Възмездие от гроба

28

Джейн подкара колата обратно към Кезик, питайки се как да отвлече вниманието на Дан, за да напазарува необходимото за Тенил.

— Трябва да свърша някои неща, а ми се искаше и да осъвременим данните за адресите на наследниците от списъка — каза тя.

— Аз мога да проверя адресите, ако ме оставиш при библиотеката — каза Дан. — В повечето случаи ме бива да върша такава работа — допълни той със съжаление.

— Винаги е от полза да знаеш как точно се пише името, което търсиш. Сигурен ли си, че нямаш нищо против да се заемеш с адресите?

— Напълно. А ти можеш да ми направиш една услуга — ако минеш през някой супермаркет, вземи ми мляно кафе.

— Разбира се, и без това трябва да напазарувам — уговориха се да се срещнат по-късно в едно кафене в центъра на града, после Джейн тръгна към супермаркета, за да осигури необходимото за Тенил. За щастие беше понеделник, а всеки понеделник Джуди обядваше с приятелки и след това се събираха у една от тях да играят вист. Следователно от обяд нататък Джейн щеше да може спокойно да предаде покупките си. Ако баща й си беше намерил работа из двора, тя можеше да остави покупките в колата и да изчака той да тръгне отново към пасбището.

В късната утрин кафенето се беше препълнило с жени, които си почиваха от пазаруването и туристи, решили да се подкрепят, преди да тръгнат нагоре по планината. Джейн успя да намери маса в дъното, до вратата към кухнята, и си поръча горещ шоколад и бисквити. Сладкото й действаше успокояващо — трябваше й нещо да уталожи бъркотията в тавата й. Толкова много неща се случваха, а тя не беше в състояние да намери почти никаква логическа връзка между тях.

На обяда в неделя почти бе повярвала, че Матю говори истината. Въпреки лошия опит, който бе натрупала от общуването си с него, откакто се помнеше, все й се искаше да вярва, че той може да се промени. Но когато Алис Клулоу разкри, че той се е обаждал на Едит, Джейн бе принудена да приеме, че подозренията й са били основателни. В сегашното й търсене Матю беше неин враг. Лицемерните му твърдения, че бил на нейна страна, бяха просто удобна лъжа, която оневиняваше него, а нея представяше като дребнава параноичка.

Божичко, дано не му мине през ума, че може да укривам Тенил. Щеше да предаде и двете на полицията, без дори да се замисли. И, разбира се, това насочи мислите й към следващия проблем. Какво щеше да прави по-нататък с Тенил? Не мажеше да измисли начин да промени твърдото й решение да защити Чука. Не мажеше да се каже, че Тенил не разбира рисковете, свързани със сегашното й поведение. Не беше глупава, а просто упорита. Но рано или късно щеше да се стигне до провал. Сегашното решение можеше да послужи само временно, докато Джейн успееше да вземе решение — нещо, на което Тенил не бе способна сега. Нещата не мажеха да продължават така. Подслоняването на момиче, търсено от полицията, което на всичкото отгоре бе и дъщеря на човек, способен на всичко, за да защити дъщеря си, беше достатъчен повод за тревоги, но това, че лъжеше и родителите си, и полицията, я караше да лежи будна по цели нощи, питайки се какво ли ще стане по-нататък.

А на всичкото отгоре се беше появил и Джейк. Каква връзка можеше да има пък това с останалите събития? Не можеше да не вярва на Тенил, нямаше причина момичето да я лъже. Тя се вторачи в чашата с шоколада, сякаш се надяваше да прочете отговора в тъмните й дълбини.

Шумът от издърпването на другия стол я стресна и я върна към действителността. Но мъжът, поставил ръка на облегалката на стола, не беше този, когото очакваше.

— Може ли да седна при теб? — попита Джейк.

— Значи наистина ме следиш — каза Джейн и сама се учуди на спокойния си, хладен тон.

Джейк се постресна — на лицето му се изписа объркване.

— Какво искаш да кажеш? В какъв смисъл те следя?

