* * *
Докато седяха и разговаряха, Пер Першон забеляза нещо, за което свещеничката не се бе замислила. Благодарение на Левит 19:26-28 Убиеца Андерш се беше превърнал в точно копие на самия Дядо Коледа. Трябваше само да пооправят рошавата му прическа и да му сложат по-подходящи очила. Брадата му си беше истинска и точно толкова сива, колкото трябваше да бъде.
Рецепционистът прие това за знак от... някого... и в следващия миг го осени идеята за Дядо Коледа. Всичко това би изглеждало като намеса на някаква висша сила, ако не беше установено отвъд всяко съмнение, че никоя висша сила, колкото и висша да е, не би си мръднала пръста, за да помогне на рецепциониста или свещеничката му.