Обсидиановата стая

52.

След като прекара повече от час, претърсвайки болничната стая, в която възрастната пациентка и лекарят бяха срещнали своята смърт, Пендъргаст окупира – с мълчаливото съгласие на Лонгстрийт – едно от лекарските помещения за почивка в Баптистката болница на Маями за поредица разговори. Лонгстрийт наблюдаваше безучастен и удивен. За него беше достатъчно облекчение да напусне местопрестъплението, макар да не бе чужд на сцени, създадени сякаш от някой Джаксън Полък[50] – пръски и петна покриваха по-голямата част от помещението – това беше прекалено дори за него. Сега наблюдаваше любопитен какво цели Пендъргаст, ако изобщо имаше някаква цел.

Първо специалният агент разговаря с лейтенанта, който отговаряше за престъплението. Разпитва го строго и подробно за всичко, което бяха научили досега. Изглежда нямаше определен мотив. Убиецът очевидно беше подбрал жертвата си случайно. Странен избор, тъй като жената щеше така или иначе да умре. Убиецът е бил прекъснат от изтъкнат млад кардиолог, доктор Грейбън, който беше платил с живота си за това. И двете жертви бяха обезобразени със скалпели по възможно най-невероятния начин. Можеше да се каже, че на практика бяха нарязани на ивици.

Полицията започна грижливо разследване на убиеца, като почти нямаше съмнения кой е. Самоличността му беше установена от различни охранителни камери, от свидетели и от баджа, който беше използвал, за да проникне в разните райони на болницата. Това беше някой си доктор Уолтър Лейланд от Клюистън, Флорида. Нямаше връзка с Баптистката болница в Маями и доколкото беше известно, никога по-рано не беше имал нещо общо с някоя от жертвите. Макар официалното разследване едва да беше започнало, изглежда този доктор Лейланд прекарваше голяма част от времето си в чужбина, работейки доброволно за „Лекари без граница“ и други подобни организации. Изглеждаше също така, че списъкът му с пациенти е много кратък. Всъщност още се опитваха да си осигурят достъп до неговия кабинет. Нямаше нито секретарка, нито сестра, които да вдигат телефона, а съдебното разрешение беше на път. В добавка доктор Лейланд явно поработваше и като назначен от държавата патолог, но разследването в тази посока също беше едва в началото си. Лейтенантът каза, че ще знаят повече в следващите часове и дни. Бяха намерили колата на лекаря и все още я претърсваха и анализираха, както и мобилния му телефон и кредитните му карти. Обаче най-голямата мистерия си оставаше защо е превъртял така и е убил двама души по толкова жесток начин.

След това Пендъргаст разговаря със сестрата от спешното отделение, която потвърди, че доктор Лейланд е влязъл в стаята на осемдесет и две годишната Фредерика Монтоя, която била на дни, дори на часове от смъртта заради застойна сърдечна недостатъчност. Няколко минути по-късно в стаята влязъл доктор Грейбън. Озадачена, сестрата се готвела да стори същото, когато доктор Лейланд надникнал навън и я помолил да остави работата на двамата лекари. Пет минути по-късно доктор Лейланд излязъл от стаята и казал на сестрата, че доктор Грейбън е все още с пациентката и не иска да бъде безпокоен. Когато след още пет минути доктор Грейбън не излязъл, сестрата се разтревожила и проверила.

Пендъргаст я пусна да си върви и повика началника на болничната охрана. Мъжът обясни, че още не са приключили с проучването на всички записи от охранителните камери и макар да имат много снимки на доктор Лейланд как минава край рецепцията на болницата, как влиза в лекарската съблекалня и от други места, все още не са намерили снимки как излиза от болницата. Не, видеотехникът не може да обясни това разминаване.

Пендъргаст помоли за снимка на доктор Лейланд и мъжът изпълни желанието му със зърнест скрийншот. Известно време Пендъргаст и Лонгстрийт изучаваха снимката: мъж с прошарена коса и дебели бузи.

— Не прилича на типичен сериен убиец – каза най-накрая Лонгстрийт. – Както и да е, в него има нещо познато.

— Няма нищо – измърмори Пендъргаст.

Най-накрая повика началника на криминологичния екип. Мъжът беше имал два часа на разположение да нахвърля на лист откритото от него и сподели много интересно наблюдение. Възрастната жена бе умряла първа, а ударите и сеченето със скалпела са започнали едва когато нещастният лекар влязъл ненавреме в стаята.

— Откъде сте сигурен? – попита Пендъргаст.

— Навсякъде имаше пръски кръв – отговори криминологът. – По ниската част на стените, леглото, апаратурата за мониторинг имаше пръски артериална кръв от доктор Грейбън. Повечето обаче бяха припокрити от кръвта на госпожа Монтоя.

— Няма логика в това – обади се Лонгстрийт. – Ако Лейланд е бил прекъснат, докато убива Монтоя, човек очаква анализът на кървавите пръски да показва точно противното.

— Точно така – кимна криминологът. – И още нещо: по стените има много по-малко кръв от госпожа Монтоя, отколкото от доктор Грейбън.

Пендъргаст помисли малко. После кимна на мъжа:

— Благодаря ви, много ни помогнахте.

Когато криминологът излезе от помещението, Лонгстрийт се обърна към колегата си.

— Добре, признавам, че това е главоблъсканица. Как този доктор Лейланд е излязъл от болницата, без да го видят? И защо е извършил това брутално двойно убийство, защо е нарязал двама невинни на парчета? Обаче по-важно е друго: теб какво те интересува?

— Отличен въпрос. Можеш ли да уредиш да видим труповете?

— Имаш предвид в моргата? Разбира се, ако побързам да се обадя тук-там. Тук във Флорида не държат труповете дълго в хладилника. – Лонгстрийт се намръщи. – Я чакай… да не би да мислиш, че…

Пендъргаст повдигна вежди, все едно чака и другата лампичка да светне.

Обаче началникът му поклати глава.

— О, не. Няма логика в това.

— Точно това си мисля и да, в него няма смисъл. Тъкмо това ме интересува: напълно странната и необяснима природа на тези убийства. Това и скрийншотът на доктор Лейланд. Надявам се, че един оглед на труповете ще хвърли допълнителна светлина върху тези неизвестни. – И Пендъргаст посочи към мобилния телефон в джоба на Лонгстрийт. – Е, Хауърд, ако нямаш нищо против? Ти сам каза, че времето е от съществена важност.