Буферна зона

59.Глетчерът СиячинПетък, 02:42

Рон Фрайдей слушаше как някой се приближава. Предположи, че е или Роджърс, или Самуел.

Най-вероятно Роджърс, реши агентът на АНС. Самоотверженият воин. Генералът сигурно имаше план как да спаси тази мисия. Което според Фрайдей беше добре. Никой не желаеше ядрена война. Но Фрайдей не одобряваше този план, защото искаше да се махне от проклетия глетчер и да отиде в Пакистан. А от Пакистан — някъде другаде. Някъде, по-далече от радиоактивния прах, който щеше да покрие индийския субконтинент.

Фрайдей искаше да се махне не защото се страхуваше да умре. Онова, което го плашеше, беше да умре глупаво. Не за трофей или награда, а заради издънка. А точно в този момент се намираха насред най-голямата издънка. Бяха се отклонили от пътя, а това не трябваше да се случва. Не трябваше да се доверяват на бюрократите във Вашингтон и Исламабад.

Фрайдей чакаше зад ледения къс. Изглежда, индийците също бяха доловили движението, защото над периметъра отново засвистяха куршуми. Но не бяха много. Враговете очевидно пестяха амунициите си. Стреляха само колкото да попречат на човек да се изправи.

Фрайдей се взря в черната тъмнина. Беше извадил собственото си оръжие. Ноздрите и дробовете го боляха от режещия студ. Пръстите на ръцете и краката му бяха вцепенени въпреки тежките ботуши и ръкавиците. Той се запита за колко време ще замръзне кръвта му, ако бъде прострелян.

Но Фрайдей най-вече беше ядосан. Не му трябваше много, за да насочи пистолета си срещу Роджърс и да дръпне спусъка. Агентът на АНС се опитваше да прецени какво би могъл да спечели, ако се предадат на индийците. Ако приемеше, че индийците няма да застрелят групата на място, те сигурно щяха да оценят жеста на американеца, който им поднасяше един от терористите, взривили пазара. Предаването им можеше да задейства индийската ядрена атака над Пакистан. Но можеше и да го спаси от смърт на глетчера.

Човекът, който се приближаваше, пристигна. Беше Роджърс. Той пропълзя зад ледения къс и коленичи до Фрайдей.

— Какво става? — попита Фрайдей.

— Може би има начин да излъчим признанието на Нанда, без да влизаме в силоза — каза Роджърс.

— Силоз. Такова ли е това място? — попита Фрайдей.

Роджърс игнорира въпроса му.

— Самуел мисли, че е видял сателитна чиния на ледена тераса на около десет стъпки нагоре по стената — продължи той.

— Сега разбирам — каза Фрайдей.

— Обясни — подкани го Роджърс.

— Когато избухнаха сигналните ракети, успях да огледам добре стената над входа — каза Фрайдей. — От около десет стъпки височина от тази страна има безпрепятствен изглед към отсрещния склон.

— Точно на това се надявах — каза Роджърс. — Ако там наистина има чиния и ако се доберем до сателитния кабел, Самуел може би ще успее да го свърже с клетъчния телефон.

Мъжете чуха движение в другата част на мястото. Фрайдей не смяташе, че индийците биха ги нападнали. Те щяха да чакат завръщането на хеликоптера. Но може би се опитваха да заемат позиции, за да ги подложат на кръстосан огън. Ако индийците заловяха Нанда, играта приключваше. Както и собственият им живот.

— Трябва добре да огледаме сателитната чиния, преди да предприемем каквото и да било — каза Фрайдей.

— Защо? — попита Роджърс.

— Трябва да видим къде се намира източникът на електрозахранването — обясни Фрайдей. — Това място е идеално за захранвани с батерии уреди. Петролните компании ги използват в подобни студени райони. Източникът на електрозахранването изпълнява двойна роля и служи за нагревател, за да попречи на инсталациите да замръзнат. Ако случаят е такъв, няма да се наложи да се изкачваме по стената. Можем да оголим жиците на което и да е място и да сме сигурни, че това е комуникационният кабел.

— Но ако източникът на електрозахранване се намира вътре в силоза, ще трябва да се доберем до чинията и да се опитаме да разберем кой е кабелът, който ни трябва — отбеляза Роджърс.

— Бинго! — каза Фрайдей.

— Знаеш ли какво — продължи Роджърс. — Стой тук и не изпускай ледената тераса от поглед.

— Какво смяташ да правиш?

— Ще ти осигуря малко светлина.