Буферна зона

23.Каргил, КашмирЧетвъртък, 07:43

Преди да слезе от хеликоптера, Рон Фрайдей отвори малкото отделение между седалките. Там откри стар сборник карти. Летателният курс на хеликоптера се диктуваше от компютърно генерирани карти. Анимираните пейзажи и разграфяващата решетка се виждаха на монитор, поставен точно над главния летателен екран. Под монитора имаше клавиатура, с помощта на която се въвеждаха координатите. Фрайдей откъсна страниците с необходимите му карти и ги напъха в джоба на непромокаемото си яке.

Докато вървеше обратно към фермата, Фрайдей ядосано удари с юмрук във въздуха. Последва серия силни, яростни аперкъти, които не просто удряха въображаемата брадичка на Боб Хърбърт, а направо го пронизваха с цялата мощ на жадуваното отмъщение. За кой, по дяволите, се мислеше Боб Хърбърт? Бил ранен при изпълнение на дълга си. Това му даваше право на инвалидна пенсия, а не на уважение.

Това жалко насекомо, помисли си Фрайдей. Боб Хърбърт беше само една най-обикновена пчела работник в кошера.

Фрайдей прекрати въздушната канонада. Сърцето му бумтеше в гърдите, дланите му се потяха. Дишаше тежко, докато се промъкваше през скалистия неравен терен.

Всичко е наред, каза си агентът. Той се намираше тук, в самото сърце на действието, и притежаваше пълен контрол над съдбата си. Боб Хърбърт седеше във Вашингтон и само лаеше заповеди. Заповеди, които лесно можеха да бъдат пренебрегнати, тъй като Люис не беше позволил да превърне агента си в подчинен на Оперативния център. Фрайдей изхвърли будещия съжаление бюрократ от мислите си и се концентрира върху непосредствената работа.

Капитан Назир беше влязъл в къщата заедно с Апу Кумар. Офицерът от „Черните котки“ оглеждаше стаите, а Кумар кротичко седеше на опърпаната кушетка. И двамата се обърнаха, когато Фрайдей влезе.

— Какво казаха? — попита Назир.

— Членовете на пакистанската група са живи и здрави и очевидно се придвижват на север през Хималаите — уведоми го Фрайдей. — Оперативният център и АНС обмислят съвместна мисия, в която да задържат терористите заедно с внучката на господин Кумар. Искат да ги спасят от лапите на СГС. Смяташ ли, че командосите от „Черните котки“ и техните съюзници в правителството ще се възпротивят на подобна американска мисия?

— А вашето правителство вярва ли, че ще има размяна на ядрени удари? — попита Назир.

— Ако не вярваха в това, нямаше дори и да си помислят за подобна акция под прикритие — отвърна Фрайдей. — По всичко изглежда, че твоите приятели от Специалните гранични сили отчаяно са искали да заловят пакистанската група. Нашите електронноразузнавателни ресурси заснеха цял отряд, който беше по петите на пакистанците в планината.

— Къде е сега този отряд? — попита Назир.

— Чака реда си на опашката за прераждане — отвърна Фрайдей.

— Моля?

— Доколкото разбрах, командосите са били изненадани от пакистанец камикадзе — каза Фрайдей.

— Разбирам — промълви Назир и се замисли за момент. — Присъствието на СГС потвърждава нашите предположения, че именно те са нагласили целия атентат.

— И на мен така ми се струва — каза Фрайдей.

— Тогава отговорът ми е да — каза Назир. — Командосите от „Черните котки“ ще помогнат на американците с всичко, каквото могат.

— Чудесно — отвърна Фрайдей. После се приближи към Кумар. — Ще ни трябва и твоята помощ — каза той на фермера. — Очевидно внучката ти е работила за СГС. Нейните показания са ключът към ядрена война или мир. Ако ги заловим, тя трябва да бъде накарана да каже истината.

Апу сви прегърбените си рамене.

— Тя е честно момиче. Не би излъгала.

— Но също така е и запален патриот, нали? — попита Фрайдей.

— Разбира се — потвърди Апу.

— Патриотизмът успява да притъпи сетивата — каза Фрайдей. — Ето защо понякога войниците се хвърлят върху ръчни гранати. Ако внучката ти е помогнала на СГС да натопят пакистанците за разрушаването на индуския храм, тя ще трябва да го признае пред индийския народ.

Апу изглеждаше изненадан и дълбоко разтревожен.

— Наистина ли мислите, че го е извършила? — попита той.

— Да, така смятаме — отвърна Фрайдей.

— Горкичката ми Нанда — въздъхна Апу.

— Ние не говорим само за Нанда — намеси се капитан Назир. — Ако тя не каже онова, което знае, може би милиони хора ще намерят смъртта си.

Апу се надигна.

— Нанда не е знаела какво върши. Тя никога не би се съгласила с подобни последствия. Но аз ще ви помогна. Какво искате да направя?

— Засега събери малко топли дрехи и чакай — нареди Фрайдей. — Ако имаш повече чифтове ръкавици или вълнено бельо, вземи ги и тях.

Апу каза, че ще го направи, и забърза към спалнята. Фрайдей се приближи към малката масичка и извади географските карти от джоба си.

— Капитане? — каза той. Това беше нареждане, а не въпрос.

— Да?

— Трябва да направим план — каза Фрайдей.

— Летателен план, ли? — попита Назир, оглеждайки картите.

— Да — отвърна Фрайдей.

Но това беше само началото. Независимо как се развиеше мисията и какви бяха резултатите от нея, Фрайдей щеше да свърши добра работа с командосите от „Черните котки“ и собствените си приятели и поддръжници от индийското правителство. Беше сигурен, че Ханк Люис щеше да му позволи да остане тук и след като всичко това приключеше. А тогава Рон Фрайдей щеше да е свободен да се погрижи за собствените си апетити към ядрената индустрия и петролния бизнес. Защото там лежеше бъдещето на нацията.

Защото там лежеше неговото собствено бъдеще.