Убиеца Андерш и неговите приятели

Глава 67

Зимата стана пролет, пролетта стана лято. Най-накрая щяха да сложат край на греховния живот поне в едно отношение. Време беше свещеничката и рецепционистът да станат законна двойка.

Най-гражданският вариант, който откриха, беше губернаторката на Готланд, която прие да ги венчае пред рибарската колиба, съвсем до брега.

– Тук ли живеете? – взе, че попита тя.

– Как не! – каза свещеничката.

– Къде живеете тогава?

– Някъде другаде – отвърна рецепционистът. – Може ли да побързаме?

Младата двойка бе пожелала ускорената процедура, която приключва за петнайсет секунди, докато губернаторката излагаше аргументи в полза на триминутния вариант. Все пак щяла да пътува известно време до мястото на бракосъчетанието, така че просто да изстреля „Приемаш ли...“ по веднъж за всеки от младоженците, след което да тръгне обратно към резиденцията си, щяло да бъде доста неудовлетворително. Освен това по свое усмотрение била приготвила няколко красиви изречения за това как хората трябвало да се грижат едни за други така както се грижели за крехката готландска природа.

След известно дебатиране по телефона рецепционистът установи, че услугите на губернаторката били безплатни независимо от дължината на церемонията, затова се съгласи тя да омеша любовта с биоразнообразието, щом толкова настоявала. След това благодари за разговора, затвори слушалката и се постара да скрие всички бутилки клорин, които иначе рискуваха да влошат ненужно настроението на губернаторката. За всеки случай на следващия ден купи десет броя ароматизатори „Вундербаум“, които напъха сред морската трева, така че природата пред колибата да мирише като такава, каквато не беше, а именно жива.