Японският любовник

АЛМА БЕЛАСКО

Фантастичното наследство на Жак Дьовин помогна Алма Беласко да забележи Ирина и след като бурните одумки утихнаха, тя я извика. Посрещна я в спартанското си жилище, седнала величествено, с императорско достойнство в малко кресло с кайсиев цвят, и с Неко – любимата ѝ котка с тигрова окраска – в скута.

– Нужна ми е секретарка. Искам да работиш за мен – изстреля.

Не беше предложение, а заповед. Тъй като Алма почти не я поздравяваше, когато се разминаваха в коридора, Ирина силно се изненада. Освен това близо половината от обитателите в общността живееха скромно от пенсиите си, които понякога допълваха с помощи от близките си, и мнозина се ограничаваха стриктно в регламентираното обслужване, защото дори едно допълнително ястие беше способно да срине оскъдния им бюджет; никой не беше в състояние да си позволи лукса на лична секретарка. Призракът на бедността и този на самотата непрестанно витаеха около старците. Ирина ѝ обясни, че разполага с малко време, защото след работния ден в "Ларк Хаус" работи в едно кафене и освен това къпе кучета по домовете.

– Каква е тази работа с кучетата? – я попита Алма.

– Имам съдружник, на име Тим, мой съсед в Бъркли. Той има кола комби и в нея е инсталирал две вани и дълъг маркуч; отиваме в дома на кучето, искам да кажа в дома на собственика на кучето, скачваме маркуча и къпем клиента, така де, кучето, на двора или на улицата. Почистваме му също ушите и му режем ноктите.

– На кучето ли? – попита Алма, прикривайки усмивката си.

– Да.

– Колко изкарваш на час?

– Двайсет и пет долара на куче, но ги деля с Тим, така че ми се падат по дванайсет и петдесет.

– Ще те наема пробно за тринайсет долара на час. Ако съм доволна от работата ти, ще повиша на петнайсет. Ще работиш за мен вечер, когато свършиш в "Ларк Хаус", по два часа на ден като начало. Работното време може да е гъвкаво в зависимост от моите потребности и от твоите възможности. Разбрахме ли се?

– Бих могла да оставя кафенето, госпожо Беласко, но не мога да зарежа кучетата, те вече ме познават и обичат.

Постигнаха съгласие и така се роди едно съдружие, което не след дълго щеше да прерасне в приятелство.

През първите седмици на новата си работа Ирина стъпваше на пръсти и се чувстваше почти напълно изгубена, защото Алма Беласко се оказа властна с околните, взискателна дори за дребни подробности и неясна в указанията, но скоро девойката престана да се страхува и се превърна в жизненонеобходима за нея по същия начин, както за "Ларк Хаус". Ирина наблюдаваше Алма, запленена като зоолог пред безсмъртен саламандър. Тази жена не приличаше на никого от хората, които бе срещала, и със сигурност на нито един от старците от второ и трето ниво. Ревностно бранеше своята независимост, бе лишена от сантиментализъм и привързаност към всичко материално, изглеждаше, като че не я обвързва обич към никого, с изключение на внука ѝ Сет, и се чувстваше толкова уверена в себе си, че не търсеше опора в Бог, нито в захаросаното обожание на някои обитатели на "Ларк Хаус", които се самообявяваха за духовно извисени и прокламираха наляво и надясно методи за достигане на по-висши нива на съзнанието. Алма стъпваше здраво на земята. Ирина предположи, че високомерието ѝ служи за защита срещу чуждото любопитство, а простотата в облеклото е вид елегантност, на която малко жени биха могли да подражават, без да изглеждат размъкнати. Носеше бялата си остра коса подрязана на неравни кичури, които решеше с пръсти. Единствените ѝ отстъпления пред суетата бяха яркочервеното червило и мъжкият аромат на бергамот и портокал; когато се движеше, това свежо ухание приглушаваше смътния мирис на дезинфектант, старост и сегиз-тогиз на марихуана, който изпълваше "Ларк Хаус". Имаше добре изразен нос, горда уста, издължени кости и отрудени като на надничар ръце; очите ѝ бяха кафяви, с дебели тъмни вежди и лилави сенки под тях, които ѝ придаваха вид на страдаща от безсъние и не можеше да бъдат скрити от очилата с тъмни рамки. Тайнственото ѝ излъчване налагаше дистанцираност – нито един от служителите не се обръщаше към нея с бащинския тон, приложим към другите клиенти, и никой не можеше да се похвали, че я познава, дотогава, докато Ирина Базили не успя да проникне в личната ѝ крепост.