— Ами в смисъл на следене, шпиониране, преследване. Можеш да бъдеш благодарен, че още не съм се обадила в полицията — каза Джейн, наслаждавайки се на прилива на адреналин, предизвикан от обзелото я възмущение.

Джейк повдигна ръце с дланите нагоре в знак, че се предава.

— Чакай малко. Искаш ли да започнем разговора отначало? Дойдох тук, за да те видя, Джейн. Исках да разговарям с теб, да ти кажа, че сгреших — той си придаде разкаян вид. — Моля те, разреши ми да седна. Хората започват да се обръщат.

Едва сега Джейн осъзна, че действително са привлекли погледите на посетителите. Реши, че ако за втори път днес стане център на внимание, ще бъде вече прекалено.

— Сядай, щом настояваш — процеди тя.

Келнерката се появи — на лицето й бе изписано неприкрито любопитство.

— За мен… — започна Джейк, но Джейн го прекъсна.

— Господинът няма да остане дълго — каза тя категорично. Келнерката си тръгна, поглеждайки един-два пъти назад към тях.

— Какво става с теб, по дяволите? — попита Джейн.

Джейк въздъхна и впери поглед в покривката.

— Моля те само да ме изслушаш. Върнах се, защото ти ми липсваше. Разбрах, че съм постъпил глупаво. Исках да разбера дали има все още някаква възможност да възстановим отношенията си. Да опитаме още веднъж — той вдигна бързо поглед към нея.

— И защо тогава просто не ми се обади?

— Защото за теб би било много лесно да ми затвориш телефона.

Трудно бе да не се размекне човек пред жалостивото му изражение, но Джейн бе решена да съхрани достойнството си.

— И реши да ме следиш, вместо да се обадиш?

— Обадих се в университета и така разбрах, че си тук. Затова реших да дойда и да се опитам да разговарям с теб насаме. Така че — да, предполагам, че може да се нарече и следене. Но го правех единствено с цел да знам кога мога да те намеря сама — той я загледа с очи на тъжно куче. — Признавам, не беше много умно от моя страна, но не можах да се сетя за друг начин. Не съм искал да те плаша.

— Не си ме уплашил, Джейк. Само ме ядоса. Е, какво се случи в Крит? Изпъдиха ли те?

Джейк я изгледа засегнато.

— Не, Джейн — казвам ти истината. Разбрах, че съм направил огромна грешка и реших да се опитам да я поправя. Това, което ни свързваше, беше нещо изключително, а аз постъпих като глупак, отказвайки се от него.

— Значи се опитваш да ме убедиш, че си се събудил една сутрин на Крит и внезапно си си казал „Господи, каква ужасна грешка направих“?

Джейк взе една чаена лъжичка и започна да я върти между пръстите си. Джейн не бе забравила как се чувстваше, когато тези дълги пръсти докосваха кожата й, но се опита да прикрие обзелата я слабост.

— Беше малко по-сложно.

— Е, разкажи как беше.

— Ами… попаднах на една статия в някакъв вестник. За тялото, намерено в торфеното находище. Тогава си спомних колко се вълнуваше, когато ми обясняваше твоята теория за Уили и Флечър — той срещна открито погледа й, без да примигва или да отмества очи. — И си спомних колко хубаво ни беше заедно, по-хубаво от всякакви забавления на Крит. Стегнах си багажа и се прибрах.

Джейн не знаеше какво да мисли. Тонът му й се струваше искрен. Изглеждаше искрен. На нея й се искаше той да е искрен. Но Джейк го биваше да се прави на искрен, това й беше известно отдавна. Тя наклони замислено глава на една страна.

— Заради мен ли си дойде или заради възможността да бъдеш до мен, ако успея да намеря ръкописа?

— Как бих могъл да зная дали изобщо го търсиш или не? — възрази той. — Ти говориш за него откакто те помня, но никога досега не си го търсила в действителност. Това ли правиш сега? Да не би да си попаднала на следа? Затова ли се върна във Фелхед?

