Убиеца Андерш и неговите приятели

Глава 31

Вече имаха разрешение да основат религиозна общност, имаха църква (асфалтирането на гробището беше в ход), имаха пастор и резервен пастор, както и охранителен отряд в процес на сформиране. Освен това съществуваше очевидна заплаха в лицето на Графа и Графинята. Само свещеничката бе обзета от известно отчаяние, защото все още нямаше ясно алтернативно религиозно послание.

Тя на драго сърце би направила крачка или пък няколко встрани от евангелисткото учение. Предпочиташе да смеси тялото Христово с нечия друга, по-свежа кръв. Тази на Мохамед например. Свещеничката си знаеше урока. Той всъщност се казваше ал Амин – заслужаващият доверие. Наричали го също Мустафа – избрания. Имаше нещо по-приятно в мисълта за Божи пророк, отколкото в идеята, че Бог сам е забременил Мария, докато бедният Йосиф е гледал отстрани.

Но Исус и Мохамед да застанат от двете страни на Убиеца Андерш – не, това не би сработило. Също като една от другите идеи на свещеничката – да обедини Бог и Исус със сциентологията. В това влизаше и духовен метод за рехабилитация, а от такова нещо можеше да се спечелят добри пари. Срещу хиляда крони ще прочистим мислите ви. Срещу пет хиляди ще мислим вместо вас. Или нещо такова.

Проблемът беше, че сциентолозите прокарваха идеи за разни извънземни и други такива. Макар че в известен смисъл Исус също можеше да се смята за такъв, би било трудно двете учения да се съгласуват. Може би най-трудно щеше да е с възрастта на земята: шест хиляди години според Библията, но поне четири билиона според сциентологията. Дори и да се срещнеха по средата, библейските родословия трябваше да се удължат с два билиона години, а кой би имал време за такова нещо?

В действителност тя си го знаеше от самото начало: беше принудена да се придържа към Библията, която Убиеца Андерш така нежно прегръщаше и пазеше. Тъй като Църквата на Андерш на първо, второ и трето място беше комерсиален проект, свещеничката реши да стисне зъби. Християнството все пак продължаваше да е доста разпространено в Швеция. Тези, които пожелаеха да се присъединят към Църквата на Андерш, трябваше да направят само малка крачка. Църквата се отличаваше с това, че на амвона щеше да стои суперзвезда (поне докато съумяваха да опазят живота на убиеца), както и с това, че свещеничката щеше да отсее всички бисери от Библията, за да може пасторът да ги вкара в правилна употреба.

Личният фаворит на Йохана Шеландер беше измислицата на Матей за добрия самарянин28. В тази притча имаше послания от типа на „по-блажено е да дава човек...“29 от Деяния, но имаше и хумористичен обрат, тъй като след смъртта си Матей бил провъзгласен за светец в римокатолическата църква и оттогава заработил като покровител на бирниците и митническите служители.

В Притчи Соломонови също имаше богат избор. Там пишеше, че който се скъпи, ще стигне до немотия, и обратно, който дава парите си на пастор Андерш, ще цъфти като зелен лист, и разни такива. В оригинала, разбира се, не се споменаваше конкретно пастор Андерш, но това можеше лесно да се извърти. По-неприятното бе, че Притчи Соломонови бяха част от Стария завет. Това означаваше, че трябва да включи и него.

Свещеничката беше измислила всичко. Църквата на Андерш щеше да бъде крепост на щедростта. Исус щеше да е заложникът, а самият Дядо Господ – основната заплаха за най-стиснатите овце в паството.

Според изчисленията на рецепциониста пет процента от постъпленията щяха да отиват за Убиеца Андерш, пет процента за бодигардовете, пет процента за общи разноски и пет процента за хората в нужда. Оставаха едва осемдесет процента за свещеничката и рецепциониста, но трябваше да се задоволят с това. Ако алчността забиеше ноктите си в тях, нещата можеха да свършат зле. Освен това делът на Убиеца Андерш щеше да се прибави към техния в мига, в който пасторът получеше куршум между очите.

Както гласяха успокоителните думи в Писанието: „Добротворната душа ще бъде наситена“30.

28 Притчата за добрия самарянин е всъщност от Евангелието на Лука. Вероятно авторът прави умишлена грешка в унисон с ироничния дух на книгата. – Б. пр.

29 Лука 6:38. – Б. пр.

30 Притчи 11:25. – Б. пр.