Буферна зона

68.Глетчерът СиячинПетък, 04:07

Рон Фрайдей изпита объркване, когато видя хеликоптерът да напуска мястото.

Неговият план беше прост. Ако скаутът Роджърс успееше да се справи със ситуацията, Фрайдей щеше да му каже, че е отишъл от другата страна да следи за атака от страна на индийците. Ако индийците бяха спечелили, както Фрайдей очакваше, щеше да им каже, че се е опитвал да се добере до тях, за да им помогне.

Фрайдей не беше очаквал, че двете страни ще постигнат някакво внезапно разбирателство и ще напуснат мястото заедно. Не очакваше, че ще остане от далечната страна на поляната и че виковете му към мъжете ще бъдат удавени от рева на хеликоптера. Не очакваше да бъде изоставен тук.

Но докато гледаше как хеликоптерът се отдалечава, Рон Фрайдей не се почувства измамен, нито пък изпита гняв. Почувства се самотен, но това не беше нищо ново. Непосредствената му грижа беше да си почине и да оцелее през остатъка от ледената нощ. На следващия ден щеше да се върне до буферната зона.

Там, където искаше да отиде от самото начало.

След това Фрайдей щеше да намери начин да извърти нещата в своя полза. Все пак беше ключов участник в операция, предотвратила ядрен инцидент над Кашмир. Междувременно беше научил някои неща, които щяха да бъдат оценени и от двете страни.

Фрайдей се намираше на североизток от центъра на поляната, когато светлините на издигащия се хеликоптер изчезнаха зад върховете. Беше видял двама души да се присъединяват към индийците. Това означаваше, че някой от тях, вероятно Самуел, лежеше мъртъв близо до входа към силоза. Пакистанецът вече нямаше нужда от облеклото си. Ако Фрайдей успееше да открие някоя малка ниша, щеше да използва дрехите, за да се предпази от студа. Разполагаше и с кибритени клечки. Може би щеше да открие нещо, от което да стъкне малък огън. Докато беше жив, надежда винаги щеше да има.

Секунда по-късно в един хаотичен катаклизъм от лед и огън надеждата за Рон Фрайдей приключи.