Ден нула

82

Върнаха се в дома на Коул и започнаха издирването. Оказа се, че е трудно да открият Ранди дори в малък град като Дрейк. В рамките на час Коул изчерпа всички евентуални възможности. Позвъни на сестра си, но Джийн нямаше представа къде може да е Ранди. Отбиха се и в „Яслата“, а после обиколиха и малкия център.

Нищо.

— Чакай малко — внезапно вдигна глава Пулър и с твърда крачка се насочи към мотела, следван по петите от Коул. Започна проверката с тежки ритници по вратите. Коул се реши да надникне едва в петата поредна стая.

— Ранди? — извика тя.

Брат й лежеше напълно облечен на леглото. Влязоха в стаята и Пулър побърза да затвори вратата. Запали осветлението и се надвеси над спящия младеж.

— Ранди, събуди се!

Той не помръдна.

— Добре ли е? — тревожно попита Коул. — Ранди?

— Добре е. Гърдите му се повдигат. — Пулър се огледа и добави: — Чакай малко.

Грабна старата кана от издрасканото бюро, влезе в банята и пусна водата. Секунди по-късно се появи и плисна каната в лицето на Ранди.

Младежът подскочи и се претърколи на пода.

— Какво става, по дяволите? — изкрещя той.

Пулър го сграбчи за ризата, вдигна го от пода и го запрати обратно на леглото. Очите на Ранди най-сетне се фокусираха и се спряха върху лицето на сестра му.

— Сам? Какво става?

— Леглото май е по-добро от храсталаците, а? — подхвърли Пулър, сядайки до него.

— Това вода ли беше? — изгледа го Ранди.

— Много ли си пиян?

— Не, вече не съм.

— Трябва ни помощта ти.

— За какво?

— За бункера — лаконично отвърна Пулър.

— Защо? — разтърка очи младежът.

— Влизал си вътре, нали?

— Какво?

— Не ме карай да обяснявам, Ранди — хвана ръката му Пулър. — Не разполагаме с време за това. Попаднахме на чертежите на бункера. В тях пише, че използването на експлозиви в радиус от три километра от него е строго забранено. Единствената причина за подобна забрана е съществуването на подземни галерии, които биха били изложени на опасност при евентуални взривявания. Баща ти е бил най-големият експерт по откриването на въглищни залежи, а ти си работил с него. Сигурен съм, че познаваш района по-добре от всеки друг. Въпросът ми е има ли подземна галерия, през която се стига до бункера?

— Има, разбира се — отвърна с прозявка Ранди. — Открихме я случайно, защото търсехме съвсем други неща. Всъщност галериите са две. Едната е продължение на другата. Навлязохме в нея. В един момент татко спря и каза, че се намираме точно под бункера. И беше прав, разбира се. Според него въпросната галерия е била прокопана още през четирийсетте.

— А влязохте ли? — нетърпеливо попита Пулър.

— Не, тогава спряхме до там. Но татко определено беше любопитен. Беше ни разказвал всякакви истории за този бункер. Решихме да влезем вътре по-късно, но той загина.

Ранди си пое въздух и лицето му се сгърчи. Приличаше на човек, който всеки момент ще повърне.

— Дръж се, важно е! — стисна ръката му Пулър.

— След смъртта на татко отидох още веднъж там. Покопах малко и открих една вертикална шахта. Това беше. Зарязах я за много дълго време. Започнах да пия и да изпращам заплахи на онзи задник Роджър. Върнах се на мястото преди около година и половина. Не знам защо. Може би исках да довърша онова, което беше започнал баща ми. И тогава открих пътя към вътрешността на бункера. Нужни ми бяха доста усилия да стигна до там, но след два месеца успях. Оказа се, че куполът е изграден върху дебела бетонна плоча, която беше напукана. Може би от разместването на земните пластове, а може би от експлозиите в близките кариери.

— Значи си влязъл вътре — каза Пулър. — И какво откри?

— Огромно затворено пространство, като пещера. Тъмно като в рог, разбира се. Обиколих го цялото. В него имаше работни маси, боклуци и варели.

— Какви варели?

— Не знам. Изобщо не съм ги докосвал.

— Изложил си се на голяма опасност, Ранди — възкликна Коул. — В тези варели вероятно е имало отрова, а може би и радиоактивни материали. Сигурно те са причината да се чувстваш зле. Главоболие и всичко останало…

— Възможно е.

— Какво друго откри? — попита Пулър.

— Нищо, защото бързо си тръгнах. Тръпки ме побиваха в тази дупка.

— Добре, ясно. Сега ще ти задам друг много важен въпрос: споделял ли си за откритието си на някого?

— Не. Защо?

— С никого? — настоя Пулър. — С абсолютно никого?

Ранди се замисли.

— Май казах на един човек — промърмори той.

— На Дики Строс ли?

— Откъде знаеш, по дяволите? — втренчи се в него младежът. — С Дики сме стари приятели. Заедно играехме футбол. Преди да заложа мотора си, аз също членувах в „Ксанаду“. Да, казах на Дики. Но какво от това?

— Дики е мъртъв, Ранди — промълви Коул. — Застреляха го. Според нас това има връзка с бункера.

— Какво?! — скочи Ранди. — Кой ще тръгне да убива Дики?!

— Казал е на някого за бункера — поясни Пулър. — А този човек се е спуснал в него. Онова, което е открил вътре, е станало причина за убийствата в Дрейк.

— Че какво толкова може да има вътре? — попита с недоумение Ранди.

— Тепърва ще разберем.

— Значи имаш представа за какво става въпрос? — погледна го Коул.

— Имам — кимна Пулър.

— Кажи ми!

Пулър мълчаливо я гледаше и усещаше как пулсът му се ускорява.