Денят на Апокалипсиса

84

Хеликоптерът се появи над гаража, увисна неподвижно за десетина секунди и отлетя. На автомобилната алея, водеща към къщата, стоеше полицай и наблюдаваше ставащото. Близо минута по-късно пристигна втори полицай, после трети. Скоро се оформи цяла тълпа. След десетина минути на пътя паркира колона от патрулни коли, правителствени седани, джипове и микробуси.

Деби Ханусек и нейният Екип за търсене и реагиране вече беше на път, когато от хеликоптера им съобщиха, че в района на къщата е засечена радиация. Пристигнаха с два събърбъна и си пробиха път между колите, почти задръстили алеята. Паркираха право пред гаража.

Ханусек отвори своята врата още преди микробусът да спре. Грабна бейзболната шапка от колата и се втурна напред. Подмина набързо събралите се служители на реда и видя ремаркето.

— Всички да се отдръпнат на най-малко трийсет метра — нареди тя.

Никой от събралите си не знаеше коя е тя. Затова се втренчиха в нея, без да я послушат.

— Аз съм федерален агент, подозираме, че ремаркето съдържа токсичен материал. Ако изобщо искате да имате потомство, отдръпнете се веднага.

Думите й постигнаха светкавичен ефект. Всички мъже с изключение на един послушно се оттеглиха. Тя предположи, че е собственикът, тъй като беше обут с шорти.

— Сър, вие ли сте собственикът на имота?

— Не, родителите ми.

— Съжалявам, но се налага да мръднете по-далеч. — Към тях се затича един от техниците. Носеше на гърба си раницата с чувствителния гама-неутронен детектор. Ханусек му посочи ремаркето. — Отивай направо там.

Непознатият мъж продължаваше невъзмутимо да си стои на мястото.

— Искам да знам какво става.

— Не мога да ви кажа, защото и аз самата не знам точно. Но за ваше собствено добро е да се отдръпнете незабавно.

— Идвам тук тази сутрин със семейството си. Мама и татко не са си вкъщи, но колите им са в гаража. На всичкото отгоре намирам такси и ремарке. — Той се приближи. — Вътре се намират трите ми малки деца, които искат да знаят къде са баба им и дядо им. Всичките тези ченгета ги плашат до смърт.

Ханусек разбра, че този няма да се отдръпне лесно. Хвана го за лакътя и го заведе при първия човек с яке на ФБР, който й се изпречи. Посочи му агента.

— Кажете му всичко, което току-що ми разказахте и отговорете на въпросите му. — После се обърна към агента: — Искам да предадете информацията, която ще чуете от този човек, на заместник-директора Макмахън в Центъра за борба с тероризма.

Ханусек с ускорени крачки се върна обратно при ремаркето, включи слушалката и микрофона към мобилния си телефон. Набра номера на шефа си и секунда по-късно той й отвърна в типичния си лаконичен стил на бивш командос от „тюлените“:

— Докладвай обстановката.

— Изглежда това е ремаркето. Правим бърза проверка с гама-неутронния детектор.

Техникът-инженер приключи и каза:

— Гама-излъчване седем, неутронно разпадане три.

Ханусек повтори данните на Раймър.

— Малко по-слабо е, отколкото очаквах.

— Може да са го покрили с нещо.

Изведнъж Ханусек чу глас, който не можа да разпознае:

— Какво става, Пол?

— Деби, на линията са Мич Рап от ЦРУ и Скип Макмахън от ФБР.

— Това е ремаркето, което търсехме. Определено е горещо… но не и колкото очаквахме.

— Какво означава това? — попита Рап.

— Или са го покрили, или устройството вече не е в ремаркето.

— Деби — каза Раймър. — Пропуснете рентгеновото сканиране и пробийте дупка в ремаркето. Направете го прецизно. Знаеш каква е процедурата.

Ханусек предаде заповедта на един от подчинените си. Инженерът взе черен куфар, извади оттам безжична бормашина и хукна към ремаркето. Ханусек му посочи горната част. Бургията влезе в метала почти без усилие. Малка фиброоптична камера с миниатюрна лампичка на върха беше вкарана през дупката като змия.

Ханусек взе в дланите си компактния видеоекран, закривай го от дъжда. Напрегна зрението си, за да разчете зърнестия черно-бял образ. След секунда затвори разочаровано очи и произнесе:

— Ремаркето е празно.