Обсидиановата стая

11.

В слънчевия ад на Калахари Проктър спря отново, за да погледне в картата. Макар да имаше голям опит в пустинни операции, мястото го смая със своите огромни размери. Не можеше да се каже, че е напълно лишено от живот. На няколко места беше видял животни, включително антилопи орикс, гну и цяло семейство жирафи. Имаше снопчета трева, храсталаци и от време на време се виждаше по някое дърво. Онова, което го изнервяше, беше огромната безкрайност на пейзажа: онагледена безграничност.

Слезе от колата и разгърна картата върху жежката земя. Взе четири камъчета и затисна краищата й. Нямаше вятър, но въздухът трептеше от горещината. Извади джипиеса, включи го и го остави върху картата, наблюдавайки как бавно намира сателити и накрая му показа неговото местоположение. Намери го на картата и се замисли какво ли означава това.

Ню Ксаде беше на почти 240 километра зад гърба му, а пред него се простираха още 400 километра пустиня. Обаче знаеше, че е на прав път, и в този случай не му беше отнело много време, за да се увери в това. Лендроувърът на Диоген беше профучал през градчето с висока скорост, затова всички го бяха забелязали. В другия край на града, откъдето започваше черният път, следите от гумите му бяха лесно различими. Докато продължаваше преследването, въпреки че от време на време спираше, за да се консултира с картата, Проктър сякаш скъсяваше преднината на своята мишена. Предполагаше, че причината е тежкият хладилен ковчег, който Диоген превозваше. Това сигурно се отразяваше на движението и управлението на лендроувъра.

Там, където черният път се губеше, следите от колата на Диоген се виждаха върху пътеки на странстващи говеда, животински пътеки и поредица сухи и твърди като камък речни корита, преди да продължат из пустинята. Пясъчната й повърхност, подпомагана от безветрието, съхраняваше отлично следите от гуми. Помагаха и полегатите лъчи на утринното слънце. Колата на Диоген беше описала лека извивка в северозападна посока и Проктър подозираше, че се насочва към средата на Калахари. Бяха стигнали до официалната граница на големия Калахарски дивечов резерват, но това място се намираше много далеч от обичайните маршрути на организираните сафарита. Тук земята беше плоска, безплодна и монотонна.

Сега, докато гледаше картата, Проктър започна да разбира къде може да отива Диоген: място, обозначено на картата като Измамната долина. Беше посочено като дълга, несигурна, плитка клисура. В средата й имаше сухо речно корито и свършваше при място, наречено Измамното блато – голямо мъртво езеро. Проктър можеше само да гадае какви са тези „измами“ и как изглежда мястото в действителност.

Неговото предположение беше, че Диоген е убил Констънс за отмъщение. Ако беше така, за какво му беше този ковчег с охлаждане? Защо беше това невероятно отдалечено място? Възможно ли е Констънс да се е съпротивлявала и да е била убита по случайност? Възможно беше, като се имат предвид омразата й към Диоген и неконтролируемите й яростни изблици. А и приказките на летище „Акджуджт“ за забавяне по неизвестна причина, причинено от един от пътниците.

Измамната долина се намираше на още трийсет и два километра в северозападна посока. Сега слънцето се беше изкачило високо на хоризонта. На Проктър това не пречеше, защото климатикът в лендкрузъра работеше отлично.

Качи се в джипа, включи на скорост и потегли, следвайки бавно и грижливо следите. След около час видя на хоризонта силуетите на няколко акации. Когато ги наближи, забеляза плитка, извиваща се клисура – Измамната долина. Следите се спуснаха в речното корито и продължиха по пясъка – ясни и лесно различими на ранното следобедно слънце. Той увеличи рязко скоростта, карайки толкова бързо, колкото смееше. Колата се люшкаше и поднасяше, докато летеше по следите на Диоген.

Речното корито се разшири и колата изведнъж се озова върху твърдата като камък глинена повърхност на Измамното блато. Беше празно и пусто като стокилометров паркинг.

Следите от гуми изведнъж изчезнаха.

С ругатня Проктър наби спирачки и слезе от джипа. Огледа земята и успя да види едва-едва откъде е минала колата на Диоген. Обаче следите бяха почти невидими върху твърдата като скала повърхност и сега щеше да е нужно голямо внимание, умения и време за тяхното следване.

Беше очевидно, че това е било грижливо планирано.

Проктър се качи на тойотата и потегли бавно, като следеше внимателно през предното стъкло речното дъно. Виждаше слабите следи от гумите, но не можеше да кара по-бързо от осем километра в час и често трябваше да спира, за да разузнава.

Колата пред него беше престанала да се движи в права линия: понякога правеше зигзаги или остър завой и дори се връщаше обратно по своите собствени следи.

Малко преди смрачаване Проктър отново потърси помощта на картата. Просна я на земята и извади джипиеса. Откри, че сега се намира в центъра на Измамното блато. Джипиесът му показваше, че Диоген го е водил насам-натам във влудяваща поредица от кръгове и зигзаги.

