Обсидиановата стая

36.

В своята внимателно създадена самоличност на Петру Лупей Диоген Пендъргаст излезе на частната тераса на луксозния апартамент на десетия етаж на хотел „Коркоран“ и както отдавна си беше изработил навик, огледа околността с маниакална предпазливост. Атлантическият океан се простираше от север на юг в една непрекъсната линия, а кремавите пенести гребени на вълните отразяваха розовите вечерни облаци. Суматохата на квартала Маями Саутбийч заобикаляше хотела от всички страни, а освежаващият бриз през този късен следобед донасяше горе до него звуците на салса. Нищо не му се стори не както трябва.

Допита се до своето шесто чувство за опасност – вътрешната психическа аларма, на която вярваше повече от всичко друго. То също беше спокойно.

Като изключим внезапната поява на лейтенанта от Нюйоркското полицейско управление тази сутрин на „Ривърсайд Драйв“, за която, макар да беше маниакален планьор, Диоген се оказа напълно неподготвен. Но всичко мина добре. Оказа се, че дори в тази нежелана изненада имаше нещо положително: неговото удовлетворение от това колко бързо и без колебание Констънс реагира, за да неутрализира опасността.

Сега погледна към нея, седнала на шезлонг, облечена в бяла пола до коленете и широкопола сламена шапка в бледо лимоненозелено, която засенчваше лицето й и слънчевите очила. Единият строен глезен беше прехвърлен връз другия, а изстудена чаша с кисела лимонада беше сложена на масичката за сервиране до нея.

Беше в облеклото, което той й предложи да носи, когато се регистрират в хотела. Избра това място – Оушън Драйв – сърцето на ар деко квартала Саут Бийч. Защото тук, сред шикозната, погълната от себе си модна тълпа, човек лесно можеше да се скрие. Избра този хотел не само заради неговата елегантност и комфорт – това беше старият „Вандербилт“, модернизиран като повечето от хотелите на Оушън Драйв в духа на съвременността, слава богу с известна сдържаност, а и защото е голям. Току-що беше пристигнал круизен кораб с германски туристи и те бяха приковали изцяло вниманието на персонала. Беше се замислил дали да не наеме пентхауса, който заемаше целия последен етаж на хотела, с четири спални, двуметров роял и безкраен басейн, но реши, че това може да привлече внимание. Вместо него избра един от дузината големи апартаменти с три спални, дъждовни душове, спално бельо „Фрет“ и кедрова сауна. Стори му се подходяща междинна спирка между аскетичността на апартамента на Констънс на „Ривърсайд Драйв“ и сдържания лукс на Халсиън.

Без затруднения взеха полет първа класа до Маями. Благодарение на желязната достоверност на неговата самоличност като Петру Лупей, не стана нужда да „излиза“ от нея заради полета. Всичко вървеше по план, но въпреки това, щом погледнеше към Констънс, изпитваше пристъп на загриженост. Беше невъзможно да види нейното изражение под шапката и зад слънчевите очила „Булгари“. Обаче неподвижността на крайниците и начинът, по който се беше вторачила в морето, без да докосва лимонадата, му припомниха непроницаемата неподвижност, когато я беше видял, преди да си приготви багажа, за да напусне завинаги „Ривърсайд Драйв“ №891.

Докато я гледаше, се запита дали Саут Бийч е подходящото място да отседнат, докато той взима cauda equina. След нейното противно, бедно детство – беше живяла откъснато от света в пределите на замъка на „Ривърсайд Драйв“. Дори след като брат му я взе под крилото си, тя почти никога не излизаше навън: няколко места в Ню Йорк, Италия, Англия, Ню Орлиънс, крайбрежието на Масачузетс. Пищната обстановка на „Оушън Драйв“ – цялата ретро шик, ар деко и неон, потънала в чист нарцисизъм, беше може би дори попрекалена от Лас Вегас. Да се скрият на видно място в подобна модна обстановка беше част от прикритието, което той беше избрал за тях двамата. Но сега се запита дали подобен културен шок в момент, когато Констънс преживява внезапна и драматична промяна в своя живот, не е бил зле подбран.

Тя отпи от лимонадата си.

