Буферна зона

65.ВашингтонЧетвъртък, 18:21

Рон Плъмър никога не беше изпитвал подобно усещане. Момент на всеобхватна еуфория, последван от момент, в който така му призля, че преходът беше физически дезориентиращ.

Когато се обадиха от Исламабад, посланик Симатна заслуша за секунда, а после широко се усмихна. Плъмър не трябваше да чака разговорът да бъде пуснат на стикера, за да разбере за какво става въпрос.

Майк Роджърс беше успял. По някакъв невероятен начин генералът беше предал съобщението на пакистанската база, която наблюдаваше силоза. Те го бяха изпратили към пакистанския министър на отбраната. Оттам касетата беше заминала в Си Ен Ен и съответно към целия свят.

— Името ми е Нанда Кумар — казваше високият глас сред пращенето на записа. — Аз съм индийска гражданка на Кашмир и агент на цивилна агентурна мрежа. В продължение на няколко месеца работих с индийските Специални гранични сили, за да изоблича група пакистански терористи. Специалните гранични сили ми казаха, че резултатът от действията ми ще бъде арестът на терористите. Вместо това информацията, която предоставях, послужи на Специалните гранични сили да натопят пакистанците. Терористите са виновни за много ужасяващи атентати. Но не са отговорни за бомбената атака над автобуса с поклонници и индуския храм на пазара в Шринагар, извършена в сряда. Това е работа на Специалните гранични сили.

Посланик Симатна все още сияеше, когато затвори телефона и се наведе към спикера на втория телефон. Това беше отворената линия към офиса на Пол Худ в Оперативния център.

— Директор Худ, чухте ли това? — попита посланикът.

— Да — отвърна Худ. — В момента върви и по Си Ен Ен.

— Това е напълно удовлетворително — каза Симатна. — Поздравявам както вас, така и вашия генерал Роджърс. Не знам как е успял да предаде съобщението на жената, но извършеното е впечатляващо.

— Генерал Роджърс е твърде впечатляващ човек — съгласи се Худ. — И ние бихме искали да разберем как е предал съобщението. Боб Хърбърт ме информира, че полковник Огъст не може да се свърже с него. Очевидно клетъчният телефон е замлъкнал.

— Стига да е само клетъчният телефон — пошегува се Симатна. — Разбира се, индийците сто процента ще обявят, че мозъкът на госпожица Кумар е промит от пакистанците. Но генерал Роджърс ще ни помогне да разсеем тази пропаганда.

— Генерал Роджърс ще каже истината, независимо каква е тя — дипломатично изтъкна Худ.

Докато Худ говореше, звънна другият телефон. Симатна се извини и отговори на обаждането.

Усмивката на посланика се разкриви секунда преди да се разпадне напълно. Слабото му лице пребледня. Рон Плъмър не смееше да си представи какви са новините. През отчаяния му мозък припламнаха мисли за пакистански ядрен удар.

Симатна не каза нищо. Само слушаше. След няколко секунди затвори телефона и погледна Плъмър. В очите му се четеше дълбока мъка.

— Господин Худ, опасявам се, че имам лоши новини за вас — каза посланикът.

— Какви лоши новини? — попита Худ.

— Очевидно леденият къс на върха на силоза е бил преместен или сериозно повреден при действията на генерал Роджърс.

— Не го казвайте — предупреди го Худ. — Не го казвайте, по дяволите.

Наистина нямаше нужда да го казва. Всички знаеха какво означава.

Защитните експлозиви около силоза бяха автоматично активирани. Без човек вътре в силоза, който да ги обезвреди, щяха да избухнат след няколко минути.