Буферна зона

44.ВашингтонЧетвъртък, 10:30

Изминаха деветдесет мъчителни за Пол Худ минути. Но пък страданието беше относително, каза си той. Не го заплашваше физическа опасност. Децата му бяха в безопасност. Това му помогна да погледне на ситуацията в перспектива.

След спора си с Боб Хърбърт Пол Худ помоли Лиз Гордън, Лоуъл Кофи, Ан Ферис и политическия съветник Рон Плъмър да се явят в кабинета му. Искаше да им съобщи за случилото се с Ударния отряд. Освен това имаше нужда да ги мобилизира веднага. Лиз трябваше да организира съветници, които да помогнат на служителите на Оперативния център да преодолеят скръбта, както и да подкрепят семействата на загиналите войници. Кофи трябваше да е готов да се справи с всякакви усложнения, които можеха да възникнат при прибирането на телата. А за пръв път от години насам Ан не трябваше да прави нищо. Що се отнасяше до местните официални лица и засегнатите чужди правителства, Оперативният център щеше да се придържа към официалната версия на мисията. Екипът беше изпратен в Кашмир по молба на индийското правителство, за да издирва скрити ядрени ракети. Ударният отряд беше елиминиран по погрешка от индийски войници, преследващи пакистански терористи. Ако Ан дължеше услуга на някоя от големите новинарски компании, можеше да им предостави тази официална версия. Но нищо повече. Ан се държеше изключително професионално. Ако подозираше, че между нея и Худ нещата не вървяха, не го показваше.

Истината беше съобщена единствено на президента. Худ беше поговорил накратко с Лорънс, преди останалите да се появят в кабинета му. Президентът не изглеждаше нито шокиран, нито доволен от онова, което Худ му каза. Лорънс единствено заяви, че подкрепя плана от тук нататък. Липсата на коментар от страна на президента не изненада Худ. Това му даваше възможност да похвали или да нахока НЦРКС в края на деня в зависимост от развоя на събитията.

Президентът Лорънс все пак предложи истината да бъде незабавно съобщена на пакистанския посланик във Вашингтон. Не искаше Исламабад или посланик Симатна да дават изявления относно антимюсюлманските действие на Америка или нейните проиндийски пристрастия. Евентуалната поява на Майк с пакистанската група след това щеше да опетни валидността на операцията. Щеше да изглежда, че Америка е принудила Нанда да излъже, за да поправи мостовете между Пакистан и мюсюлманския свят.

Худ възложи тази задача на Рон Плъмър. Освен това искаше Плъмър да остане при посланика, уж за да го информира за развитието на нещата. Всъщност Худ желаеше да се увери, че истината няма да изтече преждевременно. Страхуваше се, че Индия би могла да отговори с масиран удар в региона. След като терористите не бяха заловени и все още носеха вината за експлозиите, Делхи щеше да разполага с моралното основание да извърши нападението, а световното мнение щеше да го подкрепи.

Срещата в кабинета на Худ тъкмо приключваше, когато Боб Хърбърт му се обади по вътрешната линия.

— Току-що говорих с Брет Огъст и имам добри новини — съобщи Хърбърт. — Успял е да се свърже с групата.

Худ направи знак на Рон Плъмър да остане и да затвори вратата. Дребният, слаб политически съветник затвори вратата зад Лоуъл Кофи. Плъмър остана прав.

— Благодаря на Бога за това — каза Худ. — Боб, Рон е при мен. Ще включа спикера.

— Добре — каза Хърбърт. — Както и да е, бяхме прави — продължи той. — Пакистанците са се разделили на две групи. Нанда Кумар и дядо й са тръгнали заедно с Рон Фрайдей и един от пакистанците. И ти позна, Пол. Насочили са се към глетчера Сиячин.

— Брет говорил ли е с Майк? — попита Худ.

— Още не — отвърна Хърбърт. — Имат електростатични радиосмущения, причинени от ледена буря над платото. Брет казва, че ледът се носел на вълни. Продължава да опитва да осъществи връзка с Майк.

Худ изведнъж изпита прилив на вина заради топлия си офис и идеално работещия телефон.

— Пол, имам едно предложение — каза Хърбърт. — Мисля, че трябва да помолим пакистанците за помощ при измъкването на екипите от планината. В крайна сметка именно техния задник се опитваме да спасим от огъня.

— Не можем да го направим — намеси се Плъмър.

— Защо? — попита Хърбърт.

