Ден нула

75

Снайперската пушка тежи шест килограма и със своите сто и пет сантиметра прилича на малък гимнастически лост. С нея обикновено се стреля от легнало положение. Той я носеше в дясната си ръка, а сгъваемата стойка беше в прибрано положение. Придвижваше се бързо, но предпазливо. Вече беше улучил една мишена и нямаше желание за друга. Тази беше напълно достатъчна.

Погледна назад през рамо. Нищо. Пълен мрак. Намираше се на седем-осем метра от дърветата. След това го чакаше петминутна разходка през гората, за да стигне до чакащата кола. Нататък беше лесно. Просто трябваше да натисне газта и да се измъкне, преди полицията да блокира района. Винаги беше харесвал тази местност. Огромни ненаселени площи, недостатъчна численост на силите на реда, за да патрулират из тях.

Спря и отново погледна зад гърба си.

Сирените продължаваха да вият, но слухът му долови и нещо друго. Нещо, което не беше очаквал.

Лявата му ръка се плъзна към колана.

— Не мърдай или ще получиш шанс да изследваш червата си!

Мъжът замръзна на място.

Пулър не напусна укритието си зад близкото дърво. Нямаше представа дали мъжът срещу него е сам, и продължаваше да го държи на прицел.

— Първо, хвани пушката за цевта и я хвърли пред себе си! Второ, легни по корем с ръце на тила, затворени очи и широко разкрачени крака!

Мъжът опря приклада в земята, хвана пушката за дулото и я запрати в мрака. Тя тупна глухо на около два метра, вдигайки облаче прах, примесено със стръкове трева.

— Добре — обади се Пулър. — А сега и втората заповед!

— Как успя да ме изпревариш? — попита мъжът.

Пулър не хареса въпроса. Но още по-малко му хареса тона, с който беше зададен. Спокоен, откровено любопитен и напълно безгрижен по отношение на последиците от залавянето. Дали някъде наблизо не се спотайваше съгледвачът, може би в компанията на екипа за извеждане от района?

— Обикновени изчисления, плюс логика — отвърна на глас той.

— Изобщо не те чух.

— Защо ликвидира Дики?

— Не знам за какво говориш.

— Бас държа, че в района едва ли ще се намерят много патрони „Лапуа“.

— Все още имаш възможност да се оттеглиш, Пулър. Може би трябва да се възползваш от нея.

Промяната в тактиката му хареса още по-малко. Сякаш не той, а онзи насреща го държеше на мушката си и благородно му предлагаше да се оттегли.

— Слушам те.

— Сигурен съм, че вече си преценил нещата. От мен няма да научиш нищо. Не съм длъжен да върша твоята работа.

— Убитите станаха осем. Сигурно имаш основателни причини. — Пръстът на Пулър докосна предпазителя.

— Сигурно — кимна мъжът.

— Ако ми кажеш, може би ще има сделка.

— Няма как да стане.

— Толкова ли си лоялен?

— Можеш да го наречеш както искаш. Позволих ти да ме хванеш. Грешката е моя, отговорността — също.

— Лягай по очи! Предупреждавам те за последен път!

Пулър се прицели. От това разстояние нямаше как да пропусне. Притисна приклада в хълбока си. Пистолетът М11 в лявата му ръка описа лек полукръг.

Мъжът се отпусна на колене, после легна по корем. Дланите му се насочиха към тила, после дясната му китка изведнъж се стрелна към колана.

Пулър натисна спусъка на пистолета, вкара два куршума в ръцете му, а след това светкавично се премести зад следващото дърво, защото пламъчетата вероятно бяха издали позицията му. Въздържа се от смъртоносен изстрел просто защото мъжът нямаше как да се прицели в него. А сега, с обездвижени ръце, дори не би могъл да измъкне пистолета. Причините да посегне към него бяха две.

Първо, очакваше да бъде застрелян, но Пулър не му предложи това улеснение. Трябваше му жив, за да може да го разпита.

Второ, искаше Пулър да стреля, за да издаде позицията си. Затова той се прехвърли зад съседното дърво. Всеки момент очакваше стрелба от някой, скрит в гората наоколо.

Но стрелба нямаше.

Обърна се към ранения, който лежеше по очи с окървавени ръце. Пулър се беше постарал да не улучи някоя артерия.

