Бавачката на ангели

28

Остров Вальо, Велика събота, 1974

–Какво е това?

Рюне стоеше до вратата на трапезарията с пребледняло лице. Зад него се виждаха Леон и останалите момчета: Йон, Пърси, Севастиан и Юсеф.

Инез ги погледна учудено. Никога преди не бе виждала Рюне да изгуби самообладание, но сега той изглеждаше толкова разстроен, че цялото му тяло се тресеше. Влезе вътре и застана пред Клаес. В ръцете си държеше сноп снимки и револвер.

– Какво е това? – повтори Рюне.

Клаес мълчеше безизразно. Момчетата направиха няколко предпазливи крачки напред и Инез опита да привлече погледа на Леон, но той не се обърна към нея. Вместо това гледаше Клаес и Рюне. Дълго време никой не продума. Въздухът натежа. На Инез ѝ бе трудно да диша. Стисна здраво ръба на масата. Нещо ужасно бе на път да се случи пред очите ѝ. Каквото и да беше, щеше да свърши лошо.

По устните на Клаес бавно се разля усмивка. Преди баща му да успее да реагира, той се изправи, грабна пистолета и стреля право в челото му. Рюне се строполи безжизнен на пода. Кръв бликна от дупката в черепа му, почерняла от барута. Инез чу собствения си писък. Звучеше сякаш идва от друг човек, но тя знаеше, че между стените отеква нейният глас. Писъците ѝ се смесиха с тези на Анели в страховит дует.

– Млъкнете! – изкрещя Клаес, все още насочил револвера към Рюне. – Млъкнете!

Но Инез не можеше да се сдържи. Ужасът изтръгваше писъците от гърлото ѝ, докато тя гледаше втренчено мъртвото тяло на съпруга си. Ева плачеше сърцераздирателно.

– Казах да млъквате!

Клаес изстреля още един куршум и тялото на баща му потръпна. Бялата риза бавно се оцвети в червено.

Шокирана, Инез рязко млъкна. Писъците на Анели също спряха внезапно, но Ева продължи да плаче.

Клаес прокара длан по лицето си. Другата му ръка продължаваше да държи револвера високо. Приличаше на малко момче, което си играе на каубой, помисли си Инез, но веднага прогони абсурдната мисъл. В изражението на Клаес нямаше нищо момчешко. Всъщност нямаше нищо човешко. Погледът му беше празен, а той още се усмихваше с противната си усмивка, все едно лицето му се беше сковало. Дишането му беше учестено и накъсано.

Ненадейно той се обърна към Ева и се прицели в нея. Тя продължаваше да пищи, а лицето ѝ беше яркочервено. Инез наблюдаваше сцената като парализирана. Видя как показалецът на Клаес се сви около спусъка и как Юхан се хвърли напред. Той обаче спря внезапно и погледна учудено към ризата си, където се бе появило уголемяващо се червено петно. След това Юхан падна на пода.

В стаята отново настана тишина. Неестествена тишина. Дори Ева млъкна и пъхна палец в устата си. Долу до детското ѝ столче Юхан лежеше по гръб. Русият перчем беше паднал пред очите му, а сините му очи гледаха невиждащо към тавана. Инез потисна ново ридание.

Клаес отстъпи назад, заставайки с гръб към късата стена.

– Правете каквото ви казвам. И мълчете. Това е най-важното.

Звучеше зловещо и спокойно, сякаш се наслаждаваше на ситуацията. С крайчеца на окото си Инез долови движение до вратата. Клаес, изглежда, също го забеляза и светкавично насочи пистолета към момчетата.

– Не мърдайте. Никой да не излиза.

– Какво ще правиш с нас? – попита Леон.

– Не знам. Още не съм решил.

– Баща ми има много пари – каза Пърси. – Може да ти плати, ако ни пуснеш.

Клаес се изсмя кухо.

– Не искам пари. Би трябвало да го знаеш.

– Обещаваме да не казваме нищо – примоли се Йон, но нямаше кой да го чуе.

Инез знаеше, че е безпредметно. Оказа се права за Клаес. Беше усетила, че на него нещо му липсва. Каквото и да бе сторил на момчетата, искаше да го скрие на всяка цена. Вече беше убил двама души и нямаше да остави никого да се измъкне жив. Всички щяха да умрат.

Леон потърси погледа ѝ и тя разбра, че и той си мисли същото. Двамата нямаше да изживеят други моменти заедно, освен тези, които си бяха откраднали досега. Бяха правили многобройни планове за съвместния си живот. Мислеха си, че ако изчакат, ако проявят търпение, някой ден ще имат общо бъдеще. Но явно нямаше да стане така.