Алма живееше с котката си в апартамент с минимално количество мебели и лични вещи и се движеше с най-малката кола, предлагана на пазара, без никакво уважение към правилата за движение, които спазваше избирателно (едно от задълженията на Ирина бе да плаща глобите). Беше вежлива и с добри обноски по навик, но единствените хора в "Ларк Хаус", с които се бе сприятелила, бяха градинарят Виктор, с когото работеше дълги часове по засаждане на зеленчуци и плодове в приспособени за това дървени щайги, и доктор Катрин Хоуп, пред която просто не можа да устои. Беше наела ателие в една барака, преградена с дървени дъски, която делеше с други старци, отдадени на своя занаят. Рисуваше върху коприна така, както бе правила това в продължение на шейсет години, ала вече не с вдъхновението на артист, а за да не умре преждевременно от скука. Прекарваше по няколко часа седмично в ателието си заедно с Кирстен, асистентката ѝ, на която синдромът на Даун не пречеше да изпълнява задачите си. Кирстен познаваше съчетанията от цветове и инструментите, които Алма ползваше, подготвяше платовете, поддържаше реда в ателието и почистваше четките. Двете жени работеха в хармония, без необходимост от думи, отгатвайки намеренията си. Когато ръцете на Алма започнаха да треперят и изгубиха прецизността си, тя нае двама студенти, за да копират върху коприната рисунките, които тя правеше на хартия, а вярната ѝ асистентка ги надзираваше строго като тъмничар. Кирстен беше единственият човек, който си позволяваше да я прегръща за поздрав и да я прекъсва с целувки или близване по лицето в пристъп на нежност.

Без да си го поставя за цел, Алма се прочу със своите кимона, туники, кърпи за глава и шалове с оригинални рисунки и дръзки цветове. Самата тя не носеше своите продукти, обличаше се в широки панталони и ленени блузи в черно, бяло и сиво – бедняшки парцаляци според Лупита Фариас, която не подозираше цената на въпросните парцаляци. Изрисуваните от Алма платове се продаваха в художествени галерии на баснословни цени и тя насочваше приходите към Фондацията "Беласко". Колекциите ѝ черпеха вдъхновение от пътешествията ѝ по света – животни от Серенгети, отоманска керамика, етиопска писменост, инкайски йероглифи, гръцки барелефи – които обновяваше, щом конкурентите започнеха да ѝ подражават. Отказа да продаде марката си и да сътрудничи с модни дизайнери – всеки неин оригинал се възпроизвеждаше в ограничена бройка под строгия ѝ контрол и всеки екземпляр носеше нейния подпис. В апогея на кариерата си достигна персонал от петдесетина души и значително производство в обширно промишлено хале, разположено южно от улица "Маркет" в Сан Франциско. Никога не прибягна до реклама, защото не изпитваше необходимост да продава, за да се прехранва, ала името ѝ се превърна в гаранция за ексклузивност и съвършенство. Като навърши седемдесет години, тя реши да намали производството и това сериозно се отрази на Фондацията "Беласко", която разчиташе на нейните приходи.

Създадена през 1955 година от нейния свекър, митичния Исаак Беласко, фондацията се занимаваше е изграждането на зелени зони в конфликтни райони. Тази инициатива, чиято цел бе преди всичко естетическа, екологична и развлекателна, породи непредвидени обществени облаги. Там, където изникнеше градина, парк или площад, намаляваше престъпността, защото самите банди и наркомани, доскоро готови да се избият взаимно за доза хероин или за трийсет квадратни сантиметра територия, се обединяваха и пазеха това кътче от града, което им принадлежеше. В някои паркове се правеха стенописи, в други се издигаха скулптури и се изграждаха детски площадки, и навсякъде се събираха артисти и музиканти, които забавляваха публиката. При всяко поколение Фондация "Беласко" се управляваше от първородния наследник от мъжки пол в семейството и това негласно правило не се промени с еманципацията на жените, защото нито една от дъщерите не си направи труда да го оспори; един ден щеше да дойде редът на Сет, правнука на основателя. Той изобщо не желаеше тази чест, но това бе част от наследството.

