Буферна зона

24.Трета база Сиячин, КашмирЧетвъртък, 09:16

Майор Дев Пюри не се изненада от обаждането на командир Сан Хюсеин. Майорът очакваше позвъняване от директора на Специалните гранични сили, откакто го информираха за строго секретния план да използват пакистанската терористична група. Онова, което командир Хюсеин имаше да каже обаче, беше напълно изненадващо. Майор Пюри остана като вцепенен в бункера си. От няколко месеца очакваше, че ще бъде важна част от тази операция. Трябваше да организира бързата и безшумна евакуация на всички индийски служители от контролираната зона.

Но Пюри не беше предвиждал да играе подобна роля. Предполагаше се, че тази роля ще се поеме от ЕПАО — Елитния планински атакуващ отряд на СГС. Това беше името на първоначалните сили на съпротивата, които се бореха за отхвърляне на британското империалистическо господство над субконтинента.

Най-важната роля.

Пюри посегна към тенекиената кутия на бюрото си. Извади оттам парченце тютюн за дъвчене и го прибави към дъвката в устата си. Започна бавно да дъвче. Пюри очакваше да чуе, че пакистанската група е била заловена в планинското си убежище. След това отрядите на Пюри трябваше да започнат подготовка за оттегляне. Подготовката трябваше да протече бавно и тихо, без да се използват клетъчни телефони или радиостанции. Възможно най-голямата част трябваше да бъде извършена в подземните бункери или ниско в окопите. Пакистанците нямаше да забележат, че се случва нещо необичайно. Четиристотинте войници на Пюри трябваше да са напълно готови в 11 часа сутринта, но не трябваше да помръдват, преди да получат директна заповед от Хюсеин.

Вместо това обаче командир Хюсеин се обади със съвсем различен план. Майор Пюри трябваше да вземе половината от четиристотинте войници под негово командване и да се придвижи на юг в планините. Трябваше да бъдат екипирани с всичко необходимо за оцеляване в екстремни условия и да носят термични камуфлажни униформи. Хюсеин искаше да напредват към глетчера Сиячин в широк ветрилообразен строй, затягайки обръча със стесняването на самия глетчер и с приближаването им към върха му. „Широк ветрилообразен строй“ означаваше, че подредените в редица войници щяха да бъдат отдалечени един от друг на предела на визуалния контакт. Това пък означаваше, че военните сили могат да бъдат разпръснати на две мили ширина. Тъй като съществуваше опасност радиоканалите да бъдат наблюдавани, Хюсеин искаше да комуникират помежду си с полеви сигнали. Те представляваха стандартизирана група жестове, разработени през 1930 г. Индийската армия ги беше приела през 1947 г. Езикът на тези сигнали се изчерпваше почти напълно с прости команди като напредвай, отстъпвай, изчакай, продължавай, забави, побързай и нападай. Посоките на атака се индикираха чрез пръстови сигнали: показалецът означаваше север, средният пръст — юг, безименният — запад, и малкият — изток. Палецът даваше знак за атака. Тези жестови сигнали обикновено бяха напълно достатъчни. Командите бяха издавани от подофицери, разположени в средата на всеки взвод. Можеха да бъдат отменяни от съответния взводен лейтенант или от самия Пюри, който щеше да ръководи цялата операция от центъра на строя. Хората разполагаха с радиостанции, които можеха да използват само в спешни случаи.

Пюри вдигна телефона. Нареди на адютанта си да свика всички лейтенанти в заседателната зала. Майорът уточни, че ще бъде там след пет минути. Искаше съвещанието да протече при строга секретност — без радиостанции и телефонни апарати, без преносими компютри, без тетрадки и бележници.

Пюри подъвка тютюна си още малко, преди да се надигне. Хюсеин му беше съобщил, че пакистанската група се е изплъзнала от преследвачите и най-вероятно се е насочила към Пакистан. В още четири бази по дължината на контролираната зона били активирани отряди, които да се опитат да пресрещнат терористите. Всеки от съответните командири бил получил една и съща заповед — да залови членовете на групата, живи или мъртви.

Първата възможност не включваше тяхната единствена заложница — млада индийка от Кашмир. Командир Хюсеин спомена, че СГС не очакват жената да преживее изпитанията. Той не каза обаче, че враговете се отнасят с нея зле. Тонът му говореше нещо съвсем друго.

Той не искаше тя да оцелее.

Майор Пюри се запъти към вратата и напусна бункера. Утринта навън беше студена и мъглива. Малко по-рано беше проверил прогнозата за времето. Нагоре в планините валеше сняг. Това винаги предизвикваше мъгла по по-ниските хълмове. Всичко беше замъглено, дори и стените на самия окоп.

Дори и неговата собствена прозорливост.

Майор Пюри не беше очаквал да играе и тази роля. Ролята на убиец. Стори му се странно, че единичният живот има някакво значение. Онова, което той правеше тук, щеше да доведе до смъртта на милиони хора в рамките на един или два дни. Какво значение имаше още един живот?

Дали беше разстроен, защото тя беше индийка? Не. В огнената стихия щяха да загинат и индийци. Дали беше разстроен, защото тя беше жена? Не. Във войната със сигурност щяха да умрат и жени.

Беше разстроен, защото вероятно щеше да присъства на смъртта й. Може би дори самият той щеше да изпълни заповедта на командира.

Щеше да се наложи да я погледне в очите. Щеше да наблюдава жената, докато тя осъзнаваше, че ще умре.

През 1984 г. Индия беше разтърсена от междукастово насилие. Тогава министър-председателят Индира Ганди нареди серия атаки над въоръжените сикхски сепаратисти в Амритсар. Бяха убити над хиляда души. Тази смърт беше злочеста, неизбежният резултат на въоръжения конфликт. Няколко месеца по-късно госпожа Ганди беше убита от сикхи, членове на собствената й охрана. Нейното убийство беше един жесток акт, истинска трагедия.

То имаше лице.

Майор Пюри знаеше, че това трябва да бъде направено. Но предпочиташе някой друг да го извърши. Скоро щеше да изостави военната кариера. Работата му на боец беше временна. Но ако убиеше някого, дори и в името на патриотизма, този акт щеше да го преследва до края на живота му.

И до края на следващия.