Убиеца Андерш и неговите приятели

* * *

Според рецепциониста зад волана това, че Къща за гости „Шоуден“ е изгоряла до основи по такъв начин, беше просто прекрасно от две гледни точки и много лошо от една друга. Свещеничката и Убиеца Андерш го помолиха да доразвие мисълта си.

Ами, най-напред собственикът на хотела, старият скръндза и бивш крал на секс услугите, се лишаваше от основния си поминък, това беше добре! А ако рецепционистът си спомняше правилно, собственикът считаше, че не е особено мъжествено да застрахова имота за няколко хиляди крони годишно. Следователно нямаше обезпечение в случай на пожар, което беше още по-приятно.

– Не било мъжествено? – учуди се свещеничката.

– Разликата между мъжеството и чистата глупост понякога е твърде тънка.

– Ти какво смяташ в конкретния случай?

Рецепционистът отговори честно, че като се има предвид развитието на нещата, глупостта беше спечелила мача, макар че мъжеството бе водило в резултата почти до края.

Свещеничката реши да не задълбава повече в анализа на понятията за мъжество и глупост. Вместо това помоли рецепциониста да продължи по темата за доброто и лошото.

Така, добре било още, че всички отпечатъци, евентуално забравени лични вещи и всичко друго, което би могло да помогне за идентифицирането на рецепциониста и свещеничката, беше изпепелено. Двамата бяха по-непознати от всякога.

Горе-долу като Убиеца Андерш, само че на обратно. Вестниците, начело с „Експресен“, повториха историята за изключително опасния мъж и я наториха с портретни снимки. Убиецът в никакъв случай не биваше да излиза от кемпера, без да е покрил главата си с одеяло. И в никакъв случай не биваше да излиза от кемпера с одеяло на главата, защото това от своя страна също би събудило подозрение, нали? Накратко казано, Убиеца Андерш не биваше да излиза от кемпера.