Ден нула

69

Бомбата се оказа доста по-елементарна от онези в изоставената къща. Поне такова беше мнението на пенсионирания сапьор, който пристигна две минути след Коул.

Изправен до нея, Пулър гледаше как специалистите демонтират бомбата и я прибират.

— Не са имали време — промърмори той.

— Какво? — погледна го неразбиращо тя.

— Бомбата е проста, защото не са разполагали с достатъчно време да направят нещо по-сложно.

— За какво говориш?

— Сестра ти ме чакаше тук, за да ме покани на обяд. Настоя да оставя колата си и да отидем с нейната. Не разбрах защо беше избрала „Вера Феличита“, но отидохме именно там.

— Завела те е в своето заведение?

— Да — кимна Пулър. — На връщане караше доста бързо. За свой късмет забелязах жицата и отпечатък от стъпка до колата си. Ако ги бях пропуснал, сега щеше да идентифицираш останките ми, ако изобщо откриеше такива.

Коул не отговори. Беше навела глава и замислено ровеше прахта с върха на обувката си.

— Обвиняваш я в съучастие? — попита най-сетне тя.

— Никого не обвинявам в каквото и да било. Просто излагам фактите.

— Защо Джийн би пожелала смъртта ти?

— Ако се окаже, че мъжът й има пръст в серията от убийства и влезе в затвора, компанията му вероятно ще фалира, а заедно с него ще си отидат и голямата къща, и хубавото й заведение.

— Джийн отвори ресторанта изцяло със свои пари и кредити.

— Така твърди тя. Но реализацията на подобен проект със сигурност е струвал много пари. Коя банка ще й отпусне кредит без гаранциите на Роджър?

— Нима допускаш, че той стои зад тези убийства? Нали получава заплахи за живота си?

— За заплахите знаем единствено от него, но нямаме доказателства.

— Така е — призна тя.

— Днес отскочих до библиотеката и проверих стари броеве на местния вестник. Никъде не открих предупреждения за взривявания в неделя вечерта. Те са били осъществени без задължителното информиране на обществеността.

— Добра работа, Пулър — похвали го тя.

— В резултат имаме стрелба и взривове по приблизително едно и също време. Почти напълно се припокриват. Кой има право да взривява без предупреждение?

— Юридически никой — отвърна тя. — Човекът, издал подобна заповед, със сигурност ще си има сериозни неприятности.

— Трябва да разберем кой е той. А също и дали някой не е забелязал подозрителни лица около колата ми днес следобед.

— Ще имам грижата — кимна Коул. — Но не вярвам, че сестра ми има нещо общо с това.

— И на мен не ми се иска да вярвам, но обстоятелствата са доста подозрителни.

— Прав си — каза тя и отново започна да рови прахта с крак. — Не съм сигурна, че точно аз трябва да направя подобна проверка.

— Аз ще я направя, ако нямаш нищо против.

— Нямам, разбира се. И още нещо…

— Какво?

— Тя ми е сестра, но въпреки това искам да стигнеш докрай в събирането на уликите.

— Ясно.

— Кога ще се заемеш?

— Още сега.