Убиеца Андерш и неговите приятели

Глава 57

Свещеничката и рецепционистът разполагаха с шест цяло и девет милиона крони в брой, току-що преброени и събрани в един жълт куфар. Разполагаха също и с празен червен куфар, който щяха да напълнят с цялата си покъщнина.

И накрая разполагаха с пастор, който поради различни обстоятелства беше изгубил всякаква комерсиална стойност и с когото поради тази причина трябваше да се разделят. В известен смисъл можеше да се каже, че се бяха оказали в положението, в което се намираха и в шестнайсета глава на тази книга. Тогава трябваше да напуснат един хотел и да изчезнат с два куфара, пълни с пари. И пътьом да се отърват от Убиеца Андерш. Сега трябваше да напуснат една църква и да се отърват от същия убиец. Но този път по-качествено.

Не знаеха как точно да постъпят, но можеха да го измислят на спокойствие, тъй като пасторът не разбираше колко отчайващо е положението.

– Миналата седмица имаше седем посетители – каза рецепционистът. – Обзалагам се, че тази събота ще са четирима или петима.

– Най-много ще ми липсват цитатите в чест на виното – каза свещеничката. – Трябва да признаем на пастор Андерш, че успяваше да разпали хората по пейките. Жалко, че не успяхме да стигнем до най-любимия ми цитат.

– Любимият ти цитат?

– Като пиян съм и като надвит от виното пред Господа и Неговите святи думи.

– Олеле! Кой го е казал?

– Исая46. Той обичал чашката. Звучи добре – Бог говори и осигурява на слушателите безплатно напиване.

Думите бяха произнесени с неуважителна интонация, което наведе рецепциониста на мисълта, че на свещеничката ще ѝ трябват още няколкостотин години, за да прости на Бог, че е позволил една семейна традиция да я прати да Му служи против волята ѝ. Ако се бе напрегнал съвсем малко, Бог можеше да саботира следването ѝ в университета, като попромени малко безгрешните ѝ отговори на изпитите. Или, ако това би го затруднило твърде много, можеше да се погрижи изобщо да не я приемат за финалния семестър в Пасторския институт. Така свещеничката щеше да се размине със свещеничеството, независимо колко чинии баща ѝ викарият щеше да изхвърли в яда си.

Само че и това, както всичко останало, си имаше обратна страна. Може би, ако я бяха скъсали, таткото щеше да почне да хвърля чиниите по нея вместо в кошчето, а в такъв случай Бог по-скоро бе спасил живота ѝ, изпълнявайки желанието на викария. Интересно доколко ли Господ съжаляваше за това си решение.

Рецепционистът отдавна бе осъзнал собствените си ограничени възможности по отношение на теологичните размисли. Чувстваше се пӝ на място, когато боравеше с обективни факти, като шест цяло и девет милиона крони, двама взривени гангстери, един малко злощастно, но все пак, за щастие, застрелян епитроп, както и всички счупени ръце и крака (плюс няколко разбити мутри) преди това. Рецепционистът си помисли, че всъщност трябва повече от всичко да се надяват Царството небесно наистина да не съществува. Иначе и на двамата лошо им се пишеше.

46 Йеремия 23:9. Явно и свещеничката не е научила съвсем Библията. – Б. пр.