Обсидиановата стая

58.

В западния край на Халсиън, дълбоко в гъста група от мангрови дървета, Флавия Грейлинг се размърда в своя спален чувал с цвят каки. Това не беше неспокойно движение – безпокойството затихна преди известно време. Беше мудното раздвижване на човек, който е стигнал до важно решение и сега само изчаква момента, за да го осъществи.

В началото се беше ядосала. Толкова много, че червена мъгла й пречеше да вижда, докато насочваше лодката по курс далеч от острова, и тя заседна няколко пъти в плитките води на резервата. Докато стигне до Маратон[53], червената мъгла се беше разсеяла и тя отново усети спокойното очакване, което винаги изпитваше преди операция, подобно на добър, твърд бетон под краката. О, разбира се, все още беше ядосана, но сега беше каменно гневна. Добре познаваше това чувство.

Имаше само един начин да го преодолее.

Беше се отбила в един магазин за оцеляване на открито в Маратон и използвайки малко от парите, които Диоген й даде в Маями, купи припаси за седмица: спален чувал, водонепроницаемо платнище, пластмасова лопата, вода за пиене, хигиенни принадлежности, резервни батерийки, енергийни блокчета от по 1200 калории всяко с неизбежния им вкус на ябълка и канела, плюс двайсетина пакета готови за ядене храни – макарони с говеждо чили, „Бьоф Строганов“, макарони с боб. В оръжеен магазин надолу по улицата използва фалшивата си самоличност, за да купи един „Глок 22“, резервен пълнител и две кутии с по 50 патрона калибър .40.

Напълни резервоара на плоскодънната лодка с пропелер и скрито се върна на острова откъм необитаемата му страна.

Бързо успя да намери гъстата група мангрови дървета настрана от сградите, като се изключат няколкото стопански постройки и един стар висок комин. Тук грижливо скри плоскодънната лодка и си направи лагер. След това проведе дълго разузнаване.

Подобната на храм постройка беше пуста. Светлините в главната къща бяха запалени, но тя не видя никакво движение. Беше сигурна обаче, че Питър, или по-точно Диоген, е вътре. Както и кучката.

В началото гневът й беше насочен само срещу Диоген. През цялото време я беше лъгал, крил своята истинска самоличност, своя таен живот. Независимо от това колко се бяха сближили, срещу колко опасности се изправиха заедно, колко предизвикателства преодоляха. Не само това, но е бил с друга жена – Констънс Грийн. Същата, която беше нарекъл кучка изнудвачка, към която изпитва единствено презрение.

Всичко беше лъжа. Но колкото повече мислеше за това, толкова по-ясно й ставаше, че не е честно да стоварва всичко върху него. Диоген не я беше заблудил от злоба или от някаква вродена жестокост. Беше го направил, за да се защити. Бил е заплашен по някакъв начин – сигурна беше в това! Не й беше разказал много за своето минало, но тя инстинктивно разбра, че нещо – събитие или поредица от случки – го бе наранило ужасно. Бе строшило нещо у него – нещо дълбоко и фундаментално.

Това беше нещо, което Флавия можеше да разбере.

Не беше негова вината, че не може да й се довери. Всъщност беше го правил – няколко пъти й бе поверявал свободата и живота си. Проблемът беше в това, че не бе напълно честен с нея. Сега, когато знаеше истинската му самоличност, тя щеше да му докаже, че вече няма причина да крие от нея каквото и да било. Би могла да му помогне да се защити от онова, което го тласка към толкова секретност.

Констънс Грийн обаче беше друга работа. Тя се намъкна в неговия живот, настани се удобно в тайния му дом и отмъкна любовта му – тази любов, която Флавия знаеше дълбоко в своето сърце, че принадлежи на нея. Когато Констънс се махнеше от нейния път, теренът щеше да е чист. Разбира се, можеше да отнеме време да го спечели. Но опитът си заслужаваше. Защото Диоген беше единственият мъж на света, който предизвиква у нея нещо различно от гадене. Двамата бяха сродни души – тя го знаеше. Най-накрая и той щеше да го разбере. Щом веднъж тази кучка бъде изтрита от съзнанието му.

Но трябваше да внимава и да свърши това както трябва. Не биваше да позволи на Диоген да гледа на Констънс като на жертва или още по-лошо – мъченица. Кой знае каква мрежа беше изплело това момиче, какви психологически игрички разиграваше? Затова Флавия трябваше да наблюдава, да чака и да избере момент по свой вкус.

Разбира се, съществуваше вероятност всичко да се провали. Диоген можеше да не разбере какво прави тя или защо, и да я нападне. Беше се подготвила емоционално и физически за тази възможност. Затова си беше купила полицейските пълнители към глока – петнайсет патрона в пълнител и един в патронника. Шестнайсет изстрела, преди да се наложи да презареди. Ако се наложи, ще загине в градушка от изстрели.

Но Флавия беше почти напълно сигурна, че това няма да се случи. Сега тя, а не Диоген бе диригентът и щеше да се погрижи всичко да мине като по ноти. А после курвата щеше да е мъртва и тя, Флавия, щеше да е жената в странния сиво-черен храм.

Тя се размърда отново с наслада в спалния чувал, после пак затвори очи.