— Би ли имало значение за теб, ако отговоря отрицателно на въпроса ти? Дали пък няма внезапно да изгубиш интерес към мен?

Джейк поклати глава.

— Върнах се заради теб, Джейн. Не заради някакъв измислен ръкопис, който най-вероятно и не съществува.

Джейн искаше да му повярва, но той я беше наскърбил прекалено силно, за да може да приеме лесно думите му.

— Защо ми е да опитваме отново? — попита тя натъжено. — Ти ме наскърби, излъга ме и ме изостави.

— Знам, че нямам право на втори шанс. Но аз те обичам, Джейн.

— Все още ли работиш за нея?

— За Каролайн ли? Да. Нямам друга възможност, не мога да остана без работа. Но смятам да се огледам за нещо друго — той сви рамене. — Държах се като глупак, Джейн. Моля те, дай ми още една възможност.

Сега беше неин ред да отклони поглед, сякаш да защити лицето си от настоятелния му поглед.

— Не се чувствам готова за такова нещо, Джейк — каза тя бавно. — Но може да се срещнем пак, ако смяташ да останеш тук по-дълго — тя успя да се усмихне, макар и малко накриво. — Ако обещаеш, че вече няма да ме следиш.

— Така да бъде. Значи решено. Искаш ли да обядваме заедно?

— Не мога, имам работа.

— А утре?

Наложи се той да я убеждава още известно време, но накрая Джейн прие да се срещнат в хотела му на обяд. Когато стана, за да си върви, Джейк се наведе към нея и я целуна по косата. Прониза я тръпка от глава до пети.

— Ще се видим утре — каза той. После си тръгна и я остави умислена.

Тенил се порови известно време в съдържанието на пазарската торба, докато най-сетне обяви, че е доволна.

— Благодаря — каза тя. — Ще ти върна парите, когато мога.

— Няма нужда — отвърна Джейн. — Приеми го като закъснял подарък за рождения ден. Е, как се чувстваш?

Тенил взе една от книгите, които Джейн беше купила от магазина.

— Откровено казано, скучая страховито. Нямаш представа с какво нетърпение чаках това.

— Мога да ти донеса още книги от къщата. Не съм донесла много мои книги от Лондон, но баща ми колекционира стари криминални романи, ако ти харесват такива неща.

— Никога не съм чела нищо подобно, но мога да опитам.

Джейн се разположи на пейката до нея.

— Знаеш ли какво си мислех — подхвана тя. — Как би се почувствала, ако се обадя на баща ти и му обясня положението?

Тенил се намръщи.

— Не искам да реши, че го карам да се предаде.

— Подобно нещо изобщо не ми е минавало през ума.

— А би трябвало. Аз държа на него, но и той държи на мен. Не искам да реши, че трябва да се предаде заради мен.

— Просто си мислех, че може да има някоя по-добра идея как да те измъкнем от тази каша. Той е имал повече вземане-даване със закона от нас двете, може да измисли нещо. Освен това бих искала да му обясня, че не представлявам заплаха за него.

Тенил явно се колебаеше.

— И така да е, как би се свързала с него? Нямам негов телефонен номер.

— Ще измисля нещо — обеща Джейн, макар нищо да не й идваше на ум.

— Може би лудата ти съседка ще намери начин да му предаде съобщението ти.

— Госпожа Галагър ли? — погледна я озадачено Джейн. — Защо пък тя?

Тенил избегна погледа й.

— Просто си мисля, че би помогнала, това е всичко. Винаги се е държала добре с мен, нали разбираш.

— Ще помисля по въпроса — Джейн стана. — Е, трябва да тръгвам, Дан ще слезе всеки момент от къщичката, за да отидем заедно до Грасмиър. А, и между другото, ти се оказа права. Джейк наистина е тук, и наистина ме е следил. Казва, че искал да бъде сигурен, че ще ме намери сама, затова ме е наблюдавал.

Тенил се намръщи.

— Предупредих те, че крои нещо. Е, какво иска?

