Денят на Апокалипсиса

68

На железопътната линия беше станала катастрофа. Потокът коли пъплеше бавно и в двете посоки, хората искаха да позяпат влака. Беше почти четири часа, когато Рап се върна в Обединения център за борба с тероризма. Още не беше сигурен дали е постъпил правилно, като не се е качил на самолета. Страшно много искаше да спипа ал Ямани, но с тази задача щяха да се справят полицията и федералните. Нещо в гласа на Макмахън обаче му се стори странно, умоляващо.

Рап го откри застанал в остъкления офис, разположен над контролната зала на Центъра, в задната й част. Наблюдаваше ситуацията в Ричмънд и се опитваше да отсее фактите от ненужната информация. Мълчаливо направи знак на Рап да го последва, двамата влязоха в малка конферентна зала в задната част на офиса и затвориха вратата. Рап се пльосна в сивия фотьойл и постави ръце върху ламинираната дървена маса.

— По вида ти съдя, че още не са открили проклетия камион.

— Не, не са.

Рап погледна часовника си.

— Вече минаха… почти три часа от инцидента. Това не е добре.

— Не ми казваш нищо ново.

— Заместник-шерифът излезе ли от операционната?

— Спасиха живота му, но още не е излязъл от упойка.

Рап нервно забарабани с пръсти по лъскавата повърхност.

— Сигурни ли са, че нашите хора са още в района на Ричмънд?

— Убедени са.

— Не ми се вярва много.

— Знам. И на мен също, но чакай да ти покажа нещо. — Макмахън излезе за малко от стаята и се върна с карта на щата Вирджиния. Разпъна я на масата и продължи: — Това тук е Ричмънд, а това — окръг Колумбия. Инцидентът е станал ето тук, на североизток от града. Щатските патрули казват, че когато са обявили тревога, са блокирали всички основни пътища. Проверили са пътните камери на магистрали 95 и 295, но не са открили нищо. Което означава, че нашите хора не са минали по междущатския път — без съмнение най-бързият начин да стигнат до Вашингтон.

Агентът от ФБР посочи с пръст четирите географски посоки около Ричмънд и добави:

— Всичко е било блокирано. През този уикенд настъпва един от най-натоварените трафици в годината. Хората отиват на плаж, на планина, във Вашингтон за церемонията по откриването на мемориала. Пътищата са затрупани.

— Знам, нали и аз минах по тях.

— Е, има и нещо друго, което научихме в последствие. Този пикап е теглил ремарке. Шефът на Щатския патрул ми каза, че няма начин неговите момчета да го пропуснат.

— Ремарке?

— Знам… Знам какво си мислиш. Какво има в ремаркето. Пол и аз вече говорихме по тази тема.

— Руснаците обадиха ли му се?

— На полигона са, сега започват разследването.

Рап стана и тежко въздъхна. Загледа се в картата.

— Ами ако задниците имат друга бомба?

— Засега не разполагаме с такава информация. И сам знаеш. Нали в Пакистан не открихте нищо, което да подсказва подобна теория.

Да, така беше, но Рап предположи, че тези едва ли се разкарват наоколо със закрито ремарке ей така, без нищо.

— Откъде Щатските патрули са толкова сигурни, че онези вече не са във Вашингтон?

— Техен самолет патрулира по шосе 95 и магистрала 1, откакто се е получил сигналът. Петнайсет минути след него над Ричмънд се е вдигнал и хеликоптер. Само в отсечката между Вашингтон и Ричмънд патрулират над сто ченгета, шерифи и щатски полицаи. Смятат, че онези са се шмугнали някъде и се крият. Аз лично съм склонен да се съглася с тях.

— Или са сменили колите.

— Или заместник-шерифът, когото са блъснали, не е бил на себе си, когато е давал описанието.

— Тогава защо ми се обади и съсипа почивката ми?

— Защото не вярвам в случайни съвпадения и защото предполагам, че още днес ще се нуждая от помощта ти за нещо, което… да кажем просто, че аз не мога да свърша.

— Ще ми направиш ли услугата да ми обясниш за какво става въпрос?

— Още не, но съвсем скоро ще разбереш.

— Съобщи ли за инцидента в Белия дом?

Макмахън поклати глава.

— Само пришпорих Брайън. — Имаше предвид своя началник, директорът на ФБР Роуч. Рап го погледна изненадано. — Виж, наредил съм всички ченгета от близките пет щата да търсят тези клоуни. — Макмахън посочи към тавана. — Това означава, че не се налага да зарязвам всичко и да търча до Белия дом, за да информирам целия проклет кабинет. Знам какво ще последва — Министерството на вътрешната сигурност ще настоява да поеме случая и накрая ще започнем да се прескачаме един друг.

Рап кимна в знак на съгласие.

— Тогава какъв е планът?

— Записът от инцидента пътува насам. Искам да го прегледам и да говоря със заместник-шерифа, когато излезе от упойката. Освен това не желая да се меся на местните служби, а да ги оставя да си свършат работата.

— Изреденото дотук не обяснява защо аз не се качих на самолета.

— Нали ти казах. Повярвай ми, ако не ги открием скоро, спешно ще се нуждая от твоите умения.