Денят на Апокалипсиса

31

Когато влезе в палатката, Рап забеляза на слабата светлина Урда, седнал на малка маса с един от пленниците. Това беше Ахмед Халили, младежът от Карачи. На масата пред тях имаше две чаши. Ръцете на Халили все още бяха вързани, но чашата се намираше достатъчно близо, за да пие от нея. Рап прие това за добър знак. Когато Мич приближи масата, пакистанецът извърна глава от него.

— Не се тревожи, Ахмед — каза Урда, който усети как младежът се изнерви от присъствието на Рап. — Нищо няма да ти сторим, ако продължиш да ни сътрудничиш. — Шефът на ЦРУ в Кандахар се изправи. — Ще те оставя за малко. Пий си чая. Скоро се връщам.

Когато двамата излязоха навън, Урда започна:

— Той говори доста.

— Хубаво, но казва ли полезни неща?

— Мисля, че да. Той им е човекът за компютрите. Така е разбрал кой си ти.

— Как така?

— Накарали са го да събере всичко, което е излизало в пресата за теб. Искали да знаят за твоя живот, както и… адреса ти.

Рап сбърчи вежди.

— И разбрал ли е къде живея?

— Май че не.

Рап надникна отново в палатката= Нищо не го учудваше, но все пак беше тревожно. Щеше да я провери тая работа. В момента обаче имаше по-важни задачи.

— Каза ли откъде са взели бомбата или как са я транспортирали в Щатите?

— Засега не.

— Тогава за какво говорихте?

— За бойните клетки, които имат в САЩ.

Рап остави Урда да изплюе камъчето.

— Обясни как поддържат контакти с хората си в Щатите — чрез електронна поща. Може да ни даде адресите на електронната поща. Каза и още нещо. Много важно.

— Какво?

— Най-вероятно някаква голяма клечка е отишла в Америка, за да ръководи атаката.

— Каза ли ти кой?

Урда кимна.

— Мустафа ал Ямани.

Рап стисна юмруци.

— Как и кога?

— Знаели са, че няма да стане с пътнически самолет. Затова са решили да го вкарат по вода.

— Как?

— Още не съм стигнал до там.

— Да влизаме тогава и да разберем.

Урда стисна ръката на Рап.

— Бъди по-любезен с него. Той те мисли за самия дявол. Не преувеличавам.

— Ще се държа добре с него само ако сътрудничи.

Урда седна на малката маса, а Рап взе един сгъваем стол и се настани между двамата.

— Ахмед — започна Мич спокойно, — ако ми казваш истината, няма от какво да се страхуваш. Как Мустафа ал Ямани е влязъл в Америка?

— С яхта. — Младият пакистанец прибра треперещите си ръце под масата.

— Знаеш ли кога?

— Вчера.

Абдула бе казал същото.

— Бомбата с него ли беше?

Халили поклати глава.

— Сигурен ли си?

— Да. Той трябваше да пристигне до Куба със самолет, а оттам да вземе яхта и да влезе във Флорида някъде по източния бряг.

Рап искаше да разбере повече за ал Ямани, но първо трябваше да попита нещо, което бе от първостепенна важност.

— Как трябваше да влезе бомбата в страната?

— Не знам точно — отвърна младежът с треперещ глас. — Но мисля, че с кораб.

— И защо така мислиш?

— Преди около три седмици тя беше натоварена на контейнеровоз в Карачи.

Ако Ахмед казваше истината, значи Абдула го лъжеше. Освен ако бомбата не беше разтоварена в някое друго пристанище и после прехвърлена на самолет. На Рап подобен маршрут му се струваше твърде сложен и несигурен. Защо направо не я качат на самолета?

— Ахмед, преди час ти се кълнеше, че не знаеш нищо. Как да съм сигурен, че ми казваш истината?

Той го погледна с умоляващ поглед.

— Това са неща, които не трябваше да знам. Неща, които подочух от разговорите на другите.

— Чу ли Абдула да говори за подробностите около прехвърлянето?

Ахмед изглеждаше объркан, не каза нищо, само впери очи в Рап.

— Абдула каза ли как ще вкарат бомбата в Америка?

— Да, с кораб.

— Сигурен ли си?

— Да.

Рап изгледа изпитателно лицето на пленника.

— Не са ли говорили, че ще я качат на самолет?

Младият пакистанец поклати глава.

— Не, не съм ги чул.

— А чу ли в кое пристанище ще вкарат бомбата?

— Не. Споменаха няколко града.

— Кои?

— Спомням си само Ню Йорк и Балтимор.

— Ами Маями и Чарлстън?

— Да, май и тях.

Рап се облегна назад и погледна към Урда.

— Трябва да се обадя по телефона. Вие през това време можете да си поговорите как господин ал Ямани е влязъл в Америка и кой му помага.

Урда кимна. Когато Рап излезе от палатката, той каза на младия пленник, че се представя добре и го попита дали не иска още чай.

Отвън Мич не извади сателитния телефон. Обаждането до Кенеди щеше да почака докато не попиташе Абдула защо го е излъгал. Този път лъжата щеше да му коства пръст от ръката.