Алма Беласко бе толкова свикнала да командва и да налага дистанция, а Ирина до такава степен беше привикнала да ѝ заповядват и да е дискретна, че никога не биха започнали взаимно да се уважават, ако не беше Сет Беласко, любимият внук на Алма, който реши да срине бариерата помежду им. Сет се запозна с Ирина Базили малко след като баба му се настани в "Ларк Хаус" и девойката моментално го очарова, без той да може да обясни защо. Въпреки името си, не приличаше на онези красавици от Източна Европа, които през последното десетилетие с щурм бяха завзели мъжките клубове и модните агенции – никакви кости като на жираф, никакви монголски скули и леност на одалиска – отдалече Ирина можеше да бъде сбъркана с развлечено хлапе. Беше толкова прозрачна и до такава степен се мъчеше да е невидима, че се изискваше голямо внимание, за да я забележи човек. Торбестите ѝ дрехи и вълнената шапка, смъкната до веждите, не ѝ помагаха да изпъква. Сет бе запленен от тайната на нейната интелигентност, от сърцевидното ѝ лице на малко духче с дълбока трапчинка на брадичката, от зеленикавите ѝ плахи очи, от тънката шия, която засилваше чувството, че е уязвима, и от искрящо бялата ѝ кожа, проблясваща в мрака. Дори детските ѝ ръце с изгризаното останаха заедно осем години. Беше се борил срещу тези чувства, разкъсван между поривите на сърцето и неумолимия глас на разума. В училище, когато още нямаше ясно съзнание какво чувства, другите деца интуитивно усещаха, че той е различен, и го наказваха с бой, подигравки и изолация. Тези години, преследван от побойници, бяха най-тежките в живота му. Когато завърши училище, разкъсвайки се между скрупулите и неконтролируемите страсти на младостта, той разбра, че не е изключение, както си бе въобразявал; навсякъде се сблъскваше с мъже, които го гледаха право в очите с покана или молба. Посвещението дойде от друг възпитаник на "Харвард". Тогава Натаниел откри, че хомосексуалността е паралелен свят, съществуващ съвместно с приетата действителност. Запозна се с хора от различни класи. В университета: преподаватели, интелектуалци, студенти, един равин и един футболист; на улицата: моряци, работници, чиновници, политици, търговци и престъпници. Това беше отворен, безразборен и все още потаен свят, защото срещаше категоричното осъждане от страна на обществото, морала и закона. Гейовете не се приемаха в хотели, клубове и църкви, не им се сервираше алкохол в баровете и можеше да бъдат гонени от обществени места с обвинението, справедливо или не, в разпуснатост; гей баровете и клубовете бяха в ръцете на мафията. При завръщането си в Сан Франциско, с дипломата за адвокат под мишница, Натаниел забеляза първите признаци на зараждаща се гей култура, която щеше да се прояви открито едва ни нокти предизвикваха вълнение у него. Изпитваше непознато желание да я закриля и отрупва с грижи – ново и смущаващо чувство за него. Ирина се навличаше с толкова много катове дрехи, че бе невъзможно да се съди за останалата част от тялото ѝ, но месеци по-късно, когато лятото я принуди да се освободи от пуловерите, които я скриваха, се оказа, че е с правилни пропорции и дори е привлекателна в рамките на присъщата ѝ развлеченост. Вълнената шапка бе заместена с цигански кърпи за глава, които не покриваха напълно косата ѝ и затова отделни къдрави и руси, граничещи с бяло кичури обрамчваха лицето ѝ.

