Денят на Апокалипсиса

34

Рап излезе от бункера за боеприпасите, издърпа Урда настрана и му разказа всичко, което беше научил от Абдула. Двамата се върнаха в командната палатка и Рап помоли всички за внимание. Този път щеше да отложи разговора с Вашингтон, докато не потвърди историята на Абдула.

По-ранната фалшива изповед на саудитеца представляваше сериозна пречка. Колко голяма беше тази пречка Мич не знаеше, но без съмнение държавата бе отделила от ресурсите си, за да проверява международните транспортни полети, пристигнали в САЩ през последните четирийсет и осем часа. Още по-вредна щеше да е загубата на увереност от онези във Вашингтон, които дърпаха конците. Още едно оплескване, и ще започнат да се съмняват във всичко, което Рап им изпраща.

Тъкмо когато Мич се канеше да започне, сателитният му телефон звънна. Беше Кенеди, която му обясни какво става в Щатите. Съветът по националната сигурност щеше да се събере отново след малко повече от половин час и да реши какви мерки да предприеме. Кенеди каза също така, че няколко от членовете на съвета настояват Вашингтон да се евакуира или поне да се затворят всички пътища, влизащи в града, както и метрото, преди сутрешният поток от пътници да се юрне натам.

После Кенеди добави нещо, което той вече знаеше. Съществуваше опасност терористите да се досетят, че са разкрити. Айрини се страхуваше, че ако бомбата е вече в страната, те ще ускорят графика и ще я взривят, преди екипите НЕСТ да я открият. Рап се съгласи с шефката си, но реши да не й разкрива какво е научил току-що от Абдула. Разполагаше с трийсет минути да потвърди дали Чарлстън е пристанището, в което ще влезе бомбата, и щеше да използва всяка една секунда, за да го стори. Каза на Кенеди, че ще й се обади, преди да започне срещата, и затвори.

— Слушайте всички! — провикна се той, а Урда и генералът застанаха до него. — Търсим някакви справки или данни за кораб, който е отплавал от Карачи преди три седмици. Предполагаме, че корабът се е насочил към Чарлстън, Южна Каролина, и очакваме да пристигне днес по някое време.

Докато Рап оглеждаше мълчаливите лица едно по едно, забеляза, че един от хората на Урда бързо прехвърля купчина документи. Нещо в начина му на търсене говореше, че знае какво търси. Мич закова погледа си върху него. Онзи се спря рязко и навлажни пръст. Бързо прелисти още няколко страници и триумфиращо изгледа останалите.

— Имам го тук. — Той извади няколко листа от купчината и ги размаха във въздуха.

Рап и Урда почти едновременно се втурнаха към него, за да видят документите. Бяха написани на урду и Рап не разбра нищо освен думите „Карачи“ и „Чарлстън“. Аналитикът преведе останалата информация. Корабът беше контейнеровоз под либерийски флаг, който не се отличаваше с нищо от другите подобни съдове.

— Това ли е коносаментът, документът за товаренето? — попита Рап.

— Да.

— Само този ли намерихте?

— Не. — Брадатият мъж поклати глава и потупа едно тесте с документи пред него. — Всичко това са коносаменти. Ето този — брадаткото извади документа — е единственият, който е от Карачи за Чарлстън.

— А има ли други от Карачи от преди три седмици?

— Да. — Мъжът закима енергично. — На практика цялата купчина.

Рап стисна зъби. Отново се запита дали Абдула не го лъже.

— Колко документи има тук и колко са за кораби, отплавали от Карачи преди три седмици?

Аналитикът се консултира със записките си.

— Имаме седемнайсет отделни коносамента, като повечето от тях са от Карачи. Четири от корабите са отплавали приблизително преди три седмици и всичките са се насочили към Съединените щати.

— Кога трябва да пристигнат?

Брадатият отново размаха документа, който беше извадил.

— Ето този трябва да влезе в Чарлстън. А този също трябва да пристигне днес, но в Ню Йорк. Този също е за днес, за Маями. — Той прелисти още няколко страници. — Този е за днес, за Балтимор.

Рап взе да обмисля кой пръст да отреже най-напред.

— Има ли документи за товарене на самолети?

— Не. — Аналитикът поклати глава и посочи към другите от масата, които работеха върху документи, написани на урду и пущу.

— Добре, слушайте всички. Ето какво искам от вас. Изпратете по факса всичките тези документи в ЦБТ.

— Вече го направих. Преди около трийсет минути.

Мич се изненада.

— Говори ли с тях за това?

— Да, но в момента нямат човек, който владее урду.

— Какво? — Рап не повярва на ушите си.

— Казаха ни първо да преведем данните за липсващите пакистански учени.

Мъжът понечи да продължи, но Рап го сряза:

— Чуйте… в момента искам да се съсредоточите върху тези коносаменти. Незабавно ги преведете, изпратете информацията в ЦБТ и започнете с другите. Ако се нуждаете от помощ, не се стеснявайте да поискате. Хващайте се на работа!