— Ако ситуацията е толкова напрегната, колкото Пол я описва, едно навлизане на пакистанските военновъздушни сили на територията на Индия само ще влоши положението. Ще подтикне индийската армия към атака.

— Може да мине за стандартен полет — каза Хърбърт.

— Не и ако в планините има пакистански силози — отвърна Плъмър. — Освен това ще предоставим на Пакистан предварително известие за възможен ядрен удар. Това може да насърчи Исламабад да удари пръв.

— Джихад — каза Худ.

— Духовниците ще го нарекат така — съгласи се Плъмър. — Но за генералите това ще бъде просто една разумна тактическа маневра. Ситуацията виси на косъм и без да вкарваме още фанатизирани армии в конфликта.

— А ако Съединените щати изпратят допълнителни сили в планините? — предложи Худ.

— Това няма да се случи — мрачно отвърна Хърбърт. — Дори и ако обединеното ръководство на Министерството на отбраната и президентът заповядат изпращането на ударна сила от Турция или Близкия изток, подготовката и пристигането им на място ще отнемат часове.

— Има нещо, което не разбирам — каза Плъмър. — Защо обсъждаме военни операции? Не можем ли да съобщим на Индия какво са замислили Специалните гранични сили? Сигурен съм, че заговорът за натопяване на терористите е известен на твърде ограничен брой правителствени служители.

— И аз смятам, че е ограничена конспирация — съгласи се Худ. — Проблемът е, че нямаме и представа кой може да е замесен.

— Очевидно някой е подслушвал канала между Оперативния център и Делхи — каза Хърбърт. — Откъде иначе биха могли да знаят за мисията на Ударния отряд? Но както и да е. Преди бомбите на пазара умерените индийци сигурно щяха да предприемат нещо. Но Кев Клъстър следи телевизионните станции и радиопредаванията в Индия. Подкрепата на народа към военните нараства с всяка изминала минута.

— Което означава, че умерените фракции ще се страхуват да правят изявления — изтъкна Худ.

— Точно така — потвърди Хърбърт.

— А генералният секретар на Обединените нации? — попита Плъмър. — Пол, ти я познаваш. Забрави враждите помежду ви. Тя е индийка. Това е достатъчно добра причина да изложи пред света фактите около атаката.

— Мала Чатърджи? — възкликна Хърбърт. — Отношението й към тероризма е толкова меко, че речите й превръщат дори и най-състрадателните хора в готова да линчува наред тълпа. Не спря да дрънка безсмислици, докато в сградата на ООН терористите убиваха заложници.

— Самата Чатърджи си има твърде много собствени врагове — съгласи се Худ. — На този етап намесата й само ще влоши нещата.

— Отново ще го кажа, Пол. Може би руснаците ще ни помогнат да усмирим Индия — припомни Хърбърт. — Знам, че искат да се покажат като сериозни умиротворители.

— Възможно е — каза Худ. — Но дори и да се обърнем към тях, времето отново ще бъде проблем.

— Да, времето и скорошната история — отбеляза Плъмър. — Пакистан има тесни връзки с Афганистан. Все още има много руски лидери, които копнеят да видят и двете държави сринати със земята.

— Но продължителното патово положение между Индия и Пакистан означава продължително запасяване с оръжия — каза Хърбърт. — Тук говорят парите. Делхи ще продължи да купува оръжия и муниции от Москва.

— Вярно е, но все пак Пол има право — отвърна Плъмър. — Дебатът, който в момента водим, ще отнеме на Кремъл дни, ако не и повече. Не разполагаме с такова време.

— Е, Рон. Предложенията ми се изчерпаха и започвам да се ядосвам — рязко отсече Хърбърт.

— А на мен работата ми е да се правя на адвокат на дявола, Боб — защити се Рон. — Можем да препратим някои от тези предложения нагоре към Москва и Пентагона, но не смятам, че ще получат подкрепата, от която се нуждаем.

— За съжаление това е проблемът, когато разрешаваш кризи, вместо да ги предотвратяваш — тъжно каза Худ. — Винаги има твърде много възможни варианти.

— Аз пък изброих точно един — каза Хърбърт.

Разбира се, шефът на разузнаването беше прав. Независимо от всички ресурси, с които Съединените щати разполагаха, в момента между Индия, Пакистан и възможната ядрена война стоеше само един актив. Актив, с когото нямаха връзка, който беше зле екипиран и напълно сам.

Генерал Майк Роджърс.