Отначало баба му бе единствената връзка, която Сет успя да установи с момичето, понеже нито един от обичайните му методи не проработи, но след това той откри неустоимата мощ на писането. Разказа ѝ, че с помощта на баба си пресъздава век и половина от историята на рода Беласко и на Сан Франциско – от основаването му до днес. Носел този монументален роман в главатаси от петнайсетгодишен – шумен и буен поток от картини, случки, идеи, думи и още думи, които, ако не излеел на хартия, щели го удавят. Това описание бе преувеличено – буйният поток беше само едно анемично ручейче, но плени въображението на Ирина по такъв начин, че Сет нямаше друг изход, освен действително да се залови да пише. Освен че посещаваше баба си, която му помагаше с историите, предавали се от уста на уста, той започна да се рови за документация по книги и в интернет и да събира снимки и писма, написани по различно време. Спечели си възхищението на Ирина, но не и това на Алма, която го укоряваше в грандиозни замисли и хаотични навици – фатално съчетание за един писател. Ако Сет бе отделил време, за да помисли, би признал, че баба му и романът са претекст, за да вижда Ирина – това създание, изтръгнато от северна приказка и появило се на най-неочакваното място – в гериатрична клиника. Ала колкото и да разсъждаваше, не би могъл да обясни неустоимото привличане, което Ирина упражняваше над него е дребните си като на сираче костици и с охтичавата си бледност, напълно противоположни на идеала му за женска хубост. Харесваше здрави, весели, загорели момичета, без усложнения, като онези, дето изобилстваха в Калифорния и в неговото минало. Ирина не даваше вид да забелязва въздействието си върху младежа и се държеше с него с онази разсеяна симпатия, която обикновено проявяваме към нечий домашен любимец. Това мило безразличие от страна на Ирина, което в други времена би изтълкувал като предизвикателство, го парализираше и пораждаше в него непобедима стеснителност.

Бабата се отзова на молбата на внука си и се зарови в спомените си, за да му помогне да напише книгата, която според признанието му той носел в себе си цяло десетилетие, като ту я започвал, ту я захвърлял. В този амбициозен проект нямаше друг толкова подходящ сътрудник, колкото Алма, която разполагаше с време и все още не даваше признаци на старческа деменция. Алма ходеше с Ирина в дома "Беласко" в Сий Клиф и преглеждаше кашоните си, които си стояха непокътнати дори и след нейното заминаване. Бившата ѝ стая седеше затворена и в нея влизаха само да я почистят. Алма бе раздала почти всичките си притежания: на снаха си и на внучката – бижутата, с изключение на една диамантена гривна, която пазеше за бъдещата съпруга на Сет; на болници и училища – книгите, на благотворителни организации – тоалетите и кожите, които никой не се осмеляваше да носи в Калифорния поради страх от защитниците на животни, които в необуздан изблик биха могли да се нахвърлят е нож. Други вещи раздаде на явили се желаещи, а за себе си запази единствено това, което смяташе за ценно: писма, дневници от различни периоди на живота ѝ, изрезки от пресата, документи и снимки. "Трябва да подредя всичко това, Ирина, не искам, като остарея съвсем, някой да сложи ръка на личния ми живот." Отначало се помъчи да се справи сама, но колкото повече доверието ѝ в Ирина растеше, толкова повече започна да прехвърля тази дейност на нея. В крайна сметка отговорностите на момичето се разпростряха върху всичко, е изключение на едни жълти пликове, които пристигаха от време на време и които Алма грижливо и незабавно скриваше от чужди очи. Ирина бе инструктирана да не ги докосва.

На внука си доверяваше своите спомени един по един, скъпернически, за да го държи край себе си възможно най-дълго, защото се страхуваше, че ако той се отегчи и престане да се навърта около Ирина, прословутият ръкопис отново ще се озове в някой забравен кашон, а тя ще вижда младежа много по-рядко. Присъствието на Ирина бе задължително в срещите ѝ със Сет, тъй като, когато момичето го нямаше, той се разсейваше, понеже я чакаше да се появи. Алма се смееше в себе си при мисълта как би реагирало семейството, ако Сет – първородният Беласко, се свърже с някаква едва оцеляваща имигрантка, която се грижи за старци и къпе кучета, за да преживява. Нея подобна възможност не я скандализираше, защото Ирина беше по-умна от повечето атлетични и кратковременни приятелки на Сет; същевременно си даваше сметка, че тя е като необработен скъпоценен камък, който трябва да се шлифова. Постави си за цел да ѝ даде известен културен гланц и започна да я води на концерти и музеи, да ѝ дава книги за възрастни, та да спре да чете онези абсурдни огромни романи за фантастични светове и свръхестествени създания, които девойката толкова харесваше. Захвана се да я учи на обноски, включително на правилно боравене с приборите на масата за хранене. Все неща, на които Ирина нямаше как да е научена от селските си баба и дядо в Молдова, нито от майка си – алкохоличка в Тексас. За щастие, Ирина беше будна и благодарна и Алма щеше лесно да я облагороди, като по този начин дискретно ѝ се отплати за това, че привличаше Сет в "Ларк Хаус".