– Знаех си, че тази курва крие нещо – каза Клаес внезапно. – Този поглед не може да се сбърка. Откога чукаш мащехата ми, Леон?

Инез мълчеше. Анели местеше поглед от нея към Леон и обратно.

– Истина ли е? – попита тя и за миг сякаш забрави за страха си. – Проклета кучка! Не можа ли да намериш някого на твоята въз...

Думата секна по средата. Клаес беше вдигнал револвера и спокойно я бе прострелял в слепоочието.

– Казах ви да си затваряте устите – произнесе той беззвучно.

Инез усещаше паренето на сълзите зад клепачите си. Колко живот им оставаше? Бяха безпомощни и можеха единствено да чакат Клаес да ги избие един по един.

Ева отново се разплака и Клаес се стресна. Тя пищеше все по-остро и Инез усети как цялото ѝ тяло се напряга. Трябваше да се изправи, но все още не беше способна да го стори.

– Накарай малката да млъкне – каза Клаес, обръщайки се към нея. – Казах да накараш копелдачката да млъкне!

Инез понечи да каже нещо, но от устата ѝ не излязоха думи. Клаес сви рамене.

– Добре. Тогава аз ще се погрижа да замълчи – каза той и отново се прицели в Ева.

В мига, в който натисна спусъка, Инез се хвърли напред, за да прикрие дъщеря си с тяло.

Но нищо не се случи. Клаес отново натисна спусъка. Не последва изстрел и той погледна удивено револвера. В този момент Леон се втурна напред и се нахвърли на Клаес.

Инез вдигна Ева и я притисна до гърдите си. Сърцето ѝ биеше диво. Леон беше приклещил Клаес с тяло, но той се въртеше и опитваше да се измъкне.

– Помогнете ми! – викна Леон. В следващия момент получи удар с юмрук в стомаха и изкрещя от болка.

Изглежда, беше на път да изпусне Клаес, който се мяташе бясно в ръцете му. Но добре насочен ритник от страна на Йон уцели Клаес в главата и се чу ужасяващо изхрущяване. Тялото му се отпусна и това сложи край на борбата.

Леон бързо се изтърколи встрани и застана на четири крака върху дървения под. Пърси заби един шут в корема на Клаес, а междувременно Йон продължаваше да го рита в главата. Първоначално Юсеф само стоеше и гледаше. После пристъпи решително към трапезата, прескочи тялото на Рюне и се пресегна към ножа, с който бяха рязали агнешкото. След това застана на колене до Клаес и погледна нагоре към Йон и Пърси, които задъхани спряха да ритат. От устата на Клаес се чуваше гъргорещ звук и той въртеше очи. Бавно, почти с удоволствие, Юсеф вдигна големия нож и допря острието до врата на Клаес. После направи бърз разрез и кръвта веднага бликна.

Ева продължаваше да пищи и Инез я притисна още по-плътно до себе си. Инстинктът да я предпази бе по-силен от всяко чувство, което бе изпитвала до този момент в живота си. Цялото ѝ тяло трепереше, но Ева се сви как малко животинче в прегръдките ѝ. Държеше се толкова здраво за врата ѝ, че Инез едва дишаше. Пред тях Пърси, Юсеф и Юхан бяха клекнали до обезобразеното тяло на Клаес, подобно на лъвски прайд около плячката си.

Леон се приближи до Инез и Ева и си пое няколко дълбоки глътки въздух.

– Трябва да разчистим. Не се притеснявай. Ще се погрижа за това – каза той тихо и я целуна меко по бузата.

Сякаш от разстояние Инез чу как Леон започна да раздава команди на останалите момчета. До ушите ѝ достигаха откъслечни разговори за стореното от Клаес, за прикриване на доказателства, за срама, но тя имаше чувството, че думите долитат някъде отдалеч. Затворила очи, Инез люлееше Ева. Скоро всичко щеше да приключи. Леон щеше да се погрижи.

Чувстваха се някак празни. Беше понеделник вечер и всичко станало през последните дни бавно попиваше в съзнанието им. Ерика многократно бе размишлявала над това, което се бе случило с Ана – и над това, което можеше да се случи. Вчера Патрик цял ден я бе глезил като малко дете. Първоначално това ѝ се стори мило, но вече започваше да ѝ омръзва.

– Искаш ли одеяло? – попита Патрик и я целуна по челото.

– В момента тук е около трийсет градуса. Не, благодаря, без одеяла. И се заклевам: ако още веднъж ме целунеш по челото, ще обявя едномесечна стачка без секс.

– Извинявай, че се грижа за съпругата си – каза Патрик и отиде в кухнята.

– Видя ли днешния вестник? – викна тя след него, но в отговор получи само някакво мънкане.