— Иска да се съберем отново.

— Моля те, кажи ми, че няма да го направиш. Прекалено добра си за него. Видях колко беше разстроена, когато се махна предния път. Човек, който наистина държи на теб, никога не би постъпил така. Казвам ти, Джейн, би трябвало да го разкараш — кажи му да се върне там, откъдето е дошъл.

Джейн неволно се усмихна на сериозния тон, с който говореше Тенил. Понякога се налагаше да си напомня, че тя е едва тринайсетгодишна.

— Много е мило, че си толкова загрижена за мен. Обещавам ти да бъда предпазлива — тя погали покритата със ситни къдрици глава на Тенил. — Ще се видим по-късно.

Следваща в списъка им беше Тили Суейн. Едит Клулоу била нейна снаха, но според Джуди двете никак не се погаждали. Тили била на мнение, че брат й е взел момиче с по-ниско обществено положение, така че двата клона на семейството не общували много — доколкото такова нещо е било възможно, като се вземе предвид, че къщите им се намираха само на пет-шест мили разстояние една от друга. Джейн беше сигурна, че никога не е чувала Джими да говори за братовчедите си от семейство Суейн, а беше и почти сигурна, че не видя хора от фамилията Суейн в дома на Алис Клулоу тази сутрин.

Къщата на Тили се намираше в южния край на селото — беше една от четири постройки, затварящи пространството между себе си, издигнати малко встрани от главния път. Беше овдовяла малко след като навършила петдесет години — съпругът й Дон бе загинал в автомобилна катастрофа в ползващия се с печална слава планински проход Райноуз. Оттогава характерът й бе станал доста труден, особено като се вземе предвид и въздействието на тежкия артрит, който почти я бе осакатил. Когато застана на прага пред Джейн, изгърбена и подпряна на бастун, тя вдигна поглед към нея и я огледа подозрително.

— Госпожа Суейн? — попита Джейн.

— А вие коя сте?

— Казвам се Джейн Грешам. Живея горе на Лангмиър, малко над Фелхед.

— Във фермата на Грешам? Да не сте момичето на Джуди?

— Точно така. А това е моят колега Дан Сийборн. Исках да попитам дали е удобно да поговорим.

— Да поговорите с мен? Че защо? Предупреждавам ви, разполагам само с пенсията си, така че няма никакъв смисъл да влизате, ако събирате дарения за не знам си какво.

Джейн поклати глава.

— Не става дума за нищо подобно.

Тили издиша шумно през носа си. Зад дебелите стъкла на очилата, очите й се присвиха, докато тя размишляваше.

— Е, по-добре ще е да влезете. Иначе къщата ще изстине.

Последваха я в малка, прекалено топла дневна, в която миришеше на талк и на престояли бисквити. На екрана на големия телевизор, който заемаше централно място в стаята, течеше някакъв австралийски сапунен сериал.

— Ще трябва да изчакате малко — каза Тили. — Не искам да пропусна края. Ели е бременна от Брад, и сега той смята да каже на мъжа й, че бебето не е от него.

— Това ще е ужасен шок за Джейсън — отбеляза Дан, като се настани на дивана и впери поглед в телевизора. — Двамата с Брад са приятели от години.

Здраво стиснатите устни на Тили се отпуснаха и тя се усмихна.

— Харесвате ли сериала?

— Много го обичам — заяви Дан.

— Страхотно шоу е. Няма и една скучна минута. Припомня ми младите години.

Най-сетне се появиха надписите и зазвуча приятно затъпяваща музика. Тили намали звука и се обърна с лице към тях.

— Пък и най-често нямам никакво друго разнообразие, затова не ми се иска да пропусна нещо — поясни тя. — Е, какво те води при мен, Джейн Грешам?

