Обсидиановата стая

68.

Флавия, която се беше проснала по очи, когато чу експлозията, се изправи. Не беше сигурна какво се случва и защо, но осъзна, че настъпилият внезапно хаос ще й е от полза. Хаосът щеше да стане нейно прикритие, неин приятел.

Промъквайки се по края на острова сред ивицата мангрови дървета, тя се приближи до мястото, където беше избухнал взривът. Сега то гореше ярко, осветявайки небето отгоре достатъчно силно, за да може човек да се ориентира в мрака. Отляво чу кратка стрелба. Мангровите дървета свършваха в северния край на острова. Тя се присви, оставайки зад тях, погледна и пред нея се откри сцена на пълно разрушение.

В откритото пясъчно пространство беше изровен голям кратер, бледи пламъци трепкаха в него, все едно е вулкан. На около двеста метра от него хеликоптер лежеше на едната си страна, а от него се вдигаха пламъци до небето. Няколко трупа бяха пръснати около него, а двама мъже – може би парамедици – се бяха надвесили над тях. Тя се огледа и видя на около петнайсет метра от себе си друг мъж, който лежеше бинтован на носилка и стенеше. Изглежда вече се бяха погрижили за него и го бяха оставали временно, докато триажират[59] другите.

Тя не можеше да разбере какво се случва тук и защо кацнаха хеликоптери, пълни с въоръжени мъже, но не я беше грижа. Имаше една-единствена цел: да очисти тази кучка Констънс.

Все така приведена, Флавия се втурна по откритата площ и през острицата, зарязвайки прикритието на мангровите дървета. Скоро се озова при мъжа на носилката. Главата и ръката му бяха бинтовани, а очите отворени и вторачени в нея с изненада и неверие.

Тя го огледа бързо и откри каквото търсеше: кобур с .45 калибров пистолет в него. Измъкна го, извади пълнителя – пълен беше.

— Какво… вие…? – попита мъжът с болезнен глас.

— Взимам оръжието ти.

Той замърмори и се размърда, опитвайки се да стане.

— Не…

— Успокой се, нищо не можеш да направиш.

— Неее… – каза той по-високо.

— Ще се видим по-късно – каза тя, обърна се, но се поколеба, реши нещо друго, върна се и извади убиеца на зомбита от чантичката на кръста.

Работата й отне само десет секунди.

Забърза обратно към редицата мангрови дървета, спря за миг да разгледа оръжието – хубав „Колт“ модел 1911, пъхна го под колана на панталона си и пое на юг, за да открие кучката.

На брега Лонгстрийт беше достатъчно далеч от взрива, но въпреки това ударната вълна го повали. Не беше ранен, но му изкара ангелите. Тримата най-близо до него бяха на земята. Той се втурна да им помага, докато останалите от Червения екип започнаха да се връщат. В този момент хеликоптерът, който взривът бе повалил на една страна, избухна в пламъци. Чу се още една експлозия, когато се взриви резервоарът. Всички бяха в паника, защото сметнаха, че са подложени на мощно нападение, и започнаха да стрелят по всичко, което се движеше. За миг и Лонгстрийт повярва в това, но когато видя дълбокия кратер, разбра, че е дело на предварително заложено взривно устройство. Диоген беше поставил бомба в най-очевидната зона за приземяване на острова и те бяха попаднали право в капана му. Това беше един от сценариите, за които го предупреди Пендъргаст. Осъзна, че е подценил твърде много съпротивата, която щяха да срещнат, и започна горчиво да се упреква.

В слушалките на шлема си чуваше объркването и смайването сред хората от неговия и от Синия екип. Веднага повика останалите зодиаци от Кий Уест с подкрепления и парамедици, за да изведат ранените. Обаче Кий Уест беше на осем мили в югозападна посока. При скорост от трийсет възела на лодките щяха да са им нужни петнайсет минути, докато стигнат до кея на острова.

Лонгстрийт трябваше веднага да вземе решение: или да отмени нападението, или да го завърши с пълна преса срещу противника. Ако се оттеглят сега, противопоставянето можеше да се проточи седмица или дори месец – нови Руби Ридж[60] или Уейко[61]. Беше очевидно, че си имат работа с умопомрачен човек. Въпреки че операцията започна твърде зле, не я ли завършеха, щеше да е още по-лошо. Или трябваше да продължат, или веднага да си тръгват.

Лонгстрийт събра хората с помощта на радиовръзката. Те бяха стреснати и на ръба да изгубят контрол. Той им разясни положението, за да ги извади от объркването, в което бяха изпаднали. Нареди им да престанат да стрелят и да се прегрупират. Заповяда да се евакуират ранените и атаката да продължи по план. Синият екип, който още беше в пълен състав, трябваше да превземе къщата. Той и остатъкът от Червения щяха да продължат на север, за да прочистят острова. Чувалът щеше да се затвори при срещата им около основната къща, където се надяваше Диоген да опита да окаже съпротива. Там можеха да го нападнат със сълзотворен газ, шокови гранати или да подпалят къщата.

Докато се придвижваха по плажа, изпълнителният директор поддържаше непрекъснат контакт с останалите от екипа и слушаше техните разговори по канала. Един от хората му се обади неочаквано. Гласът му беше сведен до шепот:

— Червен едно, тук някой се крие в храсталаците.

