Обсидиановата стая

69.

Лонгстрийт се затича по брега и скоро се озова при основната къща. Тя вече беше заобиколена от Синия екип, а специалистите по преговори за освобождаване на заложници с мегафон канеха всички да излязат. Последно предупреждение! След това спецотрядът ще влезе и всяка съпротива ще бъде смазана с огън на поражение!

— Има ли някого вътре? – попита Лонгстрийт, когато застана до ръководителя на Синия екип.

— Не знаем. Не се стреля, не забелязахме движение вътре, нищо не се чува. Може би къщата е празна.

Лонгстрийт кимна. В мига, в който видя къщата, разбра, че Диоген не е вътре. Обширна дървена постройка, която можеше да изгори за пет минути и не предлагаше защита: 9-милиметров куршум можеше да мине през цялата сграда.

— Използвайте шокови гранати и влизайте!

— Да, сър.

— Аз продължавам. Имам специална задача. – Лонгстрийт се обърна. Диоген и жената бяха някъде другаде. Нападението на къщата бе отлична диверсия, която щеше да му позволи да ги намери, когато най-малко очакват. Докато започна да се отдалечава, чу мъжът с микрофона да казва, че последната им възможност да излязат, е изтекла. Миг по-късно се чу звукът на трошащо се стъкло и приглушените трясъци на шоковите гранати.

Промъкваха се скрито през мангровите дървета далеч от мястото, където се развиваха събитията. Пендъргаст подкрепяше Констънс, докато държеше Диоген, който вървеше напред, под прицел. Брат му крачеше бавно, все едно върви в мъгла. Придвижваха се внимателно, като внимаваха винаги да са под прикритие. През дърветата пред тях Пендъргаст видя втори огън. Знаеше, че това е къщата на иконома. Миг по-късно надникна към полянката, която заобикаляше къщата. Наистина гореше – бяха я превзели и прочистили. Сега дебелият том на „Одисей“ лежеше в пясъка, където личаха отпечатъците на много крака. Специалният отряд беше продължил напред, оставяйки района пуст.

— Върви – нареди той и махна с ръка към пътеката, която водеше от вилата към брега.

— Къде отиваме? – попита Диоген.

Пендъргаст не му отговори. Поеха по пътеката и след малко излязоха на края на плажа. Пендъргаст спря, за да разузнае. Беше пуст. Един „Зодиак“ беше вързан за кея срещу основната къща. Видя двама души, които товареха ранени на носилки в лодката. Скоро след това двигателят заработи, тя се отдели от кея и с висока скорост пое на югозапад. Изглежда сега действието се развиваше главно около основната къща.

Те продължиха да вървят, като се придържаха в сенките на дърветата, надвиснали над края на пясъка. Пендъргаст спря, след като изминаха две трети от дължината на дългия бряг. Близо до брега беше веригата от малки мангрови островчета, осеяли плитките води.

— Алойшъс.

За изненада на Пендъргаст от мрака се показа фигурата на мъж. Лонгстрийт. В ръката си държеше пистолет.

— Трябваше да се досетя след последния ни разговор, че ще намериш свой начин да дойдеш тук – каза той.

Не получи отговор.

— Не съм сигурен какво се готвиш да сториш – продължи началникът, – но ще се почувствам много по-добре, ако пуснеш пистолета на земята.

Пендъргаст го направи.

— Ти може да си забравил своята чест и нашата клетва, но аз не съм. – Лонгстрийт пристъпи напред и насочи пистолета си срещу Диоген. – Времето дойде – каза той. – Приготви се да умреш, копеле.

Настъпи дълго мълчание.

Това сякаш изнерви Лонгстрийт. Той стрелна поглед към Пендъргаст.

— Той уби Декър.

Мълчание.

— Ще го гръмна, ще си уеднаквим показанията и никой няма да разбере.

— Не – каза Констънс.

Лонгстрийт не й обърна внимание. Пръстът му започна да обира свободния ход на спусъка.

— Не! – извика Констънс и неочаквано блъсна Диоген настрани точно в момента, когато проехтя изстрелът. Куршумът го пропусна. Тя застана пред Диоген.

— Мамка му, разкарай я оттам – каза Лонгстрийт на Пендъргаст.

Пендъргаст го погледна.

— Моят отговор също е… „не“!

— Какви ги приказваш?

— Няма да го убиеш.

— Ние дадохме клетва! Той уби Декър. Ти сам каза, че единственият изход е да бъде убит.

— Той ми е брат.

Лонгстрийт се втренчи в него смаяно.

— Съжалявам – каза Пендъргаст. – Той е част… от семейството.

— Семейството?

