Обсидиановата стая

29.

Филипов чу воя от двигателя на зодиака и излезе на палубата точно навреме, за да види как Смит нахлува в заливчето „Бейли“. Беше пет следобед и слънцето още не бе започнало да залязва.

Смит влезе в заливчето твърде бързо, не върна навреме газта и лодката се блъсна в кърмата.

— Какво става? Още не се е мръкнало!

— Хванаха Далка – каза Смит, докато оправяше въжето на носа, заклини го и се изкатери по хлъзгавия релинг. Филипов протегна ръка и му помогна да се прехвърли на палубата.

— Далка? Откъде знаеш?

Сега на задната палуба започнаха да се появяват и останалите от екипажа.

Смит се опитваше да успокои дишането си.

— Заковаха го. Това беше капан. Отиде там, за да се увери, че наистина са прехвърлили Арсено, обаче са наблюдавали улицата и са го арестували.

— Откъде знаеш?

— Изпрати ми есемес. Писа, че го следят.

— Пратил ти е есемес? Значи си е носил мобилния телефон?

— Да, един от предплатените. Аз унищожих телефона, на който ми изпрати съобщението. Сигурен съм, че беше в границата на двайсетте секунди.

Главата на Филипов се замая. Каква шибана история. Всичко беше свършило.

Той извади на показ спокоен глас, но не изпитваше подобно чувство.

— Не разбирам. Какво искаш да кажеш с „капан“?

— Каза ни да не се доверяваме на ФБР, нали? Точно това каза. Да не вярваме на тяхната дума. Затова Далка отиде да хвърли око на прехвърлянето. Агентът на ФБР Лонгстрийт беше казал, че ще прехвърлят Арсено в градския затвор, за да го подготвят за полета до Венецуела. Лонгстрийт ми каза в колко часа ще стане прехвърлянето и аз го казах на Далка.

— И?

— Далка отиде в центъра облечен като един от онези типове на „Уолстрийт“, за да мине по тротоара, когато пристигне бусът, и да се увери, че Арсено е в него. – Смит разпери ръце. – Това е всичко.

Филипов се вторачи в Смит, докато наоколо се възцаряваше мълчание. За първи път осъзна каква ужасна грешка е било да разчита на хора като Смит и Далка за нещо толкова рисковано. Двамата бяха тъпи контрабандисти. Хванали се бяха на очевиден капан. Накрая Далка щеше да се разприказва. Разбира се, че ще започне да говори. Може би не веднага, но скоро. Сега, когато имат Далка, могат да накарат и Арсено да се разприказва, като ги насъскват един срещу друг, играейки старата игра „който пръв започне да предава, ще получи снизхождение“.

Бяха прецакани. Той си пое дълбоко дъх, опитвайки се с все сили да потисне надигащия се гняв: нямаше смисъл, вредата беше причинена, а той щеше да има нужда от тези мъже за онова, което предстоеше. Сега единствената надежда беше да напуснат колкото може по-бързо страната.

Филипов огледа екипажа. По изражението на лицата им разбра, че всички в различни степени разбират положението. Също така видя, че са започнали да мислят кой е виновен за станалото.

— Всичко свърши – каза той, полагайки върховни усилия да говори тихо и успокоително, за да им даде възможност да осмислят думите му. – Трябва да сме единни и да оправим нещата.

— Нещата са прецакани – каза Дехесус. – Обеща, че ще се получи. – Откъм групичката се чу тихо мърморене.

— Не сме по-зле отпреди – продължи Филипов спокойно. – Арсено все някога щеше да проговори. Нека се съсредоточим върху онова, което трябва да направим, и да продължим напред.

— Да, но чия беше идеята да отвлечем федерален агент? Искам да кажа, че сме прецакани!

— Ето къде е Канада. Имаме пари и паспорти. След двайсет и четири часа ще сме на самолет закъдето поискаме. – Филипов се огледа. – Времето е ясно. Почти се мръкна. Ще пресечем Мейнския залив. Зная едно сигурно заливче близо до Ярмаут. Там можем да зарежем кораба. В Ярмаут има международно летище. Още утре ще напуснем страната.

— Направо не мога да повярвам. – Дехесус пристъпи напред, посочи с пръст Филипов и се изплю на палубата. – Ти поиска да извадим тялото от водата. Ти измисли този план. Ти ни въвлече в това. Затова аз повече няма да те слушам за каквото и да било.

— Какви са плановете ти?

— Взимам зодиака и се махам оттук. Който иска, може да дойде с мен. – Той започна да се обръща, за да си тръгне.

— Зодиакът остава с кораба – обяви Филипов. Долавяше в тона на техните гласове, в техните погледи, че екипажът е стигнал до повратна точка. Ако бързо не направеше нещо, щеше да ги изгуби.

Протегна ръка и хвана Дехесус за рамото. Той се извъртя назад гневен, отвори уста да избълва още някаква глупост, което Филипов очакваше. Той вече беше сложил дясната си ръка върху ръкохватката на своя .45 и сега го извади и напъха дулото му в устата на Дехесус.

Мъжът се задърпа, но Филипов го придърпа към себе си.

— Искаш да спориш с това?

Дехесус отговори гневно, но нищо не се разбра.

— Просто кимни „да“ или „не“. И не си мисли, че блъфирам.

Филипов стегна пръста си около спусъка. Ако се наложеше, щеше да го направи. Когато видя погледа му, Дехесус престана да се дърпа. След малко кимна леко. Филипов освободи хватката си и извади пистолета от устата му.

После се огледа.

— Още някой иска ли да се пробва?

Никой не прояви желание.

— Станалото – станало. Притиснати сме до стената. Ако сега се разделим – свършено е с нас. Разбра ли, Дехесус?

Дехесус само го изгледа накриво.

— Щом напуснем Канада, всеки може да поеме накъдето иска. Но не преди това. Никой няма да остане в Щатите, защото със сигурност ще ви арестуват. Имаме пари, имаме паспорти. Още не са ни идентифицирали. Има десетки места, с които САЩ нямат договори за екстрадиция, където човек може да се покрие за известно време: Куба, Венецуела, Хърватия, Черна гора, Камбоджа.

Той отново ги огледа изпитателно и видя, че пак са с него, затова пъхна оръжието под колана.

— Какво ще правим с федералния? – попита Смит.

— Той е най-малкият ни проблем. Щом се отдалечим от брега, ще го убием и ще изхвърлим трупа. – Филипов се огледа. – Срежете тези въжета. Аз ще застана на щурвала. Хайде да се махаме оттук.