— Констънс? – каза той нежно.

Тя се обърна, за да го погледне.

— Питах се дали не искаш да влезеш за малко. Мисля, че е добре да поговорим за плановете, които съм направил за следващите няколко дни.

След малко тя стана. Изглеждаше неустойчива, защото за миг се опря на единия подлакътник, преди да влезе във всекидневната на апартамента. Седна върху един дебело тапициран диван, свали шапката, приглади панделката, след това я сложи върху подлакътника на дивана и накрая свали очилата.

Диоген бе потресен. Тук вътре, далеч от блясъка на слънцето, лицето й изглеждаше бледо и измъчено, а около очите й имаше черни кръгове, сякаш бяха леко насинени. Може би се дължеше на полета или на шока да напусне мястото, което е било неин дом в продължение на толкова много години. Но не, тези прояви изглеждаха органически, а не емоционални. Възможно ли бе, след като вече не отричаше физическия упадък, предизвикван от сбъркания еликсир на Ленг, да се поддава на последствията? Докато я гледаше, болката се смеси със съчувствие и любов.

— Добре ли си? – попита той, преди да обмисли какво да каже.

Тя махна с ръка.

— Леко главоболие, ще мине.

Той седна на креслото срещу нея.

— Ето какво ще се случи. Лушъс Гери ще умре утре в девет вечерта в Щатския затвор на Флорида в Пахоки на около сто четирийсет и пет километра северозападно оттук. Заповедта за екзекуцията е подписана и няма да бъде отменена. Ще заема мястото на патолога, който в последната минута ще почувства неразположение. Уверявам те, няма да е нещо сериозно – просто проблем, който ще му попречи да изпълнява задълженията си. Трупът ще бъде докаран в патологията около десет вечерта. Аз веднага ще отстраня и стабилизирам cauda equina. След това, както изисква законът, ще проведа аутопсията на трупа. Трябва да напиша доклад и да попълня документите, за да предадат трупа на близките му роднини. Разрезът, който ще направя на кръста му, ще бъде малък и в моя доклад ще бъде посочена медицинска причина за него. Никой няма да разбере. Всичко ще бъде направено по правилата. Моите препоръки и връзки ще издържат на проверката.

Той обхвана с жест помещението.

— През следващите трийсет и шест часа, докато ме няма, настоятелно препоръчвам да останеш в апартамента. Колкото по-малко се показваме, толкова по-добре. Направих всичко възможно, за да го направя комфортно убежище. Избери, която искаш от трите спални. На твое разположение има книги и видео, музикална библиотека: между другото, оставих на лавицата пълната филмография на Юсижиро Озу[32]. Ако не си запозната с нея, горещо ти я препоръчвам. Има двайсет и четири часово обслужване от камериерка и иконом. Пълното меню за хранене в стаята е на твое разположение. Ще намериш хладилника зареден с минерална вода, плодови сокове и „Дом Периньон“. – Диоген потупа с пръст върху мобилния телефон, който лежеше на масата между тях. – Ако имаш нужда от нещо, можеш да ми звъннеш по всяко време.

Той се изправи.

— Ще се върна вдругиден рано сутринта. Яхтата ми е закотвена в пристанището на Саут Бийч. Същата вечер ще бъдем в Халсиън. Аз вече ще съм синтезирал еликсира, а ти ще си на път да оздравееш. – Той си погледна часовника. – След малко трябва да тръгвам. Мога ли да направя нещо за теб, за да се чувстваш по— удобно, докато ме няма?

— Не, благодаря.

— Някакви лекарства, средства срещу мускулни крампи, стимуланти?

Тя поклати глава.

Той импулсивно се отпусна на колене пред нея.

— Констънс, обещавам ти тържествено: след два дни вече ще сме започнали нашия нов живот на моя частен остров. Нашият частен остров. И аз ще се посветя изцяло на твоето щастие и здраве.

Той нежно обърна ръката й със своята и целуна дланта й.

Констънс се усмихна.

Той се изправи.

— Не забравяй, можеш да ми се обадиш по всяко време. Обичам те.

След това се обърна, взе елегантното ратаново бастунче на Петру Лупей и тихо излезе от хотелския апартамент.