След част от секундата забеляза, че едната ръка е скрита под тялото, но вече беше късно. Тресна изстрел.

— Мамка му! — промърмори Пулър.

Тялото подскочи и замря.

Куршумът беше излязъл през гърба. Точно в средата. Като изстрел от упор, но в обратна посока.

Потенциалният свидетел беше мъртъв. Пулър не знаеше кои са тези хора, но решителност явно не им липсваше. Не е лесно да избереш смъртта пред живота, но този мъж го беше направил. Вероятно още в мига, в който беше допуснал грешката да бъде заловен.

Пулър се отпусна само за миг, но това за малко не му струва живота.

Успя да блокира ножа с дулото на автомата, но нападателят все пак го изби от ръката му и той изтрака на земята. Понечи да насочи своя Ml1, но и той последва съдбата на хеклера, улучен от светкавичен страничен ритник. Противникът му се хвърли напред, размахвайки ножа. Беше висок почти метър и деветдесет, тежеше поне сто килограма. Имаше гъста тъмна коса, мургаво лице и хладния поглед на човек, свикнал да убива.

Но и Пулър беше от същата порода.

Успя да притисне ръката с ножа към тялото му, наведе се и му нанесе силен удар с глава в гърлото. Онзи изпусна ножа. Пулър се завъртя рязко, хвана главата му с дясната си ръка и заби левия си лакът в шията му.

Мъжът изпъшка, от носа и устата му бликна кръв.

— Прекрати съпротивата, за да живееш! — изсъска в ухото му Пулър.

Мъжът продължи да се бори. Коляното му потъна в слабините на Пулър, а пръстите се стрелнаха към очите му. Атаката беше неприятна, ала не и фатална. Пулър го искаше жив. Но промени мнението си в мига, в който мъжът направи опит да измъкне втория му пистолет от колана на гърба. Все пак беше по-добре да остане без пленник за разпитване, вместо да се превърне в труп.

Едно светкавично движение беше достатъчно, за да мине зад него. Преметна едната си ръка около наранената шия, а с другата хвана тялото. После рязко дръпна в различни посоки. Мъжът изкрещя от болка. Пулър повдигна тялото му във въздуха и го заби в близкото дърво. Чу пропукването на шийните прешлени и разтвори ръце. Тялото рухна на земята. Отстъпи крачка назад, дишайки тежко. Очите му се спряха на безформената купчина, която доскоро беше жив човек. Наведе се и вдигна ножа. Изтъркана от употреба дръжка, назъбено острие, което можеше да бъде покрито с неговата кръв. Не изпитваше никакво съжаление.

— Пулър!

Познат глас. Отдясно.

— Насам, но внимавай! — извика в отговор той. — Двама мъртви, единият е снайперист. Може да има и други.

— Може ли да се приближим? — прозвуча гласът на Коул десет минути по-късно.

Пулър се огледа за последен път.

— Добре.

След още няколко минути зърна Коул и двама полицаи.

— Пулър?

— Твое дясно — отвърна той и напусна укритието си.

Тримата се приближиха и наобиколиха труповете. Пулър се наведе и преобърна тялото на снайпериста.

— Осветете го — заповяда той.

— Това е онзи, който се представяше за Тредуел! — извика Лу, единият от помощниците.

— Предполагах — кимна Пулър и се изправи.

— Как така?

— Отговаря на описанието, което ти му направи. Сега вече знаем, че умее да убива и от разстояние.

Лу погледна към другото неподвижно тяло.

— Какво си му направил?

— Убих го — простичко отвърна Пулър. — Преди той да ме убие.

— Онзи в двора на пожарната е Дики Строс — обади се Коул.

— Знам.

— Какво е търсил тук?

— Имахме среща.

Тя се наведе над обезобразените ръце на снайпериста.

— Ти ли го подреди така?

— Посегна към оръжието си — кимна Пулър. — Помислих, че нарочно, за да ме принуди да го застрелям. Не го направих и той се самоуби. Трябваше да предвидя и този вариант. Но е трудно да попречиш на някой, който е решил да сложи край на живота си и държи пистолет.

— Така е — кимна тя.

— А сега да отцепим местопрестъпленията — огледа се Пулър. — Повикай Лан Мънро и всички останали, които са ни нужни. После ние с теб ще си поговорим.

— За какво?

— За много неща.