Буферна зона

11.ВашингтонСряда, 08:21

— Това не е добре — каза Боб Хърбърт, докато се взираше в монитора на компютъра си. — Никак не е добре.

Шефът на разузнаването преглеждаше последните сателитни изображения на планините, граничещи с Кашмир. Изведнъж на екрана се появи съобщение с новини от Държавния департамент. Хърбърт кликна на заглавието и започна да чете. В този момент телефонът на бюрото му зазвъня. Той раздразнено погледна малкия черен апарат. Беше външна линия. Хърбърт натисна копчето и вдигна слушалката. Продължи да чете новините.

— Хърбърт слуша — каза той.

— Боб, обажда се Ханк Люис — прозвуча глас в слушалката.

Името му се стори познато, но по някаква причина не можеше да го свърже с лице. Но пък и не полагаше кой знае какви усилия да го направи. Вниманието му беше концентрирано върху новопристигналите сведения. Според съобщението в Шринагар бяха станали две силни експлозии. И двете бяха поразили индуски цели. Това щеше да повиши напрежението около контролираната зона. Хърбърт се нуждаеше от допълнителна информация, за да уведоми Пол Худ и генерал Роджърс възможно най-скоро.

— Канех се да се обадя, откакто поех АНС — каза Люис. — Но работата ме погълна от самото начало.

Господи, помисли си Хърбърт. Ето кой беше Ханк Люис. Човекът, който беше заменил Джак Фенуик в Агенцията за национална сигурност. Люис току-що беше прекратил участието на АНС в мисията на Ударния отряд. Хърбърт трябваше да разпознае името веднага. Но побърза да си прости. На главата си имаше мисия, запътила се към гореща зона, която току-що беше станала още по-гореща. Мозъкът му работеше на автопилот.

— Няма нужда да ми обясняваш. Много добре знам какво е натоварването при вас — увери го Хърбърт. — Предполагам, че се обаждаш във връзка с новините на Държавния департамент за Кашмир?

— Още не съм видял доклада — призна Люис. — Но пък получих обаждане от Рон Фрайдей, човекът, който трябва да посрещне вашия Ударен отряд. Той ми каза онова, което вероятно вече знаеш. Преди около час на пазара в Шринагар са избухнали три мощни бомби.

— Три? — повтори Хърбърт. — Държавният департамент съобщава само за две експлозии.

— Господин Фрайдей се е намирал в непосредствен визуален контакт — информира го Люис. — Той казва, че е имало две едновременни експлозии в индуски храм и полицейски участък, последвани от трети взрив в автобус, пълен с индуски поклонници.

Докато слушаше описанието на събитията, Хърбърт за секунда се пренесе във времето на бомбената експлозия в посолството в Бейрут. Моментът на взрива не се беше запечатал в съзнанието му. Усещането беше като да се блъснеш с кола в тухлена стена. Онова, което съвсем ярко си спомняше, бяха миговете, прекарани под развалините, и ужасяващото осъзнаване за случилото се.

— Твоят човек ранен ли е? — попита Хърбърт.

— Не, колкото и невероятно да звучи — отвърна Люис. — Фрайдей каза, че експлозиите са щели да бъдат много по-разрушителни, но естеството на използваните устройства е намалило радиуса на пораженията.

— Имал е късмет — каза Хърбърт. Характерните черти на експлозиите с висока сила на удара бяха големият ударен център, сравнително слабите ударни вълни и нищожните вторични поражения. — И защо Фрайдей е толкова сигурен, че първите две експлозии са били в резултат на две отделни бомби? Втората може да е била причинена от избухнала газова бутилка или нещо такова. При такива атаки често има подобни вторични експлозии.

— Фрайдей изрично подчерта, че експлозиите са били едновременни, а не последователни — отвърна Люис. — След атаката над разрушенията са се издигнали две еднакви, но отделни взривни следи. Това означава, че са използвани идентични устройства, но на различни места.

— Възможно е — каза Хърбърт.

В съзнанието на Хърбърт изведнъж изплува един израз от детството му, според който виновникът винаги пръв надушваше неприятните миризми. Шефът на разузнаването на Оперативния център се запита дали Фрайдей би могъл да е отговорен за взривовете. Но не му хрумна причина, поради която Фрайдей би извършил подобно нещо. А все още не беше станал достатъчно циничен, за да търси подходящата причина.