Джейн беше напълно подготвена да разговаря за какво ли не, докато стигне до истинския повод за посещението си. Но в случая беше убедена, че няма смисъл да говори общи приказки с Тили Суейн — освен ако не решеше да коментира сапунени сериали, а познанията й по тази тема бяха крайно ограничени. А ако пък оставеше Дан да се развихри, съществуваше сериозна опасност да й се отще животът. Реши да заложи на по-драматично описание на собственото си проучване.

— Тежа, което правим, е всъщност нещо като търсене на съкровище.

Тили изсумтя.

— Тук няма да намериш съкровище, моето момиче.

Дан се ухили.

— Хайде де, госпожо Суейн. Вие като познавачка на сапунените сериали, би трябвало да сте наясно, че съкровищата имат обичая да се появяват на най-неочаквани места. Изслушайте това, което има да каже Джейн, преди да отхвърлите всякаква вероятност за подобно нещо.

— Аз изучавам творчеството на Уърдсуърт — започна Джейн. — Имам основания да вярвам, че някакъв пазен в тайна ръкопис е бил поверен на една от прислужниците в семейството на поета. Изключително ценен ръкопис — поема на Уилям Уърдсуърт, останала неоткрита досега. Ние двамата се опитваме да я открием.

Беше успяла да прикове вниманието на Тили.

— Значи този ръкопис би струвал доста, така ли?

— Би струвал много пари, така е. Но освен това откриването му би било истинска сензация — и телевизията, и вестниците ще се занимават с него. Този, който го открие, както и собственикът на ръкописа, ще станат знаменитости.

— Всичко това звучи добре, но защо разказваш тъкмо на мен за някакъв си скрит ръкопис?

— Прислужницата, на която е бил поверен този ръкопис, е била вашата пра-прапрабаба, Доркас Мейсън. Питах се дали вие сте чували нещо по този въпрос.

Цяла поредица от противоречиви чувства се изписаха по сбръчканото лице на Тили. Алчност, копнеж, разочарование.

— Ще ми се да бях чувала — каза тя с горчивина. — Добра работа щяха да ми свършат такива пари — и тя въздъхна дълбоко. — Губите си времето тук. Никога не съм чувала да се говори за нещо подобно. Нито дума.

Джейн разбра, че тя говори истината. Надигна се уморено и каза:

— Съжалявам, че ви обезпокоихме.

Дан също стана.

— Гаден живот, нали? — отбеляза Тили. — До тази сутрин не подозирах, че съм имала възможност да стана богата. А сега имам чувството, че са ми отнели нещо.

— Повярвайте ми, госпожо Суейн, не може да сте толкова разочарована, колкото съм аз.

Тили изсумтя презрително.

— Недей да бъдеш толкова сигурна. Не знаеш какво означава разочарование на моите години.

„Не е вярно, знам какво е“, мислеше Джейн, докато вървяха обратно към колата. „Знам какво е“.

Несъмнено сте останали с убеждението, че безрезултатното търсене на прибежище ме е обезверило. А всъщност стана точно обратното. Прецених, че след като аз не мога да открия Питкеърн с помощта на най-точните карти на адмиралтейството и най-прецизните навигационни инструменти, то и никой друг не би се справил. Проблемът обаче си оставаше — ако картите бяха погрешни, как щях да открия този остров, изолиран някъде сред хиляди квадратни мили водно пространство? Картарет открива Питкеърн през 1767 година, тоест четири години, преди Джон Харисън да получи кралската награда за своето безценно изобретение, с което се изчислява географската дължина. Въз основа на тези факти заключих, че Картарет най-вероятно не е изчислил съвсем точно дължината. Вземайки това предвид, определих зигзагообразен курс по продължение на меридиана. На 15 януари най-сетне видяхме острова на хоризонта. Наближихме го на свечеряване. Но това все още не бе краят на нашето пътуване. В продължение на още два дни корабът бе подмятан от бурното море, което не ни позволяваше да хвърлим котва. Доколкото виждахме, имаше само едно място на острова, където бе възможно да пристанем, и когато вълнението постихна, се отправихме натам през високите вълни на прибоя. Този остров щеше да бъде нашият дом — независимо от това харесваше ли ни или не.