Ден нула

44

Всички глави се извърнаха към новодошлите. Джийн Трент носеше къса тъмносиня пола, бяла блуза без ръкави и елегантни обувки с високи токчета. Гримът й беше безупречен, както и прическата, въпреки че беше пътувала в кола със свален покрив. Във въздуха се разнесе възбуден шепот. Повечето клиенти на „Яслата“ бяха работници или чиновници в администрацията на мините и изглеждаха леко смаяни. Сякаш в градчето Дрейк, Западна Вирджиния, изведнъж се беше появила кинозвезда, решила да закуси именно в тяхното скромно заведение. Джийн се усмихваше приветливо и помахваше на познати физиономии.

В поведението на Ранди нямаше дори следа от предизвикателността, демонстрирана предишната вечер. Влачеше се едва-едва и гледаше в краката си. Беше облечен с мръсни дънки и бяла тениска с логото на „Аеросмит“, а на лицето му беше изписано отвращение.

— Джийн? — изправи се Пулър и махна с ръка. — Насам, тук има свободни места.

— За бога, Пулър! — изсъска Коул.

— Нима нямаш желание да прекараш още малко време със семейството си? — попита с престорено учудване той.

Джийн и Ранди се насочиха към тях. Пулър й направи място да се настани в сепарето и седна до нея. За Ранди остана мястото до по-малката му сестра.

— Снощи беше на гробищата, нали? — моментално го захапа Коул. — Убедена съм, че те видях там!

— Защо, да не би да е противозаконно? — с досада промърмори брат й.

— Настигнах го на влизане в града и успях да го убедя, че закуската със сестра му не е толкова страшна. — Тя плъзна поглед по фигурата на Ранди. — Ужасно си кльощав, а и снощи почти не докосна вечерята си.

— Какво търсеше на гробищата? — попита Коул.

— А ти? — предизвикателно отвърна той.

— Отидох за малко при родителите ни.

— Аз също. Какъв е проблемът?

— Добре, кротко. Няма нужда да викаш.

— Гладен съм — каза Ранди и разтърка слепоочията си с длани. — Няма ли да поръчаме нещо за ядене?

— Пак ли те мъчи главоболие? — попита Пулър.

— Теб какво те интересува? — озъби му се младежът.

— Просто питам. Може би храната ще ти се отрази добре.

Той вдигна ръка да привлече вниманието на келнерката, изчака Джийн да поръча и добродушно добави:

— Трябват ти и няколко часа здрав сън.

— Благодаря за загрижеността — мрачно го изгледа Ранди.

— Не е загриженост, а обикновено наблюдение. Ти си голямо момче и умееш да се грижиш за себе си.

— Кажи го на сестрите ми!

— Сестрите обикновено се тревожат за братята си.

— Аз дори не знам къде живееш — горчиво каза Коул. — Имаш ли постоянен дом, или спиш при приятели?

— Нямам чак толкова приятели в Дрейк — мрачно се усмихна Ранди.

— Едно време имаше — обади се Джийн.

— Всички се изпожениха и имат деца — каза той.

— И ти можеше да направиш същото.

— Права си, Джийн — кимна Ранди. — Можех да се оженя за някоя богата дебелана, да си живея в голяма къща и да се возя с лъскава лимузина.

Джийн дори не трепна. Явно се беше наслушала на подобни реплики от най-различни хора.

— Не мисля, че в Дрейк има много богати дебелани, Ранди — спокойно отвърна тя. — А ако случайно намекваш друго… да, единственият богат и дебел мъж в града вече е ангажиран.

— Това е добре известно на всички! — подсмихна се Ранди.

— Понякога се питам защо ли продължавам да се тревожа за теб — каза Джийн.

— Никой не те е молил!

— О, я стига, Ранди. Непрекъснато се опитваш да ни внушаваш чувство за вина. В същото време не ни казваш къде си, скиташ се като клошар. Дойдеш, изкрънкаш малко пари и изчезнеш. Снощи се появи само защото знаеше, че Роджър го няма. Но не пропусна да си отвориш устата и да ни засипеш с простотии. Вероятно това замества живота, който нямаш!

Пулър не очакваше такава конфронтация. Вероятно и Коул, която побърза да се обади:

— Джийн!

Пулър погледна Ранди, който не сваляше поглед от лицето на Джийн.

— Продължавай, сестричке — процеди той. — Това наистина ми харесва.

— Влачеше се по пътя като пребито куче! — ледено процеди Джийн, обръщайки се към останалите. — Качих го в колата и го доведох тук да го нахраня! Поне сто пъти съм му предлагала да му намеря работа, опитвам се да му помогна по всякакъв начин! А какво получавам в замяна? Гнусотии, право в очите! Но вече ми писна!

Шумната й тирада привлече вниманието на останалите посетители, които започнаха да си шушукат.

— Тя не го мисли — обади се Коул и докосна ръката на Ранди.

— Напротив! — възкликна Джийн. — А когато благоволи да си извади главата от пясъка, ще разбере, че съм права!

Поведението на Ранди рязко се промени. На лицето му отново се появи предизвикателна усмивка.

