Ден нула

71

— Здравейте, мистър Строс, как сте?

Бил Строс спря и се обърна. Пулър се беше облегнал на колата си. Чакаше пред офиса на „Трент“ вече близо час.

— Пулър? Какво правите тук?

— Върша си работата — отвърна Пулър, отлепи гръб от колата и тръгна към него. — Имате ли време за няколко въпроса?

Строс погледна часовника си.

— Закъснявам за едно заседание.

— Няма да ви бавя много.

— Не може ли въпросите да почакат?

— Не, всъщност не.

— Добре тогава, слушам ви.

— Кой заповяда взривяването в неделя вечер? В пресата нямаше официално предупреждение.

— За какво говорите? — изненадано го погледна Строс.

— За взривовете в неделя вечер на един от обектите ви. Не сте ги обявили официално. Обикновено никой не върши подобни неща в неделя, може би защото се изисква специално разрешение. Но предупреждение към населението липсва. Имахте ли такова разрешение?

— Ще трябва да проверя.

— Роджър каза, че не знае нищо по въпроса. Кой в компанията отговаря за тези неща?

— Аз, като изпълнителен директор. Но имам и много други задължения, затова съм принуден да делегирам някои дейности. Имаме специални хора, които се занимават с разрешителните за взривове и разгласата сред местното население.

— С тях ли трябва да разговарям?

— Предполагам. За съжаление работните им места не са тук, а в Чарлстън.

— Как мога да се свържа с тях?

— Толкова ли е важно? Онези хора не са били убити от взривовете.

— Въпреки това е важно. Ще ми дадете ли телефоните им?

— Да — каза след кратко мълчание Строс.

— Чудесно. Очаквам утре да ги получа.

— Не съм сигурен, че…

— Напоследък виждали ли сте сина си? — прекъсна го Пулър.

— Не, защо?

— Просто питам. Членувате ли в клуб „Ксанаду“?

— Моля? Не, разбира се.

— Добре. Няма да ви задържам повече, защото ще закъснеете за заседанието.

Пулър се качи в колата си и потегли. Набра номера на Дики в движение и си уреди среща с него късно вечерта.

Пред мотела беше спряло лъскаво тъмносиньо бентли, а зад волана седеше Роджър Трент.