Ден нула

13

Пулър се зае да чертае скици на етажа и мазето. На всяка страница от бележника му беше изписано име и чин, дата, метеорологични условия и сила на светлината, плюс рисунка на компас с насочена на север стрелка. Под тях нанесе точното разстояние между предметите в различните помещения.

— В армията ли те научиха на това? — попита Коул, която го наблюдаваше с нескрит интерес.

— В армията ме научиха на много неща.

— Защо според теб са се върнали?

— Да вземат нещо. Или да оставят нещо. Не мога да кажа със сигурност.

— Никога не съм допускала, че ще ми се случи подобно нещо — притеснено въздъхна Коул. — Връщат се на местопрестъплението и ликвидират полицая, който го охранява!

Пулър остави бележника и разтвори раницата си. Извади фотоапарата, статив и външна светкавица. В колана си пъхна друго устройство, което много приличаше на светкавица.

— Моят човек вече направи снимки — каза Коул.

— Аз ще направя свои. Това е част от процедурата, която уточнихме.

— Добре. Но той е много добър. Спокойно можеш да използваш всичко, с което разполагаме.

— Благодаря ти. Между другото, къде е той? Мина доста време, откакто го изпрати да снима патрулката.

Коул стана и пристъпи към прозореца.

— Ето го, идва — каза тя.

— Ландри Мънроли?

— Откъде знаеш името му?

— Видях го в дневника.

— Наричаме го Лан.

— Разкажи ми за него.

— Двайсет и четири годишен, завършил наказателно право в Университета на Западна Вирджиния, притежава сертификат за криминологична дейност. От две години работи при нас.

— Откъде е получил този сертификат?

— Завършил е специална програма, финансирана от щата.

— Ясно.

— Програмата е изключително добра, Пулър.

— Не съм казал обратното.

— Но по лицето ти личи какво си мислиш.

— Каква е основната ти цел?

— В смисъл?

— Целта на всичко това, което вършиш.

— Да заловя извършителите, разбира се — мрачно отвърна Коул.

— Моята също. Ако работим заедно и проявяваме уважение един към друг, шансовете ни да ги хванем значително ще нараснат.

Размениха си продължителни погледи, в които се долавяше известно напрежение. После Коул отиде до вратата и повика Мънро, който беше наврял глава в багажника на колата си.

— Лан, събери си нещата и ела тук. Един човек изгаря от желание да работи с теб.

После тя се завъртя към Пулър и заби пръст в гърдите му.

— Да се разберем. Той е още хлапе. Можеш да го наставляваш и да го научиш на нещо, но без да го унижаваш. След приключване на разследването ти ще си заминеш, но аз оставам тук. Ще продължавам да работя с него, защото други няма. Разбрахме ли се?

— Да — кимна Пулър.

Лан Мънро се появи трийсетина секунди по-късно, помъкнал сакове и чанти. Беше чернокож младеж, облечен в зелен гащеризон. Спря на прага, остави багажа и обу стерилни терлици. Разписа се в дневника, който му поднесе един от полицаите, надяна латексови ръкавици и влезе. Не беше много по-висок от Коул, тесен в раменете, но вече с коремче. С бръсната глава и къси дебели крака. Носеше очила с телени рамки.

— Лан, запознай се със специален агент Джон Пулър от ОКР.

Мънро се усмихна и подаде ръка на Пулър, който се извисяваше поне с трийсет сантиметра над него.

— Приятно ми е, специален агент Пулър.

— Наричай ме просто Пулър. — Той огледа багажа му. — Оборудването ти?

— Да.

— Приключи ли с колата на Лари? — обади се Коул.

— Да — кимна Мънро. — Първоначалният оглед не разкри нищо особено. Никъде няма кръв. Разпоредих се да я изтеглят до участъка, където ще се заема с детайлите.

— Сержант Коул спомена, че си заснел местопрестъплението — каза Пулър. — Ще ми покажеш ли снимките?

Мънро извади фотоапарата си, включи го и пусна снимките в автоматична последователност.

— Огледално-рефлексен с трийсет и пет милиметров обектив? — попита Пулър.

— Да. На такъв се обучавахме в школата. Направил съм по три снимки на всеки от обектите: една ориентираща заедно със съседните обекти, втора с линийка и трета в близък план.

— Много добре. С каква бленда?

Коул го изгледа изпод вежди, но той се направи на разсеян.

— Осем за всичко, отдалечено на повече от метър, две и осем за близките кадри — спокойно отвърна Мънро, без изобщо да забележи мимиките на шефката си.

Пулър кимна одобрително.

— Под какъв ъгъл? — зададе следващия си въпрос той.

— Заснех всичко от нивото на очите.

— А направи ли панорама от няколко кадъра?

Мънро видимо изгуби част от самоувереността си и поклати глава.

— Не, това не.

Пулър стрелна с поглед Коул, която беше сложила ръце на хълбоците си и го гледаше враждебно със стиснати устни. За миг му мина през ума, че тя отново ще насочи револвера в челото му.

— Нищо — рече той. — Това е едно от прекомерните изисквания на армията. Виж какво, Лан. Ще ми трябва експертна помощ, а доколкото разбирам, ти знаеш всичко за фотографията…

— Няма проблем — отвърна младежът, светкавично възвърнал самочувствието си. — С удоволствие ще ви помогна. — Той посочи статива и останалата част от оборудването, което Пулър беше извадил от раницата си. — Външна светкавица?

— Точно така — кимна Пулър. — Ще я използваме при заснемането на пръстовите отпечатъци, следите от гуми и прочие. — Той се обърна към труповете и добави: — Тези хора не са местени и затова ще ги заснемем от всички страни, включително и отзад. Пет снимки на лицето, всички рани и белези. С и без линийка. Заснемаме мъртвешки петна, следи от барут, включително набити в кожата под формата на ситни точици. Имаш ли видеокамера?

Мънро кимна.

— Ще заснемем абсолютно всичко и на видео, но не бива да разчитаме на него за фините детайли. Иначе защитата на обвиняемите ще ни разкъса на парчета.

— Случвало ли ти се е? — пожела да узнае Коул.

— Случва се на всеки — кимна с въздишка Пулър.

Понечи да разтвори статива и да започне работа, но погледна към килима и замръзна на място. После коленичи и се взря в тъканта.

— Какво виждаш тук? — обърна си към Мънро той.

Младежът също коленичи до него и напрегна поглед.

— Не съм много сигурен — промърмори той. — Отпечатък от нещо тежко.

— По-скоро отпечатъци — поправи го Пулър. — Три на брой, кръгли и подредени в триъгълник. — Изправи се на крака, грабна статива и го премести встрани. — Какво виждате тук?

Мънро се наведе над мястото, последван от Коул. Двамата трепнаха и погледнаха към току-що откритите вдлъбнатини в килима. Отпечатъците бяха почти идентични.

— Тук вече е имало статив — промълви Коул. — Защо?

Пулър извърна глава към убитите и присви очи.

— Труповете са наредени един до друг на канапето. А на статива срещу тях е била монтирана камера.

— Заснемали са семейство Рейнолдс? — подскочи Коул.

Пулър направи няколко снимки на отпечатъците върху килима и поклати глава.

— Не, по-скоро са ги разпитвали.