Тя стана от дивана и също тръгна към кухнята. Горещината не намаляваше, въпреки че вече минаваше осем вечерта. Ерика копнееше за сладолед.

– Видях го, за жалост – каза той. – Особено ми допадна първата страница със заглавие „ГЕРОЯТ НА ФЕЛБАКА“, на която Мелберг позира с Йон до полицейската кола.

Ерика изсумтя и отвори камерата, откъдето извади кутия шоколадов сладолед.

– Искаш ли?

– С удоволствие, благодаря.

Патрик седна на кухненската маса. Децата бяха заспали и в къщата цареше спокойствие. Най-добре беше да му се насладят, докато могат.

– Предполагам, че той е доволен?

– Повече от доволен. А от полицията в Гьотеборг са кисели, защото той е обрал лаврите. Но най-важното е, че истината излезе наяве и атентатът беше предотвратен. Ще мине доста време, преди Приятелите на Швеция да се съвземат.

На Ерика ѝ се искаше да може да го повярва. Погледна сериозно Патрик.

– Сега ми кажи как мина посещението при Леон и Инез.

Той въздъхна.

– Не знам. Отговориха на въпросите ми, но още не съм сигурен дали разбирам.

– Какво имаш предвид?

– Леон ми разказа какво е станало, но не беше лесно да разбера доводите му. Всичко започнало, когато заподозрял, че нещо не е наред в училището. Накрая Юсеф се пречупил и му разказал на какво Клаес е подлагал него, Йон и Пърси.

– На Леон ли е била идеята да кажат на Рюне?

Патрик кимна.

– Те се дърпали, но той успял да ги убеди. Останах с впечатлението, че много пъти си е мислил какво е щяло да стане с живота им, ако останалите не се бяха съгласили.

– Това е било единственото правилно решение. Нямало е как да знае колко побъркан е бил Клаес в действителност. Невъзможно е било да предвиди какво ще се случи.

Ерика загреба остатъка от сладоледа в купичката си, без да откъсва очи от Патрик. Искаше ѝ се да присъства на посещението при Леон и Инез, но Патрик бе теглил чертата. Наложи се Ерика да се задоволи с преразказ.

– Точно това му казах и аз.

– А след това? Защо не са се обадили в полицията?

– Страхували се, че няма да им повярват. Според мен и шокът е изиграл роля. Не са разсъждавали трезво. А не бива да подценяваме и срама. Мисълта, че преживяното от тях може да бъде разкрито, явно се е оказала достатъчна, за да се съгласят с плана на Леон.

– Но какво е губел Леон, ако се обади в полицията? Не е бил една от жертвите на Клаес, нито пък е участвал в убийството му.

– Рискувал е да изгуби Инез – каза Патрик и остави лъжицата, макар че почти не беше ял от сладоледа. – Разкриването на истината би довело до страхотен скандал и вероятно е нямало да им разрешат да бъдат заедно.

– Ами Ева? Как са могли да я изоставят?

– Изглежда, именно това най-много е измъчвало съвестта на Леон през годините. Не го каза направо, но мисля, че винаги се е обвинявал, задето е накарал Инез да остави Ева. Въздържах се да го попитам. Мисля, че двамата са страдали достатъчно заради това решение.

– Просто не разбирам как е могъл да я убеди.

– Били са лудо влюбени. Имали са пламенна любовна връзка и са се страхували до смърт, че Рюне може да разбере. Забранената любов не е шега работа. А част от вината вероятно може да се припише и на Арон, бащата на Леон. Леон му се е обадил да го помоли за помощ и Арон му разяснил, че Инез би могла да напусне страната, но не и с малко дете.

– Да, мога да разбера Леон. Но Инез? Дори да е била безумно влюбена, как е могла да изостави собственото си дете?

Гласът на Ерика едва не секна при мисълта да се отдели от някое от децата си, без да има шанс някога да го види отново.

– Вероятно не е била съвсем на себе си. И Леон я е накарал да повярва, че така е най-добре за Ева. Представям си, че я е наплашил и ѝ е казал, че ако останат, ще влязат в затвора и тя така и така ще изгуби дъщеря си.

Ерика поклати глава. Обясненията бяха без значение. Никога нямаше да разбере как един родител може доброволно да остави детето си.

– Значи, са скрили телата и са се наговорили да разкажат онази история с риболова?

– Според Леон баща му е предложил да хвърлят труповете в морето, но той се притеснявал, че ще изплуват. Хрумнало му да ги скрият в бункера. С общи усилия ги отнесли там и ги сложили в сандъците заедно със снимките. Решили да върнат револвера там, където според тях го бил намерил Клаес. После заключили помещението, като разчитали, че е достатъчно добре замаскирано и полицията няма да го открие.