— Червен две, изчакай подкрепление. Аз съм на път.

Лонгстрийт забърза със сложени очила за нощно виждане към мястото, посочено от джипиеса. Това беше гъст участък от мангрови дървета и малки палми. Той се движеше бързо и скоро се присъедини към своя колега. Мъжът беше заел позиция зад гъст храсталак.

— Ето там – посочи Червен две – чух някой да се движи. Извиках му да излезе, но нямаше отговор.

Лонгстрийт се заслуша. Намираха се близо до брега и лабиринт от мангрови дървета, който продължаваше напред във водата. Извика:

— ФБР, излезте с вдигнати ръце!

Отговор не последва, но се чу лек плисък като от човек, който крачи в плитка вода. Той претърси гъстата плетеница от растения с очилата си, но не видя нищо. Ако това беше Диоген, а Лонгстрийт беше почти сигурен, че е, трябваше да внимава. Вероятно щеше да се бие до смърт.

Махна на Червен две да опише полукръг отдясно в опит да пресече пътя му и с подобен жест му показа, че той ще отиде направо. Мъжът кимна.

Когато предпазливо излязоха иззад прикритието си, изтрещяха два изстрела. Лонгстрийт и Червен две веднага се хвърлиха на пясъка.

— Добре ли си? – попита Лонгстрийт.

— Да – прошепна колегата му в отговор.

— Мини диагонално през този гъсталак. Аз отивам направо, за да пипна този задник.

Изпълнителният директор запълзя по корем. Трябваше да елиминира стрелеца. Смяташе, че има предимство заради очилата за нощно виждане, макар че не можеше да е сигурен, че Диоген няма.

Докато пълзеше, отново чу тих плисък. Явно мъжът се оттегляше. От позицията си по корем се прицели по звука и стреля два пъти.

Това подплаши стрелеца да ускори оттеглянето си и Лонгстрийт чу поредица от плискания, които му позволиха да се прицели по-добре. Отново даде два изстрела и реши, че е чул тихо стенание.

Скочи на крака и хукна към звука, нагази във водата и пое по тесен, плитък, виещ се между мангровите дървета канал. Стреля веднъж, после още веднъж малко по-встрани, за да държи стрелеца под напрежение и да потисне неговия ответен огън. Сред дърветата беше много тъмно, но с очилата си виждаше отлично. Молеше се стрелецът да не вижда толкова добре. Червен две беше зад него откъм лявата му страна, описвайки полукръг, за да отреже пътя на мъжа. Беше измислил така настъплението, че да няма поражения от приятелски огън. Обаче искаше първи да стигне до него. Ако това беше Диоген, щеше собственоръчно да го убие и този план му позволяваше да има отлично извинение, щом го направи.

Спря да се ослуша. Пред очилата му се мярна някакво размазано движение, но беше твърде бързо, за да може да се прицели. Продължи напред и стреля веднъж, бързайки по тесните канали между мангровите дървета. Приближаването му подплаши стрелеца. Чу пукот и плискане на вода, докато мишената бързаше с все сили да се измъкне.

Откъм дърветата долетя друг изстрел, който прекърши клона до рамото му и Лонгстрийт се хвърли във водата. Копелето май не беше толкова подплашено, колкото предполагаше. Още два изстрела, които минаха над него, после пукотът на клони и плискането на вода продължиха, докато стрелецът продължаваше да отстъпва.

Не беше далече и шумът бе отлична мишена.

Лонгстрийт стана, прицели се грижливо и стреля. Чу се вик, след това плисък и настъпи тишина.

Той забърза през сплетените мангрови дървета и стигна до стрелеца. Вгледа се невярващо в него: беше млада жена, просната по гръб и цялата в кръв. Очите й бяха широко отворени. За секунда Лонгстрийт си помисли, че това трябва да е Констънс Грийн. Не, това със сигурност не беше жената, която бе видял на снимка по време на брифинга. Всъщност с известен шок установи, че знае коя е тя. Разпозна лицето й от полицейските снимки и видеозаписите, които беше гледал. Флавия Грейлинг го гледаше вторачено с бляскави, пълни с омраза очи. Тъй като силите й намаляваха, се опита да вдигне пистолета, но той се пресегна надолу и го измъкна от ръката й. В другата тя стискаше опасен на вид нож за широката ръкохватка. Гримасничейки от болка, се надигна, сякаш искаше да го хвърли… но падна обратно по гръб.

Колегата му се появи изотзад.

— Какво, по дяволите, става? Момиче?

— Да.

Лонгстрийт не можеше да си представи какво прави тя на Халсиън. Цялата работа се превръщаше в абсолютна каша. В края на краищата Пендъргаст излезе прав.

— Тя не е мишена номер две, нали?

— Не.

— Тогава откъде се е взела?

— Нямам представа.

— Излез оттук, отиди на кея и вземете един „Зодиак“, за да я евакуирате оттук.

— Мъртва е.

— Може би. Изведете я и направете всичко възможно. Отивам да се срещна със Синия екип при основната къща.

Лонгстрийт излезе от мангровите дървета и пое нагоре по брега.