Убиеца Андерш и неговите приятели

Глава 51

СЛЕД ТРЕТАТА СЪБОТА нещата като че ли започнаха да се уталожват. Втора седмица поред угощението донесе близо деветстотин хиляди крони нето на двамата нуждаещи се. Вече нямаше полза от големия екран навън, но пейките в църквата все още бяха препълнени, също както и хората, които седяха на тях.

Епитроп Екман се завърна след няколко дни отсъствие, но, изглежда, само за да шета наоколо. Засега поне не беше помолил за нова среща със свещеничката и рецепциониста. Създаваше усещането за тиктакаща бомба, но двамата си имаха други грижи на главата. Ако седнеха да поговорят с него, това в най-добрия случай би довело до включването му в групата (тоест мир и спокойствие), а в най-лошия би означавало сами да ускорят проблема, който за момента сякаш бе на пауза.

– Далеч не съм сигурен, че той си мълчи, защото няма от какво да се оплаче, но все пак предлагам засега да не го безпокоим – каза рецепционистът. – Поне докато той не ни безпокои.

Свещеничката се съгласи въпреки чувството, че всичко се развива твърде добре. След цял живот, в който всичко се е развивало зле, беше лесно да изпитваш съмнения, когато се случи обратното.

Например не се наблюдаваха никакви инциденти под формата на активност в подземния (и вероятно хвърлен в смут) свят. Заплахата на Убиеца Андерш, че списъкът с мръсни поръчки ще бъде разкрит при евентуалната му кончина, изглежда, беше подействала.

Доставките на вино и лакомства всяка сряда в тринайсет часа също вървяха по вода. Рецепционистът съзнаваше, че подобна рутина представлява идеална възможност за потенциалните атентатори и атентаторки, но разчиташе на Джери с ножа и армията му. Между другото, Джери вече беше бил шута на един от войниците си, след като се оказало, че пренебрегва задълженията си. Хванали го да хърка в камбанарията, гушнал кутия молдовско вино.

Благодарение на бързата реакция на Джери случката вдъхна по-скоро доверие, отколкото обратното. Сега отрядът беше с човек по-малко, но Джери интервюираше нови кандидати и смяташе, че липсата ще бъде запълнена най-много до месец.

Освен даренията от почти милион крони кеш седмично, забележителните усилия на рецепциониста в социалните медии им носеха по още двеста хиляди в банковата сметка на енорията. Тези пари изискваха доста административна работа. В Швеция се подразбира, че всеки, който притежава повече от десет хиляди крони кеш, или е престъпник, или укрива данъци, или и двете. Затова има наредби относно количеството пари, които човек може да внесе или изтегли от собствената си сметка, без смирено да е заявил намеренията си няколко дни предварително. Но както казахме, всичко вървеше по релси. Рецепционистът случайно бе срещнал и очаровал една банкерка, която освен това беше и една от най-отдадените и жадните енориаши в църквата. Ето защо можеше да я посещава ежедневно и да тегли дебели пачки банкноти, без жената да каже на финансовия инспектор, че има съмнения за пране на пари. Та нали знаеше, че капиталът се използва в служба на Бог (освен това с тези пари се плащаше съботната ѝ почерпка). Рецепционистът и за секунда не бе помислял да остави собствените си пари в сметка в банката. Ако настъпеха размирни времена, той и свещеничката можеха да вземат банкнотите със себе си за половин минута. Докато да се изтеглят близо милион крони от шведска банка, щеше да отнеме по-скоро половин година.

– Не бива да сме твърде алчни сега, когато слънцето най-накрая огря и нас – размишляваше рецепционистът. – Дали да не дадем на ненормалника още половин милион?

– Да, би било разумно – каза замислено свещеничката. – Но този път ние ще преброим парите.