Изведнъж чу как двигателят на лендкрузъра, който беше оставил да работи, изхълцука, после още веднъж и накрая загасна.

Почувства внезапна и силна тревога. Двигателят не беше прегрял: той го следеше като орел, а температурата на въздуха вече бе започнала бързо да спада. Качи се в колата и завъртя ключа.

Стартерът изщрака, но нищо повече.

Тревогата му се засили. Каза си да се успокои: вероятно заради праха и горещината полюсите на акумулатора се нуждаеха от почистване.

Отвори предния капак и надникна вътре. Полюсите наистина бяха прашни, но не кой знае колко. Бързо ги почисти, кабелите и заземяването – също. Провери акумулатора с отвертка и изкара голяма искра. И той беше наред.

Въпреки това тойотата не искаше да запали.

Проктър изключи от скорост и използва отвертката да шунтира релето на стартера и да го провери.

Не работеше.

Нямаше логика в това. Как, по дяволите, стартерът беше свършил в мига, когато двигателят спря?

Плъзна лъча на фенерчето из двигателния отсек. Всичко изглеждаше нормално. Не се виждаха течове, нито откачени кабели или други следи от саботаж.

Саботаж! Проктър си погледна часовника. Двигателят беше спрял да работи точно в 18 часа. Съвпадение? Вероятно, но въпреки това изнервящо.

Внезапното спиране на двигателя трябваше да има обяснение. Проктър познаваше автомобилите и скоро щеше да го намери.

Четири часа по-късно, изтощен и побеснял, Проктър седна до колата и се облегна на едно от колелата. Успокои се и взе да прави инвентаризация на свършеното. Изчерпателната и подробна проверка го убеди в едно: по някакъв начин главният компютър на всъдехода беше препрограмиран да спре напълно тойотата точно в 18 часа, когато вече е започнало да се смрачава. Това беше единственото, което не би могъл да поправи. Не само щеше да е нужен сложен диагностичен компютър, но и програмният код на двигателя, който беше собственост и строго охранявана тайна на фирмата, държаща патента.

Проктър се зае да обмисля своето затруднение. Беше преживял нещо като просветление. Нямаше съмнение, че всичко това е организирано много грижливо: абсурдно сложен план да го подмами на края на света… и да го остави да заседне там.

Тойотата беше безполезна. Щеше да се наложи да върви до Ню Ксаде, който сега беше на 280 километра зад него. Имаше храна и много вода. Щеше да върви нощно време. Бързо си направи сметката наум. Разполагаше с около трийсет литра вода. Щяха да са му нужни три и половина литра дневно. Запасът беше за около седем-осем дни, значи трябваше да изминава по четирийсет километра дневно, за да стигне до Ню Ксаде.

Имаше известен шанс да излезе жив от пустинята. Без съмнение Диоген знаеше и това.

Истинският въпрос беше защо изобщо Диоген е организирал тази сложна измама? Тя наистина беше сложна: включваше няколко самолета, финтове и заблуди, дълго преследване с коли. Хората, с които се беше срещнал по пътя, бяха заблудени, а други му бяха оказали помощ срещу заплащане. Затова не беше сигурен кое е истина и кое – не. Кой го беше излъгал? Пилотът на бомбардиъра, собственикът на автокъщата – за тях Проктър беше сигурен. Останалите бяха видели онова, което Диоген беше поискал да видят. Първите двама обаче, бяха част от неговия план. Поне така смяташе. Бяха лъгали Проктър в лицето, макар и двамата да осъзнаваха на каква голяма опасност се излагат. Беше ли възможно собственикът на автокъщата да е продължил да се придържа към сценария на Диоген въпреки насилието, което Проктър беше упражнил над него?

Съществуваше и въпросът за самата Констънс. Проктър беше видял лицето й само веднъж: в записа на охранителната камера на летището. Ако Диоген беше способен на такава изпипана измама по всички други въпроси, може да го е заблудил и за това. Беше малко вероятно… но възможно. Мъртва ли е, или жива?

Защо? Защо? Всичко това беше толкова трудно за разбиране, че Проктър се изпълни с безсилен гняв.

Пое си дълбоко дъх и осъзна, че е на крачка от пълното изтощение и психозата заради дългото безсъние. Не беше спал от близо шейсет часа. Не можеше да направи нищо повече, преди да поспи.

Когато се изтегна в нощния хлад, чу в далечината пулсиращо кресчендо, което разпозна като рева на голям мъжки лъв. Ревът беше последван от друг, след това от още един: зов и отговор. Беше групичка агресивни мъжки, които още са твърде млади, за да имат собствен прайд. Ревът ги събираше, за да ловуват заедно.

Кооперативен лов.

Щеше да се оправя с това по-късно. Той затвори очи и веднага се унесе в дълбок сън без сънища.