– Както и станало – каза Ерика.

– Да, тази част от плана сработила отлично, с изключение на това, че Севастиан прибрал ключа. Очевидно от тогава до сега го е размахвал като брадва над главите им.

– Но защо от полицията не са открили следи от случилото се, когато са претърсвали къщата?

– Момчетата старателно са изтъркали пода в кухнята и са изчистили всичката кръв, която била видима с просто око. Не забравяй, че годината е била седемдесет и четвърта, а огледът е направен от полицаи от малкото местно управление. Не са разполагали с техника като в „От местопрестъплението“. После момчетата се преоблекли и се качили в рибарската лодка, след като подали анонимен сигнал в полицията.

– А къде отишла Инез?

– Скрила се. Леон каза, че това също било идея на Арон. Влезли в празна лятна вила на един съседен остров и Инез останала там, докато всичко се успокоило. После с Леон напуснали страната.

– Значи, докато полицията е търсела семейството, тя през цялото време е била в някаква къща наблизо? – попита Ерика недоверчиво.

– Да. Собствениците сигурно са съобщили за взлома, когато са се върнали във вилата през лятото, но никой не е предположил, че това може да има нещо общо с изчезването на Вальо.

Ерика кимна и усети удовлетворение от подреждането на пъзела. След всички часове, които бе прекарала в размисли над случилото се със семейство Елвандер, най-накрая знаеше основното.

– Чудя се какво ще стане с Инез и Ева – каза тя и се протегна към купичката на Патрик, за да изяде сладоледа, който бързо се топеше. – Не исках да безпокоя Ева, но предполагам, че се е върнала при родителите си в Гьотеборг.

– Значи, не си чула? – попита Патрик и лицето му грейна за пръв път, откакто заговориха за случая.

– Не, какво?

Ерика го погледна с любопитство.

– Тя се нанесе за няколко дни в гостната на Йоста, за да си почине. Той ми каза, че довечера Инез щяла да вечеря с тях. Та предполагам, че двете ще опитат да се сближат.

– Звучи добре. Ева може да има нужда от това. Случилото се с Мортен трябва да е било голям шок. Самата мисъл, че може да живееш с някого, когото обичаш и на когото разчиташ, а той да се окаже способен на такова нещо... – тя поклати глава. – Но предполагам Йоста се радва, че тя е там. Само ако...

– Да, знам. Йоста сигурно си е мислил същото, и то повече пъти, отколкото можем да си представим. Но Ева все пак е живяла добре, а мисля, че в известен смисъл това е най-важното за него.

Патрик рязко смени темата, сякаш беше твърде болезнено да мисли за това, което Йоста е изпуснал.

– Как е Ана?

Ерика сбърчи чело тревожно.

– Още не съм се чула с нея. Дан се е прибрал веднага, щом е получил съобщението, което пратих. Знам, че Ана ще му разкаже всичко.

– Всичко?

Тя кимна.

– Как мислиш, че ще реагира Дан?

– Не знам – отговори Ерика. Изяде още две лъжици сладолед, след което разбърка останалото, докато се образува полутечна смес. Имаше този навик още от малка. Ана също правеше така. – Надявам се да се справят с това.

– Мм – промърмори Патрик, но Ерика видя скептичното му изражение и сега бе неин ред да смени темата.

Не искаше да го признае нито пред себе си, нито пред Патрик, но през последните дни така се тревожеше за Ана, че едва успяваше да мисли за нещо друго. Но се бе заставила да не ѝ звъни. Сестра ѝ и Дан имаха нужда от спокойствие, за да могат да оправят нещата помежду си. Ана сама щеше да се обади, когато му дойде времето.

– Ще има ли правни последици за Леон и останалите?

– Не, престъплението е с изтекла давност. Единственият, който можеше да бъде изправен пред съда, беше Мортен. Остава да видим и какво ще стане с Пърси.

– Надявам се, че Мартин не се чувства твърде зле заради това, че застреля Мортен. Само това му липсва – каза Ерика. – А и аз съм виновна, че той се забърка в цялата работа.

– Не говори така. Той се чувства добре, поне предвид обстоятелствата, и изглежда, иска да се върне на работа възможно най-скоро. Лечението на Пия ще отнеме време. Нейните и неговите родители също им помагат, така че Мартин е говорил с нея да се върне на работа на половин ден.

– Звучи разумно – каза Ерика, но не можа да се отърси от гузната си съвест.

Патрик я погледна проницателно. После се наведе напред и я погали по бузата. Ерика го погледна в очите. Бяха постигнали мълчаливо съгласие да не споменават това, че той отново едва не я бе изгубил. Сега тя беше тук. И двамата се обичаха. Единствено това бе от значение.