— Да приемем, че са били три експлозии — каза Хърбърт. — Какво мислят нервните ти окончания за всичко това?

— Първото нещо, което ми мина през ума, беше, че пакистанците подгряват напрежението, като атакуват религиозни обекти — отвърна Люис. — Но нямаме достатъчно сведения, които да подкрепят тази теория.

— А ако идеята е била да ударят директно индусите, тогава защо са нападнали и полицейския участък? — попита Хърбърт.

— Бих предположил, че са искали да намалят възможностите им за преследване.

— Може би — отвърна Хърбърт.

Всичко казано от Люис имаше смисъл. Което можеше да означава две неща. Или беше прав, или извършителите целяха разследващите да повярват в най-очевидния отговор.

— Ударният отряд няма да пристигне в следващите двадесет и два часа — каза Люис. — Ще наредя на Фрайдей да се върне на мястото на инцидента и да се опита да научи нещо повече. Сещаш ли се за други ресурси, на които можем да разчитаме?

— Да — каза Хърбърт. — Индийското бюро за разузнаване и Министерството на отбраната ни помогнаха да организираме тази мисия. Ще видя какво знаят и ще ти се обадя.

— Благодаря. Между другото, радвам се, че ще работим заедно. Следя кариерата ти още от времето, когато замина за Германия, за да се разправиш с онези неонацисти. Вярвам в мъжете, които не обичат да стоят зад бюрото. Това означава, че поставят работата и страната си над личната безопасност.

— Да. Или това, или че са луди — засмя се Хърбърт. — Но ти благодаря. Ще поддържаме връзка.

Люис потвърди. Хърбърт затвори телефона.

Беше ободряващо да поговори с някого от общността под прикритие, който имаше желание да споделя информация. Шефовете на разузнаването бяха всеизвестни със своята потайност. Знаеха, че ако контролират потока на информация, могат да контролират хора и институции. Хърбърт не играеше тази игра. Тя беше от полза за сигурността на службата, но се отразяваше зле на националната сигурност. А както Джак Фенуик беше демонстрирал един потаен шеф на разузнаване можеше да контролира и президента.

Въпреки че Рон Фрайдей беше опитен агент, Хърбърт не беше склонен да заложи на неговия доклад. Хърбърт имаше доверие единствено на хора, с които сам беше работил.

Хърбърт се обади на Пол Худ и накратко го информира за новото развитие на нещата. Худ пожела да бъде включен в конферентната връзка с Майк Роджърс, когато тя се осъществи. После Хърбърт се обади на Индийското бюро за разузнаване. Суджит Рани, заместник-директорът по вътрешните работи, му съобщи онова, което той очакваше да чуе: че ИБР разследва експлозиите, но няма никаква допълнителна информация. В ИБР знаеха за твърденията, че е имало три, а не две експлозии и проверяваха нещата. Тази информация реабилитира Рон Фрайдей в очите на Хърбърт. Свръзката на Хърбърт в Министерството на отбраната му каза почти същите неща. За щастие разполагаха с известно време преди Ударният отряд да пристигне в Индия. Щяха да прекъснат мисията, ако се наложеше.

Хърбърт се зарови в документи от Кашмир. Искаше да провери за други скорошни терористични атаки в региона. Може би щеше да открие улики, повтарящ се метод, нещо, което да помогне за изясняване на новия удар. Около него имаше нещо нередно. Ако пакистанците наистина искаха да нажежат положението в Кашмир, те най-вероятно щяха да нападнат място с много по-наситено религиозно значение като светилището в Пахалам. Това не само беше най-почитаното място в целия регион, но и терористите нямаше да се безпокоят за неща като охрана. Индусите напълно вярваха в своето божествено триединство. Ако волята на Вишну Пазителя беше такава, те нямаше да пострадат. Ако загинеха от жестока смърт, то значи Шива Разрушителя им отмъщаваше. А ако го заслужаваха, Брама Създателя щеше да ги прероди.

Не. Нещо в стомаха на Боб Хърбърт му казваше, че индуският храм, автобусът и полицейският участък са били ударени по друга причина. Само не знаеше каква е тази причина.

Но щеше да научи.