Буферна зона

53.Глетчерът СиячинПетък, 00:53

Мощният хеликоптер „Микоян“ Ми-35, руско производство, стремително се носеше ниско над глетчера. Двучленният му екипаж внимателно наблюдаваше ледената повърхност 155 фута по-надолу. Летяха почти без никакво осветление, за да сведат до минимум вероятността хеликоптерът да бъде забелязан от земята и превърнат в мишена. Радарът щеше да попречи на евентуален сблъсък с кулите от лед. Шлемовете с очила за нощно виждане, както и ниската височина щяха да им позволят издирването на плячката.

Моделът Ми-35 е водещият щурмови хеликоптер на индийските военновъздушни сили. Оборудван с четирицилиндрови, едрокалибрени картечници и шест противотанкови ракети, той е натоварен със задачата да спира всякакви наземни въоръжени операции — от мащабни атаки до проникване в тила.

Екипажът поддържаше максимална скорост. Мъжете не искаха да остават навън по-дълго от необходимото. Дори при това сравнително ниско ниво на надморска височина от глетчера лъхаше жесток студ. Силни ветрове връхлитаха изневиделица откъм планините и можеха да ускорят замръзването на инсталациите и оборудването. Наземните сили имаха възможността да спрат и да размразят заледената екипировка. Пилотите на хеликоптери не разполагаха с подобен лукс. Те обикновено откриваха, че има проблем, когато вече беше твърде късно, когато главното или опашното витло просто спираха да се въртят.

За късмет екипажът успя да забележи „вероятната цел“ само седемдесет минути след излитането. Вторият пилот докладва за откритието на майор Пюри.

— Виждаме петима души, които бягат по леда — съобщи войникът.

— Бягат? — учуди се майор Пюри.

— Да — отвърна войникът. — Не приличат на местни жители. Единият е облечен в специална екипировка за скокове на голяма надморска височина.

— Бяла? — попита Пюри.

— Да.

— Това е един от американските парашутисти — каза Пюри. — Можеш ли да видиш останалите?

— Той помага на някого по леда. Този човек носи анорак. Пред тях има още трима души. Единият е с анорак, а другите двама са с алпинистко облекло. Не различавам цвета заради лещите на очилата за нощно виждане. Но определено е тъмен.

— Терористът, който беше убит в планинската пещера, носеше тъмносин костюм — каза Пюри. — Трябва да знам какъв е цветът.

— Изчакайте.

Войникът посегна към ключа за външните светлини, инсталиран на таблото между седалките. Каза на пилота да изключи за момент очилата си за нощно виждане. В противен случай светлината щеше да го ослепи. Пилотът и помощникът му вдигнаха очилата си нагоре. Вторият пилот включи светлините. Предното стъкло бе обляно от ослепително бяло сияние, отразено от снега долу. Войникът взе бинокъла си от малкото отделение на вратата. Присви очи, когато се спря на една от фигурите, и огледа дрехите й.

Цветът им беше тъмносин. Веднага съобщи информацията на Пюри.

— Това е един от терористите — отбеляза майорът. — Неутрализирайте всички и след това докладвайте.

— Повторете, сър? — попита войникът.

— Открили сте терористичната група — каза майор Пюри. — Заповядвам ви да използвате смъртоносна сила и да ги неутрализирате…

— Майоре — прекъсна го войникът. — Ще получим ли потвърждаваща заповед от щаба на базата?

— Предавам ви извънредна заповед Гама-нула-червено-осем — каза Пюри. — Това е вашето потвърждение.

Пилотът погледна нагоре към монитора, докато вторият пилот въвеждаше кода с помощта на клавиатурата на пулта за управление. На компютъра му трябваха няколко секунди, за да обработи данните. Гама-нула-червено-осем беше оторизиращият код на министъра на отбраната Джон Кабир.

— Потвърждаваме заповед Гама-нула-червено-осем — отвърна пилотът. — Продължаваме с мисията.

Секунда по-късно пилотът плъзна очилата си обратно на мястото им. Вторият пилот изключи външните светлини и постави собственото си оптическо устройство за нощно виждане. После се спусна от сто фута височина на петдесет фута. Сложи си специалните, закрепени към каската очила за артилерийска стрелба над онези за нощно виждане, обгърна с лявата си ръка лоста за управление и връхлетя върху бегълците.