Убиеца Андерш и неговите приятели

* * *

Следващата сутрин в девет щяха да имат ново съвещание в сакристията. Свещеничката и рецепционистът предложиха на Убиеца Андерш да закусват заедно и не, в съдържанието на закуската нямало да има големи изменения. Сутрешната бутилка вино си била все същото тайнство; не можело да бъде заменена с кафе само защото очаквали официално посещение. Сандвичите обаче щели да бъдат от прясно изпечен хляб, обеща свещеничката.

Убиеца Андерш разбра. Или по-точно не разбра думата тайнство, но разбра, че традициите на причастието не бяха под заплаха.

– Ще се видим утре – каза той. – Може ли да взема една кутия от молдовското? Старая се парите да ми стигат за собствените нужди, но с един-двама приятели мислим тази вече да се сберем в кемпера, за да изучаваме Библията. Предполагам, че вие още живеете в мазето на леля ти? – каза убиецът и погледна към рецепциониста, който като редовен клиент беше договорил отстъпка за апартамента в „Хилтън“.

– Да, напълно безплатно, Бог да я благослови – отговори той, макар че никога не бе имал леля. – Вземи една кутия за приятелите си. Или две. Но утре в девет нула нула те искаме тук, свеж и трезвен. Поне относително.

Щом каза това, рецепционистът се усмихна, както беше по план, и получи непланирана усмивка в отговор.