— Хей, Джийн, питам се дали Роджър ти плаща за всяко чукане — подхвърли той. — Правиш ли му намаление? Или си му вдигнала тарифата, след като уби мама и татко? Ей така, да го накажеш за нещо, за което всъщност не ти пука!

Джийн скочи на крака и го зашлеви с такава сила, че лицето й се разкриви от болка. Ранди не реагира, въпреки че бузата му пламна.

— Само толкова ли можеш? — ехидно подхвърли той. — Явно си омекнала от толкова много пари! — След тези думи той стана и добави: — Аз тръгвам. Благодаря за возенето, Джийн. Или май трябва да благодаря на Роджър, в крайна сметка колата е негова. Също като къщата, фирмата и самата ти. — Той погледна към мерцедеса зад прозореца. — Моделът ми се струва поостарял, сестричке. Може би Родж трябва да го смени, а заедно с него и някои други неща. Отсъства толкова често, че човек започва да се чуди. Никога не съм допускал, че въглищарите непрекъснато обикалят света с частните си самолети. Ти тренираш много и се подлагаш на диети, но двете раждания и непрестанното пиене няма как да не ти се отразят. Не ме разбирай погрешно — все още изглеждаш много добре. За разлика от теб Роджър е дебел и грозен, но правилата за мъжете са различни. Несправедливи, но отдавна наложени от такива като него, които държат парите. Желая ти приятен ден, сестричке.

Ранди се обърна, поздрави някакви мъже в едно сепаре и затръшна вратата след себе си.

Пулър погледна Джийн, която беше смаяна и объркана.

— И двамата казахте неща, които не мислите — мрачно поклати глава Коул.

— Напротив, аз казах точно каквото мисля — отвърна Джийн, погледна към колата зад прозореца и тихо добави: — Ранди също…

Пулър ясно си представи какво й минаваше през главата: къде е в момента Роджър, дали действително е решил да я предаде?

— Ранди надрънка ужасни глупости, Джийн — хвана ръката й Коул.

— Мислиш ли? — рязко попита сестра й.

Коул сведе очи.

— А какво е твоето мнение? — попита Джийн, обръщайки се към Пулър. — Нали си голям детектив?

— Не мога да чета чужди мисли — отвърна той. — Но ако съпругът ти наистина ти изневерява, вероятно можеш да се разведеш и да измъкнеш от него толкова злато, колкото поискат адвокатите ти. Предполагам, че не сте подписали предбрачен договор, тъй като той не е бил богат, когато сте се оженили.

— Не сме.

— В такъв случай няма за какво да се тревожиш. Това е най-добрият съвет, който мога да ти дам.

Появи се келнерката с поръчаната храна.

— Ранди ще се върне ли? — с недоумение се огледа тя.

— Съмнявам се — любезно се усмихна Джийн. — Но ако опаковате закуската му, аз ще го намеря и ще му я предам.

— Разбира се — кимна жената и се отдалечи.

Джийн наряза яйцата си и понечи да каже нещо, но в същия момент Пулър се изправи.

— Къде отиваш? — вдигна глава тя.

— Веднага се връщам — каза Пулър и се насочи към масата в ъгъла, заета от Бил Строс.

— Предполагам, че вече спите заедно, нали? — подхвърли Джийн към сестра си.

— Яж си яйцата и мълчи! — сряза я Коул, измъкна се от сепарето и забърза след Пулър, който вече беше седнал на масата на Строс.

— Здравейте, мистър Строс. Помните ли ме? Аз съм Джон Пулър от ОКР.

Строс кимна. Беше облечен с друг скъп костюм, под който се виждаше риза с монограм.

— Разбира се, агент Пулър. Как сте?

— Много добре.

— Върви ли разследването?

— И още как — намеси се Коул, изправила се до партньора си.

— Кога очаквате да се прибере шефът ви? — попита Пулър.

— Не съм много сигурен.

— Нима няма навик да държи в течение първия си заместник?

— Защо се интересувате кога ще се върне?

— Това са лични отношения между нас — отклони отговора Пулър и го потупа по рамото. — Предайте му моите поздрави.

Върнаха се при Джийн, която довършваше закуската си.

— Трябва отново да поговоря със съпруга ти — каза Пулър. — Предай му, че искаме да го видим.

— Защо? — попита тя и остави вилицата си.

— Просто му предай, става ли? Благодаря ти.

Той се обърна и тръгна към вратата.

Коул хвърли няколко банкноти на масата, сбогува се набързо с Джийн и изтича след него. Настигна го на тротоара, където той оглеждаше сребристия мерцедес.

— Какво беше това със Строс? — попита тя.

— Потърсих малко информация. Нали той е изпълнителен директор?

— Да, главен изпълнителен директор.

— Откога заема тази длъжност?

— Горе-долу от времето, когато се появи Роджър.

— Но е по-възрастен.

— В замяна на това Роджър е по-амбициозен.

— И по-склонен да поема рискове?

Тръгнаха към паркинга.

— Не си се отказал да пътуваш до Вашингтон, така ли? — попита тя.

— Няма начин да се откажа.

— Мислиш ли, че нещата тук ще се раздвижат?

— Седем души вече са убити — въздъхна Пулър. — Според мен е дошло време на затишие.