— Вероятно трябва да си Пендъргаст, за да разбереш. Аз съм виновен в ужасни престъпления срещу моя брат. Аз съм причината той да е такъв, какъвто е. Сега осъзнавам, че ако участвам в убийството му, няма да мога да живея в мир със себе си. Буквално. Няма да имам друг избор, освен да сложа край на живота си.

Лонгстрийт започна да мести поглед от единия брат към другия.

— Кучи син, това е направо нечувано!

— Хауърд, моля те, не убивай брат ми. Той ще изчезне и повече никога няма да чуеш за него. Имаш думата ми.

В този миг Диоген се засмя саркастично и налудничаво.

— За бога, не го слушайте. Убийте ме! Искам да умра. Побързай, човече! Братко, кажи на своето приятелче да натисне спусъка! – От устата му се откъсна потиснато ридание, макар че продължаваше да се смее.

— Той е сериен убиец – каза Лонгстрийт. – И ти очакваш да го пусна просто така?

— Кукуригу! – изрева неочаквано Диоген, пръскайки изпълнителния директор със слюнки. – Кукуригу!

— Повярвай ми, ако го оставиш жив, това ще му причини много по-голяма болка от всичко, което съдебната система може да му стори. – Пендъргаст направи пауза. – Той повече няма да убива. Сега вече зная това. Но решението е твое. Слагам моя и неговия живот в твоите ръце. Констънс, моля те, отдръпни се.

Констънс се поколеба за миг, после се подчини.

Мина една непоносимо напрегната минута. След това Лонгстрийт бавно свали пистолета.

— Не мога да повярвам, че го правя – каза той. Вторачи се в Диоген с открита омраза и се изплю в пясъка. – Копеле, ако те видя още веднъж – мъртъв си.

Пендъргаст бързо пристъпи към Диоген, който беше млъкнал и само гледаше, за да му свали белезниците.

— Прецапай до тази група островчета. При най-външния от тях, в един канал на мангровите дървета, ще намериш каяк. – Той му протегна раничката си. – Вътре има храна, пари, вода и карта. Насочи се към Джонстън Кий. Не се набивай на очи. Когато нещата утихнат, върни се в цивилизацията. Не се съмнявам, че можеш да измислиш хубава история и нова самоличност. Надявам се, и нов външен вид. Защото Диоген Пендъргаст умря тук при взрива. Метафорично и буквално.

След известно колебание Диоген взе раницата, надяна я на раменете си. Пристъпи напред прегърбен, все едно раницата положи на раменете му тежко бреме. С бавни крачки навлезе в черната вода. Но след малко спря и се обърна. Тъмният му силует сякаш трептеше в сумрака като безплътен призрак.

— Умрял казваш? Братко, много си прав. Аз наистина съм мъртъв. – Обърна се и изчезна в мрака.

След известно време в мълчание Лонгстрийт се обърна към Пендъргаст:

— Това беше прекалено. Дори нещо повече. Накара ме да наруша клетвата и задълженията си като федерален агент. – Той се огледа. – Смятам, че повече нямаме работа тук. Ти и аз, братко, също свършихме. – После рязко се обърна. – Какво ще правим с нея?

Пендъргаст отговори с многозначителен тон:

— Имаш предвид жертвата на отвличане? Слава богу, успяхме да я спасим. Констънс, агент Лонгстрийт ще се погрижи за теб и ще те изпрати в болница. Разбира се, ще има разпит, на който ще разкажеш на ФБР за своето отвличане.

— Разбирам, но ти, Алойшъс, какво ще правиш? – попита Констънс впила очи в него.

— Ще си ида у дома и ще те чакам там.

Докато говореха, още два зодиака спряха на кея. Скоро се появи и трети. Всички бяха пълни с хора. Сега пламъците се извисиха над върховете на дърветата. Основната къща беше пламнала, както Лонгстрийт знаеше, че ще стане, когато заповяда да използват шокови гранати. Мъжете изскочиха от лодките и хукнаха по кея. Някои се отправиха към горящата сграда, а други се откъснаха от тази група и хукнаха нагоре по брега към него. Лонгстрийт бързо включи микрофона и слушалките, после извика в него:

— Всичко наред ли е? Чудесно. Ние спасихме отвлечената Констънс Грийн. Тя е ранена. Евакуирайте я с лодка. Заведете я в болницата на Лоуър Кийс. Пратете с нея двама агенти за защита.

— А мишената? Нещо ново за него?

Лонгстрийт се поколеба за миг, мускулите на челюстите му играеха.

— Измъкна се като страхливец – каза той енергично. – Когато кацнахме, се самовзриви и замина за оня свят. Съмняваме се, че ще намерим и нокът от него. Господа, операцията завърши.