни от виното и от римското лято, откривайки онова, което вече знаеха един за друг, с чувството, че вършат нещо забранено. Алма дължеше познанията си за плътската любов и най-вече за собственото си тяло на Ичимей, който компенсираше липсата си на опит с неподражаема интуиция, същата, която му служеше, за да съживява посърнало растение. В мотела с хлебарките Алма бе като музикален инструмент в изкусните ръце на Ичимей. Преживяването с Натаниел нямаше нищо общо с това. Любиха се набързо, смутени, непохватни, като двама ученици, хванати в прегрешение, без да си оставят време да се огледат взаимно, да се помиришат, да се посмеят или да повъздишат заедно; после ги налегна необяснима печал, която се опитаха да прикрият, пушейки мълчаливо, покрити с чаршафа, под жълтеникавата светлина на дебнещата ги през прозореца луна.

На другия ден се изтощиха от ходене по руини, изкачване по хилядолетни каменни стъпала, разглеждане на катедрали, лутане сред мраморни статуи и изобилие от фонтани. Вечерта отново пиха прекалено много, добраха се, препъвайки се, до западналия палат и отново се любиха без особена страст, но с най-добро желание. И така ден след ден, нощ след нощ двамата пребродиха градовете и преплуваха водите на програмираното пътешествие, установявайки постепенно така грижливо избягваната съпружеска рутина, докато им се стори естествено да споделят една и съща баня и да се събуждат на една и съща възглавница.

Алма не остана в Лондон. Тя се върна в Сан Франциско с купища дипляни и картички от музеи, книги за изкуство и снимки от живописни места, дело на Натаниел, с желанието да се захване отново с рисуването; главата ѝ беше пълна с цветове, рисунки и скици на видяното, персийски килими, гръцки делви, белгийски гоблени, картини от всички епохи, украсени със скъпоценни камъни икони, унили богородици и изпосталели светци, но също така с пазари за плодове и зеленчуци, рибарски лодки, дрехи, висящи от балконите на тесни улички, мъже, играещи на домино в кръчми, деца по плажовете, шайки бездомни кучета, тъжни магарета и старинни покриви в селца, застинали в навика и традицията. Всичко това трябваше да се излее върху нейните коприни на големи мазки в ярки багри. По това време Алма притежаваше ателие от осемстотин квадратни метра в индустриалната зона на Сан Франциско, което стоеше неизползвано от месеци, но тя си постави за цел да го съживи. И се потопи в работата. Прекарваше седмици, без да помисли за Ичимей и за детето, което бе загубила. Близостта с мъжа ѝ се сведе почти до нула след завръщането им от Европа; всеки от тях имаше своите занимания, безсънните нощи в четене на дивана свършиха, но помежду им се запази приятелската нежност, на която винаги се бяха радвали. Много рядко Алма задремваше с глава на точното място между рамото и брадичката на съпруга си, където преди това се чувстваше сигурна. Не възобновиха спането под едни и същи чаршафи, нито къпането в една и съща баня; Натаниел ползваше леглото в кабинета си, а Алма остана сама в синята стая. Ако понякога се любеха, то ставаше по случайност и винаги с много алкохол във вените.

– Искам да те освободя от обещанието да ми бъдеш вярна, Алма. Не е честно спрямо теб – каза. ѝ Натаниел една нощ, в която от перголата в градината се любуваха на дъжда от падащи звезди пушейки марихуана. – Ти си млада и пълна с живот, заслужаваш повече романтика, отколкото аз мога да ти дам.

– Ами ти? Има ли някой наоколо, който ти предлага романтика, та искаш да си свободен? Аз никога не съм те спирала, Нат.

– Не става дума за мен, Алма.

– Освобождаваш ме от собственото ми обещание в доста неподходящ момент, Нат. Бременна съм и този път само ти може да си бащата. Мислех да ти го кажа, когато се убедя напълно.

Исаак и Лилан Беласко посрещнаха новината за тази бременност със същото въодушевление както първия път, обновиха подготвената за предишното дете стая и се приготвиха да го глезят. "Ако е момче и съм умрял, когато се роди, предполагам, че ще го кръстите на мен, но ако съм жив, не може, защото ще донесе лош късмет. В такъв случай, искам да се казва Лорънс Франклин Беласко, като баща ми и като великия президент Рузвелт, мир на праха му", помоли патриархът. Той изнемощяваше бавно и неумолимо, но все още беше на крак, защото не искал да изостави Лилиан; жена му се бе превърнала в негова сянка. Тя бе почти напълно оглушала, но не ѝ трябваше да чува. Беше се научила да разгадава точно чуждите мълчания, невъзможно бе да скрият каквото и да било от нея или да я излъжат, освен това бе развила страхотна способност да отгатва какво възнамеряват да ѝ кажат и да отговаря още преди да са го изрекли. Имаше две фикс идеи: да подобри здравето на мъжа си и да накара Натаниел и Алма да се обикнат както трябва. И в двата случая прибягваше до алтернативни терапии, включващи от магнитни одеяла до лечебни еликсири или афродизиаци. Калифорния, първенец в магиите с природни средства, се радваше на забележително разнообразие от продавачи на надежда и утеха. Исаак се бе примирил да си окачва стъкълца на врата и да пие сок от люцерна и сироп от скорпион, както Алма и Натаниел търпяха разтривките със страстно олио от илангиланг, китайските супи от перка на акула и други алхимични стратегии, с които Лилиан се стремеше да разпали вялата им любов.

Лорънс Франклин Беласко се роди през пролетта без нито един от проблемите, предсказани от лекарите, предвид предишната еклампсия на майката. Още с появата му на бял свят името му дойде дълго и всички почнаха да го наричат Лари. Той израсна здрав, едър и самостоятелен, без да изисква специални грижи, толкова спокоен и дискретен, че понякога заспиваше под някоя мебел и никой не се сещаше за него с часове. Родителите му го повериха на бабата и дядото и на дойките, които щяха да се редуват при отглеждането му, и не му обръщаха много-много внимание, тъй като в Сий Клиф имаше половин дузина възрастни, бдящи над него. Момченцето не спеше в леглото си, а ту при Исаак, ту при Лилиан, на които викаше "папи" и "мами", докато към родителите си се обръщаше с официалното "майко" и "татко". Натаниел рядко се прибираше вкъщи, той вече беше най-известният адвокат в града и печелеше купища пари, а през свободното си време спортуваше и изучаваше изкуството на фотографията; чакаше синът му да поотрасне, та да го въведе в насладите на ветроходството, без да допуска, че този ден няма да дойде. Тъй като свекървата и свекърът бяха обсебили детето, Алма почна да пътува в търсене на теми за работата си, без чувство за вина, че го оставя. През първите години планираше по-кратки пътешествия, за да не се отделя задълго от Лари, но установи, че е все едно, тъй като при всяко завръщане, било след продължително, било след краткотрайно отсъствие, синът ѝ я посрещаше с все същото вежливо ръкостискане вместо с така очакваната възторжена прегръдка. Засегната, тя стигна до извода, че Лари обича повече котката, отколкото нея, и тогава вече можа да посети Далечния изток, Южна Америка и други далечни места.