Денят на Апокалипсиса

37

Когато разбраха, че корабът е влязъл в пристанището на Чарлстън, доста важни хора с дълги титли и длъжности изпаднаха в шок и започнаха да се надвикват в стремежа си да предприемат нещо. Сякаш забравиха за Мич Рап и се заеха да изказват мненията си. За щастие двама души с много по-ниски длъжности знаеха какво да правят и в така създалата се суматоха не се нуждаеха от разрешение, за да действат. Първият беше Скип Макмахън, който оглавяваше Центъра за наблюдение и борба с тероризма. Макмахън се обърна към един от заместниците си и му нареди незабавно да го свърже с началника на пристанището в Чарлстън. После се обади на Дик Шойър, специалния агент на ФБР, отговарящ за отдела в Колумбия, Южна Каролина. Шойър и няколко други агенти вече бяха на път за Чарлстън. Планът им беше да се срещнат с членовете на Екипа за търсене и реагиране, който идваше от Савана Ривър Сайт, за да провери пристанището. Добрата новина бе, че проверката ще е систематична, а не напосоки.

Макмахън беше дал на Шойър изрични инструкции как да разположи хората си. Когато приключи разговора с Шойър, на другата линия го чакаше началникът на пристанището. Той потвърди, че либерийският контейнеровоз „Мадагаскар“ е на док, и добави, че скоро ще започне разтоварването. Без да се впуска в подробности, Макмахън го предупреди да очаква специален агент Шойър след около двайсет минути. До тогава началникът не биваше да позволи от кораба да бъде свален нито един контейнер.

Вторият човек, който предприе конкретни действия, беше Пол Раймър. Формално той не биваше да разгръща екипите за търсене и реагиране, без да е получил надлежна разузнавателна информация от Съвета по национална сигурност. Раймър отдавна беше в бранша и знаеше какво представлява тази надлежна информация. Затова сега нямаше намерение да чака онези по върховете да благоволят да му разрешат. Учените и техниците от Савана Ривър Сайт още събираха оборудването си и когато приключеха, щяха да стигнат в пристанището не по-рано от час и половина.

Имаше и по-добър вариант. Най-добрият Екип за търсене и реагиране на Раймър чакаше на пистата във военновъздушната база Андрюс, готов да излети със самолет „Гълфстрийм III“. Той се обади на Деби Ханусек, командира на екипа, и й нареди да излитат за военновъздушната база в Чарлстън веднага. Ако им освободяха специален коридор за полета, тя и нейният шестчленен екип щяха да са в Чарлстън след по-малко от час.

В самия обект „Р“ Кенеди помоли за вниманието на президента и му прошепна нещо. Когато свърши, Хейс извика на всички да млъкнат.

— Генерал Флъд, флотът и бреговата охрана могат ли да прехванат двата кораба, които са още в открито море?

— Без проблем, сър.

— А корабът в Чесапийк? Някакви идеи за действие?

Флъд набързо се посъветва с някого и отвърна:

— За случая е информиран Екип 6 на „тюлените“. Те вече са поставени в повишена бойна готовност в базата си в Литъл Крийк. Могат да нападнат кораба и да го вземат под контрол, преди екипажът да се усети, че са на борда.

— Те подготвени ли са да се справят с ядрен експлозив? — попита министърът на вътрешната сигурност.

— Да, екипирани са и са обучени да откриват, отклоняват и обезвреждат всякакво оръжие за масово унищожение.

— Тогава ги подгответе за тръгване възможно най-бързо — нареди Хейс.

— Слушам, сър.

Президентът потърси по екраните директора на ФБР.

— Брайън, какъв е планът за Чарлстън?

— Шефе, може ли да кажа нещо? — намеси се Скип Макмахън, като поиска разрешение от Роуч. — Господин президент, току-що разговарях по телефона с началника на пристанището. Корабът, който ни интересува, се казва „Мадагаскар“. Наредих на началника да не позволява разтоварването му без мое разрешение. Освен това нашият специален агент, който отговаря за отдела в Колумбия, вече е на път за Чарлстън с още няколко агенти. Екип на Министерството на енергетиката също пътува от Савана Ривър Сайт.

— Зарежете това — обади се Раймър. — Ще изпратя моя най-добър екип. Докато говорим, те излитат от базата в Андрюс, ще пристигнат на мястото след по-малко от един час.

— Един час? — Беше началничката на президентския кабинет. — Много неща могат да се случат за един час.

— Госпожо! — Раймър сбърчи вежди. — Разтоварването на такъв кораб отнема няколко часа.

— Господин президент — намеси се министър Макелън. — Имаме екип на Министерството на вътрешната сигурност, готов да пристигне и да контролира цялата операция. Ще разположим команден пост за около два часа.

На Рап му се искаше да изкрещи. Това съвещание се превръщаше в цирк. Отчаяно му се искаше сега да се намира в залата заедно с президента, за да може да изложи гледната си точка по-категорично.

Хрумна му нещо по-добро.

— Господин президент, има нещо, което още не съм ви казал — започна със страховит глас Рап. — Веднага всички млъкнаха. — Смятаме, че Мустафа ал Ямани, един от главните организатори на атентатите срещу африканското посолство, експлозията на ескадрения миноносец „Коул“ и атаките от 11 септември, е влязъл в Съединените щати вчера вечерта. Най-вероятно, някъде по брега на Флорида. Дошъл е, за да ръководи лично подготвяните атентати. В момента откриваме доказателства, които говорят за наличието на многобройни техни клетки в Америка — финансови трансфери, електронни писма, резервации за самолетни полети, молби за издаване на паспорти за поне дузина страни… И това е само върхът на айсберга.

— Какво искаш да кажеш? — попита началничката на кабинета.

— Да разгледаме ситуацията в пълнота. В момента държим под наблюдение тези четири кораба, но ние открихме документи за още тринайсет други. Очевидно в Съединените щати действат неустановен брой терористични клетки. Имаме изчезнали пакистански ядрени учени, имаме водачи на „Ал Кайда“, влезли в страната, и най-важното, терористите не подозират, че сме по петите им.

— Какво предлагаш?

— Мисля, че трябва да се постараем да не шумим много около мерките, които предприемаме. Трябва да видим кой ще се покаже в пристанището на Чарлстън, за да си прибере товара. И тогава…

— Изобщо не съм съгласен — прекъсна го министърът на вътрешната сигурност. — Точно в този миг може би имаме двайсеткилотонна ядрена бойна глава някъде на доковете в района на метрополис с население четвърт милион души. Трябва да блокираме целия град и разберем с кого точно си имаме работа. Министерството на вътрешната сигурност е…

— Господин президент — извика Пол Раймър, който отговаряше за Програмата за действия при ядрени кризи. — Ще ми позволите ли да прекъсна цялото това празно говорене?

Хейс погледна на екрана към него. Гласът на бившия „тюлен“ бе един от онези, които са типични за офицер, командвал елитна бойна част. Прозвучаваше рязко и веднага привличаше вниманието на другите. На президента предложението му хареса.

— Заповядай.

— Последното нещо, което ни трябва сега е да блокираме Чарлстън. Оставете моите хора и федералните да си свършат работата, за която са обучавани. Трябва да им дадем всичко, което им е необходимо, и да не им се бъркаме много-много.

Президентът кимна в знак на съгласие. Той се обърна към Кенеди, която също изрази одобрението си. Началничката на кабинета му — също, макар и с известна неохота.

Хейс стана, като по този начин даде знак, че съвещанието е свършило.

— Ето какво ще направим.